№ 6935
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110135845 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД.
С исковата молба ищцата Г. Г. В е предявила установителен иск за признаване със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземане за плащане
на сумата от 56 лв , която според ищцовата страна представлява 1/3 част от сбора от
разноските и таксите към ЧСИ , удържани за сметка на наследниците на длъжника
Георги Ванков (един от които е ищцата) и разпределени по изп.дело № 1497/2014г. по описа
на ЧСИ С. Я. за периода от образуване на делото до 26.03.2020г., подлежащи на връщане
според ищцата от ответното дружество , за чиято сметка като взекитаел по посоченото
изпълнително дело е следвало да бъдат тези разноски и такси, тъй като делото е прекратено
на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради липсата на извършени дейстивя за период повече
от две години , заедно със със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 16.02.2024г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9529/2024г.
по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат
предявения иск. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. адвокат на ищцата е
пледирал за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото. Доводи за
основателността на иска са посочени и в депозираните на 25.03.2025г. писмени бележки от
пълномощник на ищцата.
1
Ответната страна „Т”ЕАД оспорва предявения иск по основание и по размер видно
от изявленията на пълномощника й в представения на 26.08.2024г. отговор на исковата
молба. Посочва се , че претенциите за разноки по изпълнително производство , каквато по
естеството си е представлява предявения иск , са преклудирани на основание
чл.435,ал.2,т.7 ГПК във връзка с чл.436 ,ал.1 ГПК , защото срокът за оспорване на тези
разноски е изтекъл през 2020г. , доколкото според твърденията в исковата молба се касае за
разноски , извършено до 26.03.2020г. Твърди се , че по сметката на ответното дружество не е
постъпила процесната сума (56 лв) и доказателства за това не са представени по делото.
Изтъква се , че според твърденията в исковата молба се претендира такса по т.26 ТТРЗЧСИ ,
която се явява възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност по събиране на вземанията в
полза на взескателя и тази такса не подлежи на авансово плащане. Обосновава се становище
за липса на прекратително основание по чл.433,ал.1,т.8 ГПК по изп.дело № 2014844040197
по описа на ЧСИ С. Я., тъй като са били предпирети множество изпълнителни действия ,
включително са подавани молби и за извършване на справки съответно на датите
03.02.2016г. , 13.03.2017г. , 15.11.2019г. и 10.11.2021г. , а и още с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е упълномощил ЧСИ с правамощията по чл.18 ЗЧСИ да
определя начина на изпълнение и с оглед това упълномощаване ЧСИ е предприемал
изпълнителни действия. Отбелязва се и , че от датата на смъртта на първоначалния длъжни
изпълнителното дело е било спряно на основание чл.432,ал.1,т.3 ГПК и следователно до
конституирането на наседниците му , сред които и ищцата , което е станало през 2021г. ,
сроковете за перемцията не са текли.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г.
юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Въпреки изрично
предоставената му възможност по негово искане в заседанието на 19.03.2025г. за
представяне на писмено становище по иска , пълномощникът на ответника не е депозирал
такова .
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
9529/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
2
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Правопораждащият фактически състав на вземането по чл.59 ЗЗД включва следните
елементи:1)обогатяване на един субект за сметка на друг; 2)обедняване на втория
субект;3) фактическа или правна връзка между обогатяването и обедняването; 4) липса на
основание за обогатяването и 5)отсъствие на друга правна възможност за защита
интересите на обеднелия.
За да е налице фактическия състав по чл.59 ЗЗД е необходимо между обедняването и
обогатяването на двата субекта да има връзка , което означава , те да произтичат от едни и
същи юридически факти (действия или събития). Това означава обогатяването на единия да
е за сметка на обедняването на другия.
По настоящото дело не е доказано плащането на сумата от 56 лв от ищцата към
ответното дружество, т.е. обогатяване на ответника и обедняване на ищцата с тази сума.
В исковата молба се твърди , че процесната сума от 56 лв представлява 1/3 част от
сбора от разниските и таксите , платени авансово от ответника като взискател по изп.дело №
2014844040197 по описа на ЧСИ С. Я. до 26.03.2020г. , които след приключването на делото
поради плащането на задълженията са възложени от ЧСИ върху наследниците на
първоначалния длъжник, т.е. събрани са от тях. Това не е доказано. В приложеното към
исковата молба Удостоверение, изх. № 8746/14.02.2024г. от ЧСИ С. Я. са изброени в таблица
„извършените от длъжниците по изп.дело № 2014844040197 погашения за обикновени
такси по ТТРЗЧСИ” , като изрично е отбелязано , че всичките суми са авансово платени от
взискателя „Т”ЕАД. Следователно от посоченото удостоверение не се установява нито
събирането на тези такси (удържането им ) от длъжниците (сред които и ищцата) ,
нито плащането им на взискателя (ответното дружество) чрез превеждането по
съответна банкова сметка или по друг начин . Тези действия не са удостоверени и в
представените по делото документи от изп.дело № 2014844040197 и присъединеното към
него изп. д. № 20208440400941 по описа на ЧСИ С. Я.. Следователно ищцата (чиято е
доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК ) не е доказала
твърдяното от нея плащане на процесната сума от 56 лв на ответника.
