№ 99
гр. В, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000353 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Т. И. К. от гр.В
срещу решение № 245 от 27.05.2024г. по търг.дело № 636/24г. по описа на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен
предявеният от нея срещу М. К. И. от гр.В иск с правно основание чл.19 ал.3
от ЗЗД да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 03.01.2019г., по силата на който
ответникът И. се е задължил да прехвърли на Р притежаваните от него 25
дружествени дяла всеки с номинална стойност от по 100лв. от капитала на
„Булграплод В“ ООД срещу продажна цена от 150 000лв., както и е осъдена да
заплати разноски в размер на 7 250лв.
Твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
Твърди, че по делото е установено наличието на действителен
предварителен договор със съществено съдържание на същия, страни,
предмет, цена, срок и неизпълнение от страна на ответника в уговорения срок
да сключи окончателен договор. Твърди, че е подписан предварителен договор
1
за покупко-продажба на дружествени дялове като страните са постигнали ясно
и недвусМ.о съгласие относно съществените условия на окончателния
договор.
Оспорва извода на съда, че не се касае за единен документ поради
липсата на подписи на първа страница от договора. Твърди че това
обстоятелство не лишава документа от доказателствена сила тъй като липса
законово задължение за подписването на всяка отделна страница от
документа, като полагането на подписите след края на договора е достатъчно
за да се счита, че документът е изготвен. Излага, че защитната позиция на
ответника не сочи съставянето на друг документ, който да е подписал, а
ищцата да ги е разменила. Твърди, че във връзка със спорния факт дали
предварителния договор представлява единен документ или е бил подложен
на материална подправка, при формиране на изводите си съдът не е взел
предвид заключението на единичната и тройна графологични експертизи,
според които двете страници на договора са форматирани и разпечатани по
един и същи начин и едновременно и извод за подменена първа страница не
може да бъде направен с оглед еднаквостта на листите, тонера и принтера,
използвани при съставянето му, както и доказаното подписване от страна на
ответника и липсата на „кражба на подпис“.
Твърди, че не са обсъдени в цялост заключенията и обясненията на
вещите лица, и необосновано и неаргументирано се вземат под внимание само
отделни части от тях и то тези, които представляват предположения и
вероятности. Сочи, че при положение, че ответникът не е въвел довод да е
подписвал друг документ, състоящ се от два напечатани листа, единият от
които да е подменен и представен по делото на база на технически и
граматически грешки не може да се правят изводи за „напасване“. Твърди, че
наличието на различни шрифтове, както и грешка в изписване на текст
цифром и словом не опорочават изявленията, обективирани в договора, тъй
като няма законово изискване шрифтовете да са еднакви за да произведе
действие. Налице е езикова и логическа връзка между страните като част от
единното съдържание на договора. Съдържащите се в него уговорки са ясни и
точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните да се
обвържат с опредени права и задължения за да постигнат желания правен
резултат.
2
Оспорва и приетото от съда, че „двете страници са били механично
намачкани на топка и после изглаждани, но гънките им имат някои различия“.
Твърди, че не става ясно как и по какъв начин съдът е достигнал до дози извод,
с оглед посоченото от експертите, че това е особеност, която за първи път
виждат.
Оспорва извода на съда, че лисва съдържанието на чл.19 ал.2 от ЗЗД,
поради обстоятелството, че страните са посочени в края на договора като
„съдружници“. Твърди, че съгласно чл.19 ал.2 от ЗЗД предварителният
договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор, а тези изисквания са налице. Законово изискване да е
посочено в договора качество на страните „продавач“ и „купувач“ липсва.
Съставна част на договора е подписът на съдоговорителя и той доказва
сключването му. А по делото безспорно е установено че подписът, положен в
края на договора е на ответника М. К. И., както и че липсва т.нар.“кражба на
подпис“.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявеният от нея иск за обявяване на окончателен по реда на чл.19
ал.3 от ЗЗД на предварителен договор от 03.01.2019г. за продажба на
дружествени дялове да бъде уважен. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна М. К. И. от гр.В в депозиран в срока по чл.263 ал.1
от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е конститутивен иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД от Т. И. Р от
с.Ветрино, община Ветрино срещу М. К. И. от гр.В за обявяване на
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове капитала на „Булгарплод В“ ООД от 03.01.2019г.
