Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260634

 

гр. Пловдив,11.05.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско  отделение –осми граждански  състав,  в  публично  заседание  на  четиринадесети април,  през   две  хиляди, двадесет и първа   година  в   състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                  КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при секретаря  Елена Димова,  като разгледа  докладваното от  председателя  гр.д.№366  по  описа на  ПОС  за 2021г., за да  се  произнесе, взе   предвид  следното:

 

Производството   е   по   чл.258  и   сл. от  ГПК.

Обжалвано  е    Решение  № 261451/27.11.2020г.  на ПРС, осемнадесети гр.с., постановено  по  гр.д.№14666/2019г.,  в  частта с  която  се осъжда   Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета З. Д. да заплати на И.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3614 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 06.06.2019 г., поради попадане на лек автомобил „Пежо“, модел „407-2,2И“, с рег. № ***, в необезопасена и необозначена метална шахта на пътното платно на ул. „Р. ш.“ до № ***, в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.09.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 862,93 лв.   – разноски по делото по съразмерност.

Решението е постановено при участието на „КМД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 85, като трето лице - помагач на страната на ответника  Община Пловдив, ЕИК: *********.

Жалбоподателят Община Пловдив, ЕИК: *********, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт в дирекция „ПНО“  С.Г. обжалва   решението на   първоинстанционния съд, в  частта с   която са уважени исковете за претърпени имуществени вреди, като незаконосъобразно и неправилно по съображения подробно изложени в жалбата.    Моли   въззивният  съд    да  отмени акта на  районният съд,  в обжалваната част като   вместо  това  отхвърли   исковете за обезщетение за имуществени вреди  като неоснователни, алтернативно да намали претендираното обезщетение, съразмерно с доказаната част от извършения от ищеца ремонт на автомобила. Претендират се направени по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

 

 

 

Въззиваемата страна И.А.П., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Т.А., с адрес ***, офис 3 оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в отговора. Претендират се разноски пред настоящата инстанция съобразно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   след   преценка  на  събраните по  делото  доказателства, допустимостта   и  основателността  на  жалбата,  намира    за   установено   следното:

Жалбата е подадена в законния  срок, от  лице имащо правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна  по следните съображения: 

Първоинстанционният съд е сезиран от И.А.П. ***  с искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 3614.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на направените разходи за ремонт и подмяна на части на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „407-2,2И“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда 16.09.2019 г. до окончателното погасяване. Твърди се, че ищцата е собственик на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „407-2,2И“, с рег. № ***, които личен автомобил   на 06.06.2019 г., предоставила  за временно ползване на Я. И. В. В.  при управление на автомобила по ул. „Р. ш.“ до № ***, попаднал в необезопасена и необозначена водосточна шахта на пътното платно, на която липсвал металния капак, вследствие на което на автомобила били нанесени материални щети по ходовата част. За настъпилото ПТП, водачът сигнализирал органите на КАТ, от които  бил съставен   протокол за ПТП № 1722643 от 06.06.2019 г. Твърди в резултат на произшествието да са били нанесени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в унищожена /разкъсана/ предна лява гума, деформирана предна лява джанта, ляв праг, деформиран /изкривен/ преден ляв амортисьор, деформиран долен ляв носач, ляв шарнир, ляв шенкелен носач, тампон, кора под двигателя, биалета-лява, супорт, маншон, щипки 2 бр., 2 бр. нови гуми, джанти, като стойността за отстраняването им възлизала на сумата от общо 3614 лева с вкл. ДДС. Претендираната сума, включва и труд за ремонт на МПС, новите гуми и изправянето на деформираната джанта, нови оригинални авточасти и др. Твърди се, че ремонтът бил извършен от оторизиран сервиз, като ищцата заплатила изцяло сумата за ремонта с ДДС.

Ответникът  оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на твърдените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на служителите и настъпилия резултат Твърди, наличието на съпричиняване от страна на водача на автомобила, оспорва обстоятелството, че щетите са настъпили  в резултат на преминаването през необезопасена и необозначена метална шахта на пътното платно на ул. „Р. ш.“ до № ***, в гр. Пловдив.