Ответникът изрично оспорва твърдяното от ищцовата страна плащане на сумата от 56
лв , поради което това плащане не може да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство.
Доколкото по делото не е доказана по категоричен и безспорен начин плащането от
ищцата на ответника на сумата от 56 лв , не е налице първият и вторият от комулативно
изискуемите елементи на правопораждащия фактически състав на претендираното от
ищцата вземане по чл.59 ЗЗД, поради което е безпредметно да се установява наличието и
на останалите.
Предвид изложеното установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
3
Независимо от гореизложеното следва да се посочи и , че по настоящото дело не е
доказано прекратяване на изпълнителното дело № 2014844040197 и на присъединеното
към него изпълнително дело № 20208440400941 по описа на ЧСИ С. Я. на основание
чл.433,ал.1,т. 8 ГПК , т.е. поради бездействие на взискателя през период от две години до
26.03.2020г. Сред документите по изп.дело № 2014844040197 и по изп. д. №
20208440400941 (представени по настоящото исково дело – б.с.) няма изрично
постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, нито писмени искания на длъжниците за констатация на такова
прекратяване по силата на закона. В исковата молба няма твърдения кой е конкретният
календарно определен период (чрез конкретни начална и крайна дати), през който
взискателят е бездействал и след изтичането на който да е настъпило прекратяване по силата
на закона на изпълнителното производство. Освен това в молбата за образуване на
изпълнителното производство по изп.дело № 2014844040197 взискателят изрично е
упълномощил ЧСИ с правамощията по чл.18 ЗЧСИ , поради което за извършване на
съответните изпълнителни действия не са били необходими изрични искания и молби от
взискателя. Допълнително през периода от датата на смъртта на пърначалния длъжник
Георги Славчев Венков до констиуирането на неговите наследници изпълнителното
производство е било спряно на основание чл.432,ал.1,т.3 ГПК вр. с чл.229,ал.1,т.2 ГПК ,
който период не се включва в 2-годишния период по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Поради липсата на
прекратителното основание по чл.433,ал.1,т.8 ГПК не са налице и условията на
чл.79,ал.1,т.1 ГПК , т.е. разноските по изпълнението следва да бъдат възложени на
длъжниците , а не на взискателя . Това означава , че ищцата като длъжница по изп.дело №
2014844040197 няма вземане против ответника като взискател по същото изпълнително
дело за връщане на събрани от нея разноски по изпълнителното производство. Това е
самостоятелна причина за неоснователност на предявения установителен иск по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД , обуславяща
отхвърлянето му.
Относно разноските по делото :
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът се отхвърля.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски,тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото исково производство
и със заповедното дело.
Ответното дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
каквото му се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявано по настоящото
дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до
пълния предявен размер от 360 лв претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да
бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от Г. Г. В., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : град София , ж.к. *** , чрез адв. Р. Р., против „Т” ЕАД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** положителен установителен иск по
чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД за установяване със
сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищцата сумата от 56 лв (петдесет и шест
лева), която според ищцовата страна представлява 1/3 част от сбора от разноските и
таксите към ЧСИ , удържани за сметка на наследниците на длъжника Георги Ванков (един
от които е ищцата) и разпределени по изп.дело № 1497/2014г. по описа на ЧСИ С. Я. за
периода от образуване на делото до 26.03.2020г., подлежащи на връщане според ищцата от
ответното дружество , за чиято сметка като взекитаел по посоченото изпълнително дело е
следвало да бъдат тези разноски и такси, тъй като делото е прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради липсата на извършени дейстивя за период повече от две години ,
заедно със със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
заявлението по чл.410 ГПК- 16.02.2024г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9529/2024г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Г. Г. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град София , ж.к. *** , чрез
адв. Р. Р., ДА ЗАПЛАТИ на „Т”ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ***, на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от50
лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
„Т”ЕАД до пълния предявен размер от 360 лв (триста и шестдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5