3
Не е спорно, а същото се установява от справка в търговския регистър
по партидата на „Булгарплод В“ ООД, ЕИК *********, че страните по делото
са съдружници в дружеството, като всеки от тях притежава по 25 дяла от
капитала му с номинална стойност 100лв.
На основание чл.129 ал.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се
извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно. Съобразно чл.19 ал.1 от ЗЗД
предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за
който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се
сключи в писмена форма.
Като доказателство по делото е представен писмен предварителен
договор от 03.01.2019г. за покупко-продажба на дружествени дялове. По
силата на уговорките в договора М. К. И. е поел задължение да прехвърли на
Т. И. Р притежаваните от него 25 дяла от капитала на „Булгарплод В“ ООД за
сумата от 150 000лв. Уговорен е срок за извършване на продажбата в
изискуемата форма – 31.12.2019г. Договорът съдържа признание за
съществуващ дълг на продавача към купувача, уговорки за прихващане на
дълг срещу цена, както и опрощаване на оставащата разлика от 50 000лв.
между двете.
По възраженията на въззивника И. срещу истинността на представения
по делото писмен документ – предварителен договор:
По автентичността на документа:
Като доказателства по делото са приобщени две заключения на съдебно-
графологични експертизи – единична и повторна тройна, изготвени след
изследване на оригинала на предварителния договор. И двете експертизи
дават еднакви заключения по поставените въпроси. Поради което и
въззивният съд кредитира и двете експертизи като обективно и компетентно
дадени.
Експертите и в двете експертизи са категорични в отговора си, че
подписът, поставен срещу името на М. К. И. в предварителния договор от
03.01.2019г., е изпълнен от И.. От експертите е направен и извод, че не са
установени признаци в подписа на И. да е технически възпроизведен от други
документи, т.е. да има „кражба на подпис“. С оглед на така изложеното съдът
4
намира възражението, че И. не е подписал договора за недоказано и
неоснователно.
Установено е и в двете експертизи, че текстът на договора е разпечатан
на мастилено-струен принтер, като не са установени признаци, въз основа на
които да се направи извод, че принтираните две страници не са форматирани и
разпечатани по един и същи начин и неедновременно. Текстът на двете
страници е изпълнен с един и същ компютърен шрифт, не са установени
различия в ляво, вдясно и горно поле на двете страници. Не са установени
различия в дължината на редовете при изписване на двете страници.
Установено е различие в отстоянията между еднакви букви в еднакви думи,
намиращи се върху двете страници, което е обяснено от експертите с
особености на печата. Установено е различие в степента на повдигнатост на
отделни думи, както и различие в наличието на интервали между основните
точки. Не са установени различия в характерстиките на хартията на първа и
втора страница, както и е установено, че листите имат партидно сходство. От
експертите и в двете експертизи е направен извод, че принтираните две
страници на предварителния договор са форматирани и разпечатани по един и
същи начин и не се установяват признаци за неедновременност на
разпечатването.
Предвид установените от експертите сходства между първа и втора
страница на договора посочени по-горе, съдът намира, че двете страници са
част от един документ. При изслушването на вещите лица в съдебно
заседание, в.л.Ц, казва, че може да се допусне като възможност двете
страници да представляват различни материални обекти, но преки
доказателства за това няма.
Извод за обратното не може да бъде направен от констатираното
наличие на продупчване с перфоратор на лявото поле на втора страница и
липсата на такова върху първа страница. Посочено е от експертите, че при
скрепването с телбод, от което са се получили отворите, вторият лист е бил
среден, над него и под него е имало друг лист или листи. Само от
установеното наличие на продупчване обаче, извод, че тази втора страница,
носеща подписите на страните е била част от друг документ не може да бъде
направен. Такъв извод не следва и от установеното необичайно намачкване с
множество гънки върху хартията. Вещите лица сочат, че същите са оставени
5
при едновременно механично въздействие върху двата листа.