Първоинстанционният съд  е приел, че на 06.06.2019 г. е настъпило ПТП при фактическите обстоятелства и механизма, описани в исковата молба, които безпротиворечиво се установяват  и от протокола за ПТП, от свидетелските показания и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано. Приел е за установена и причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, поради което е уважил  в пълен размер претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътно- транспортното произшествие.

Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят твърди, че  не са доказани по безспорен начин претърпените имуществени вреди от страна на ищцата; че не е доказан извършването на ремонт; както и заплащането на този евентуален ремонт на превозното средство.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новоотрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на  база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и  правилно  анализирани  от  първоинстанционният съд.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства -  протокол за ПТП № 1722643/ 06.06.2019 г., че на 06.06.2019 г. лек автомобил ул. „Р. ш.“ до № ***, управляван от Я. И. В., преминава през необезопасена и необозначена водосточна шахта с премахнат капак, в  резултат на което по автомобила са нанесени щети.

Установява се от заключението на допуснатата и приета  пред първата инстанция   автотехнична експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, че  стойността на ремонтните операции, необходими за пълното възтановяване на процесния автомобил от нанесените му повреди, настъпили в резултат на претърпяно ПТП на 06,06,2019 г. възлиза на 3623,35 лв. Вещото лице  изразява становище, че    от техническа гледна точка описания механизъм и увредените авточасти е възможни да настъпят следствие на механизма описан в протокола за ПТП. между повредите и настъпилото произшествие, както и техния размер.

От показанията на разпитаният пред първата инстанция свидетел Я. И. В., чийто показания, въпреки родствената връзка с ищцата, съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че е свидетелят е управлявал автомобила  в деня на произшествието. Движил се  е  по „Р. ш.“, след един камион, когато в един момент е чул страшен удар,  колата спряла, свидетелят слязъл от нея и установил,  че е попаднал във водосточна шахта, която била без капак  и без никакво обозначение. На място констатирал, че  има пръсната лява предна гума и   ударен праг. Обадил се на телефон 112, патрула на  „Пътна полиция“  изготвили протокол  за направените констатации. Свидетелят сменил пръсната предна гума с резервна, но когато потеглил  волана виел и се чувал странен шум. След инцидента колата била оставена за ремонт в автосервиз, за отстраняване на щетите.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав  приема, че  причината за увреждането е   попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно. Доколкото процесната улица, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП, то същият  е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената шахта  по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Безспорно се установява, че шахтата не е била обезопасена с нарочен знак пред нея, поради което съдът приема, че се касае за бездействието на  служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват. Доколкото отговорен за бездействията на служителите се явява собственикът на общинския път – Община Пловдив, то последният носи отговорност за настъпилите вреди вследствие на ПТП-то.

Гореизложеното обосновава извода, че  ответната община   следва да отговаря за претендираните от ищеца имуществени вреди, поради което предявеният иск  се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 3 614.00лв, който размер бе безспорно установен от приетата и неоспорена САТЕ.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което постановеният съдебен акт в обжалваната част, следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 800лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 261451 /27.11.2020г.  на ПРС, осемнадесети гр.с., постановено  по  гр.д.№14666/2019г.,  в  частта с  която  се осъжда   Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета З. Д. да заплати на И.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3614.00лв / три хиляди, шестстотин и четиринадесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 06.06.2019 г., поради попадане на лек автомобил „Пежо“, модел „407-2,2И“, с рег. № ***, в необезопасена и необозначена метална шахта на пътното платно на ул. „Р. ш.“ до № ***, в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази  сума считано от 16.09.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 862,93 лв.   – разноски по делото по съразмерност.

 

 ОСЪЖДА  Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати  на И.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** направени по делото разноски в размер на 800.00лв/ осемстотин лева/.

 

Решението е постановено при участието на „КМД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 85, като трето лице - помагач на страната на ответника  Община Пловдив, ЕИК: *********.

 

В необжалваната част, Решение  № 261451 /27.11.2020г.  на ПРС, осемнадесети гр.с., постановено  по  гр.д.№14666/2019г  е влязло в законна сила.

 

 

 Решението не  подлежи  на обжалване .

 

 

           

          

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: