Решение по адм. дело №222/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба вх. № 1512/28.07.2025 г. подадена от В. К. К. от [населено място], [община], [област], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3577/10.07.2025 г. на Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „г“ и ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на специален автомобил марка “*“, * от кат. * е pег. № [рег. номер], собственост на К. Р. К. с [ЕГН], чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № [рег. номер], и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС част II, № *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, с допуснати нарушения, водещи до нейната порочност. Доводите си свързва с липса на компетентност на издателя на заповедта. Счита, че заповедта не е надлежно подписана, не е поставен ръкописен или електронен подпис на автора, а на друго лице. Твърди, че няма надлежно оправомощаване за издателя на заповедта.

Алтернативно съображенията на оспорващия се свързват с липса на идентификация и индивидуализация за собственика на МПС, обуславящи предпоставките на чл. 146, т.2 и т.3 АПК. Посочва, че ПАМ е приложена спрямо конкретно превозно средство, но не са конкретизирани данни и ЕГН на собственика. Счита също, че не е налице препращащата правна норма, послужила като основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.1, буква „г“ от ЗАвтП.

С оглед липсата на материалноправни предпоставки за издаването на ЗПАМ от съда се иска нейната отмяна. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателят р.пр. не изпраща процесуален представител. В писмена молба прави волеизявление, че поддържа подадената жалба и формулира петитум за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът р.пр. не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактическии правни изводи:

Жалбата срещу ЗППАМ № РД-14-3577/10.07.2025 г. на Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място],е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно обжалване административен акт, в предвидения в АПК преклузивен срок. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.07.2025г. около 09,10ч. в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал специален автомобил [Марка], , *, от категория * с рег. № [рег. номер], собственост на К. К.. В момента на проверката специалният автомобил, предмет на оспорената заповед е извършвал репатриране на лек автомобил "*", от категория *, собстменост на М. Б., като в момента на репатриране автомобила, управляван от К. е без трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на превозваното МПС, в нарушение на разпоредбата на чл. 24е, ал.5 , изр. второ, предл. второ ЗАвтП.

Констатациите относно липсващо трайно закрепено такова приспособление не се оспорват в жалбата, с която е сезиран съда. Възраженията са свързани с допуснати при издаване на заповедта процесуални нарушения.

Съдът намира същите за неоснователни. Неоснователно е твърдението, че оспорената заповед не е подписана- това е установимо от прегледа на същата с КЕП.

Несъстоятелно е и твърдението за липса на оправомощаване на подписалия я да издава заповеди за прилагане на ПАМ- за удостоверяване на това е приложена заповедта на л. 4 от делото.

Съгласно нормата на чл. 107, ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил изброени в пет точки длъжностни лица, сред които по т. 4 фигурира и Началник областен отдел "Автомобилна администрация", да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по посочените текстове от закона. Такава длъжност заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-14-3577/10.07.2025 г., която е издадена в електронен вид и подписана с квалифициран електронен подпис от областен отдел "Автомобилна администрация" [област] в посоченото му длъжностно качество.

Предвид това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия при хипотеза на изрично упълномощаване, допустимо от разпоредбата на чл. 107, ал.1 ЗАвтП.

Заповедта е обективирана в изискуемата от закона писмена форма и съдържа посочени фактически и правни основания за издаването й. Не се констатира при издаването й да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Заповедта е и мотивирана. При прилагане на мерките по чл. 106а, от ЗАвтП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата. Това означава, че винаги, когато е установено административно нарушение, посочено в някоя от хипотезите на чл. 106а от закона, административните органи са длъжни да приложат съответните мерки. Следователно, за да е мотивирана заповедта, е нужно и достатъчно в нея да е посочено установеното административно нарушение. Наред с това следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, ПАМ се прилагат не само за преустановяване на административните нарушения, но и за тяхното предотвратяване.

Съгласно посочените като правно основание за издаване на заповедта разпоредби на ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки – т. 1, б. "г" - временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е и по ал.2, т.2 с.з.- сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи - в случаите по ал. 1, т. 3, букви "а" и "г" от закона.;

В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява безспорно вмененото нарушение. То не се и оспорва от жалбоподателя.

При настъпването на основния правнорелевантен факт – извършване на репатриране с автомобил от категория * без трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на превозваното МПСправилно и законосъобразно административният орган е упражнил публичното си субективно право да наложи принудителни административни мерки по чл. 106а, ал.1, т.1, б. "г" и ал.2,т.2 ЗАвтП

Административната принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае да изпълни доброволно. Приложените ПАМ имат превантивен и преустановителен характер – да прекратят извършването на нарушението и да предотвратят настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното спиране от движение на МПС е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови извършването на такова нарушение до отстраняването му .

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. К. от [населено място], [община], [област], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3577/10.07.2025 г. на Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „г“ и ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на специален автомобил марка “*“, модел * от кат. * е pег. № [рег. номер], собственост на К. Р. К. с [ЕГН], чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № [рег. номер], и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС част II, № *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението му.