При анализ на съдържанието на текста на документа, въззивният съд
намира, че съдържанието на двете страници е единно по смисъл и логически
последователно, уговорките са във връзка едни с други, съдържанието следва
структурата на договор с посочване на неговия предмет и поетите от страните
права и задължения. Съдържанието на втора страница следва смислово
съдържанието на първа страница без да има каквито и да е данни за някакво
„напасване“ на съдържание. Това не следва и от липсата на чл.3 в договора.
Няма никакво противоречие в съдържанието при очертаването на
съществените уговорки между страните, посочени в първа и втора страница.
Първата инстанция подробно е описала констатирани от нея разлики при
изписването на думите и знаците в документа /различия в начина на оформяне
на членове, алинеи, скоби, болдване, големи и малки букви/. Но такива са
налице не между първа и втора страница, а и в самата първа страница.
Допусната е грешка в чл.6 на страница втора при посочване на номиналната
стойност на дела от капитала - 50 /петдесет хиляди/ лева. Налице е грешка
както в посочването на номиналната стойност на дела в чл.6 между цифром и
словом, така и грешка спрямо вписания в търговския регистър размер, вярно
посочен в чл.1, ал.1 и чл.4 от договора, но съдържанието на чл.6 от договора
не е съществен елемент на предварителния договор. Още повече, че тази
грешка не води до друго съдържание. Различното посочване на участващите в
договора лица – на първа страница като продавач и купувач, а на втора
страница, преди посочване на имената им и полагане на подписите, като
съдружници не води до извод, че двете страници са части от различни
материални документа. На първо място и двете посочвания не са грешни.
Съгласието между страните за сключването на договора е постигнато със
съвпадането на двете насрещни волеизявления на страните и наличието на
подписи и на двете страни под договора е доказателство за това. Дори и да е
налице грешното посочване на качеството на страната по договора до подписа
то не води до извод на липса на изявление на страната. Законово изискване за
подписване на всяка страница от един документ няма. Полагането на
подписите в края на договора е достатъчно да удостовери съгласието на
участниците и да се приеме, договорът е сключен и документът е изготвен
Предвид на това съдът намира, че представеният по делото
6
предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
03.01.2019г. е автентичен и истински документ.
Недоказани и неоснователни са възраженията на въззивника И. за
нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие и на
основание. С подписване на договора от И. съдът приема, че е установено
неговото съгласие. Основанието на договора е причината страните да се
задължат. Причината не е необходимо да е посочена в договора, защото тя се
предполага. Липсва причина и когато тя е лъжовна – в действителност не
съществува. Твърденията на въззиваемия, че между страните по делото няма
договор за заем, по силата на който той да дължи на въззивницата суми,
прихванати срещу продажната цена не могат да бъдат отнесени към липса на
основание, разбирано като типична, непосредствена цел, която страните
преследват при сключването на договор за продажба. Съществуването на
задължение по договор за заем е относимо към изпълнението на задължението
на продавача да заплати продажната цена по договора, а не към
действителността на договора за продажба. Поради което и възражението за
нищожност на договора поради липса на основание е неоснователно.
С оглед на изложеното, съставът на въззивния съд приема, че страните
са валидно обвързани от сключен между тях писмен действителен договор за
продажба на дружествени дялове. Така представеният по делото писмен
предварителен договор отговоря на изискванията на чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Договорът съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор и страните са поели обещание за неговото сключване. В сключения
между страните писмен договор е налице постигнато съгласие по всички
съществени условия на договор за продажба на дружествени дялове –
индивидуализиран е предмета на договора – дяловете на И. от капитала на
„Булгарплод В“ ООД – 25 дяла с номинална стойност 100лв. всеки.
Постигнато е съгласие за цената – 150 000лв. и срокът за сключване на
окончателния договор 31.12.2019г.
Освен съществените уговорки на договора за продажба, договорът от
03.01.2019г. съдържа и уговорки, касаещи изпълнението на задължението на
купувача по договора за заплащане на продажната цена. В ал.3 и ал.4 на чл.1
от договора е налице извънсъдебно признание на И. за това, че дължи на Р
сумата от 200 000лв. като задължение по договор за заем от 2015г., съдържа
7
изявление за прихващане до размера на продажната цена от 150 000лв., както
и договор за опрощаване на разликата от 50 000лв. Съобразно установеното
по-горе авторство на подписа на продавача И., както и истинността на
представения по делото договор, съдът намира, че от съдържанието му се
установява погасяване на задължението на купувача Р за заплащане на
договорената продажна цена на дружествените дялове чрез прихващане на
задължение на продавача към нея по договор за заем от 2015г. При наличие на
признание на съществуването на задължението по договор за заем, изрично
обективирано в договора от 03.01.2019г., съдът намира, че ирелевантно в
настоящето производство е установяването на същестуването на договора за
заем.
С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният конститутивен
иск по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД за доказан и основателен и следва да бъде
уважен, като договорът бъде обявен за окончателен. Обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да
бъде уважен.
Въззивницата – купувач следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
бюджета на съда дължимите такси за нотариално удостоверяване на подписи и
съдържание, а именно сумата 249.15лв. по т.10 и сумата 415.25лв. – по т.9 от
Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, или общо 664.40лв. на основание
чл.364 от ГПК.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съобразно
изхода на спора в полза на въззивницата следва да следва да бъдат присъдени
направените по делото пред двете инстанции разноски, съответно 14 500лв.
разноски пред първа инстанция, представляващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение и сумата 3 000лв.
за въззивна инстанция, представляващи държавна такса. С представянето на
списъка за разноски е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззивницата по
реда на чл.38 от ЗА. Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение
за въззивна инстанция в размер на сумата 3 000лв. съобразно цената на
исковете, предмет на въззивно производство, вида на спора, фактическата и
правна сложност на делото пред въззивния съд и предвид даденото тълкуване
в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 245 от 27.05.2024г. по търг.дело № 636/23г. по
описа на Окръжен съд – В и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД предварителен
договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 03.01.2019г.,
сключен между М. К. И. от гр.В, ул.“А М“ 8, ет.7, ЕГН **********, в
качеството му на продавач и Т. И. К. от гр.В, ул.“Г С“ 9, вх.Б, ет.2, ап.19, ЕГН
**********, в качеството и на купувач, по силата на който М. К. И. продава
на Т. И. К. притежаваните от него 25 /двадесет и пет/ дружествени дяла, всеки
с номинална стойност 100лв. /сто лева/ от капитала на „Булгарплод В“ ООД
със седалище с.Ветрино, община Ветрино, адрес на управление с.Ветрино,
ул.“Кочо Честименски“ 5А, ЕИК *********, за сумата 150 000лв. /сто и
петдесет хиляди лева/. Задължението на купувача за заплащане на продажната
цена е погА.о чрез прихващане, изявлението за което е обективирано в
подписания от страните писмен предварителен договор за покупко-продажба
на дружествени дялове от 03.01.2019г.
ОСЪЖДА Т. И. К. от гр.В, ул.“Г С“ 9, вх.Б, ет.2, ап.19, ЕГН **********,
да заплати по сметка на Апелативен съд В дължими разноски по
прехвърлянето в размер на сумата 664.40лв. /шестстотин шестдесет и четири
лева и четиридесет стотинки/ на основание чл.364 от ГПК.
Препис от настоящето решение, след влизането му в сила, може да се
издаде на Т. И. К. само след представяне на доказателства за платените
разноски.
ОСЪЖДА М. К. И. от гр.В, ул.“А М“ 8, ет.7, ЕГН **********, да
заплати на Т. И. К. от гр.В, ЕГН **********, сумата 14 500лв. /четиринадесет
хиляди и петстотин лева/, представляваща направени за първа инстанция
разноски и сумата 3 000лв. /три хиляди лева/, представляваща направени
разноски пред въззивна инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. К. И. от гр.В, ул.“А М“ 8, ет.7, ЕГН **********, да
заплати на адвокат Ж. М. А. от Адвокатска колегия В сумата 3 000лв. /три
хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
9
представителство на Т. И. К. пред въззивна инстанция на основание чл.78 ал.1
от ГПК и чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10