№ 95
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500263 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,V-ти гр.с.№260165 от 24.02.
2021г.,постановено по гр.д.№1812/2020г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл.415 във вр.чл.124 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД,че Р. А. К. ,ЕГН ********** и Л. Л. К.,ЕГН **********,двамата от
гр.Плевен, ул. “***“ №11,ап.1 дължат солидарно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона №128 сумите:1229,29лв.,представляваща
главница за периода от 01.09.2017г.до 30.11.2019г.за незаплатена ТЕ в имот в
гр.Плевен, ул.“***“№11,ап.1; 158,87лв.,представляваща лихва за забава за
периода 03.11.2017г.до 20.01.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.01.2020г.до изплащане на вземането,за които суми
е издадена заповед за изпълнение №183/24.01.2020г.по ч.гр.д.№367/2020г.на
ПРС.Със същото решение на ПРС Р. А. К. и Л. Л. К. са осъдени да заплатят
солидарно на „Топлофикация Плевен“ ЕАД разноски в исковото
производство в размер на 480лв.и разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№367/2020г.в размер на 75лв.
1
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от ответниците пред ПРС Р. А. К. и Л. Л. К. ,чрез адвокат Б. Д. от
ПАК,назначена за техен особен представител.Изложени са доводи,че
решението е валидно и допустимо,но по същество неправилно и
необосновано.Твърди,че съдът неправилно е приел,че е налице солидарна
отговорност за двамата ответници,които са съпрузи, въпреки ,че е приел,че
Р.К. е собственик на ½ ид.ч.,а в режим на СИО с ответника Л.К. е придобила
¼ ид.ч.от процесния имот,а останалата ¼ ид.ч.е собственост на трето
лице,което не е страна в процеса,че е налице съсобственост ,произтичаща от
различни ЮФ и различни дялове в нея, както и различни права и
задължения.Твърди се,че между ответниците не е налице законовоустановена
солидарност за вземането, предмет на иска,тъй като същите не притежават
целия имот в режим на СИО, че искането за солидарно плащане от двамата
ответници противоречи на чл.121 ЗЗД,като от всеки от тях отговаря разделно
за своята част от задълженията си към ищцовото дружество,като се позовава
и на разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС. Излагат се доводи,че съгласно
представените справки от МДТ задълженията на двамата съпрузи за данък
сгради и такса смет са съобразно дяловете,които притежават в
съсобствеността,а не са по равно. Посочено е ,че ищецът не е доказал размера
на дължимите суми,че са представени само справки , изходящи от
ищеца,които не носят подписите на ответниците по делото и не се ползват с
доказателствена сила ,че липсват доказателства относно начина на
извършване на реалния отчет на уредите от страна на топлинния
счетоводител „Холидей и Райзен“ЕООД,че е представена справка от ищеца,от
която не става ясно към кой момент е изготвена ,доколкото липсва дата,че
твърденията са,че в имота има 1 брой водомери и 6 броя уреди,а от
съдържанието на справката е видно,че по-голямата част от сумите за ТЕ са за
отопление без ИРУ.Твърди се че по делото не са представени доказателства
за решение на ЕС,а е представен само договор от 01.10.1998г.за
доставка,монтаж и включване на прибори за топлоизмерване за отчитане и
заплащане на ползвана ТЕ.В заключение моли съда да отмени обжалваното
решение на ПРС и вместо него да постанови друго,с което да бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.В
съдебното заседание на 21.04.2021 г. пред ПОС въззивниците чрез
назначения им особен представител адвокат Б. Д. от ПАК поддържат
2
подадената въззивна жалба и молят съда да я уважи.
Въззиваемото дружество „Топлофикация-Плевен“АД гр.Плевен,
представлявано от изп.директор Й.В. чрез юрисконсулт Ц.М. е депозирало
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че
жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че на 13.07.2006г.Р.К.
е подала молба –декларация до дружеството ,с искане да й бъде открита
партида на нейно име за заплащане на отопление и топла вода за имот с
административен адрес :гр.Плевен,ул.“***“ №11, ап.1,явяващ се процесен по
гр.д.№1812/2020г.по описа на ПРС. Твърди се,че по делото по безспорен
начин е доказано,че въззивниците са собственици и титуляри на вещно право
ползване на процесния имот в сграда-етажна собственост,присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и са потребители
на топлинна енергия,че като потребители дължат заплащане на реално
потребената ТЕ,отчетена от средствата за дялово разпределение,както и
дължимото за ТЕ,отдадена от сградната инсталация,която е обща част по
смисъла на ЗЕ,ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права
следва да поемат ползите и тежестите свързани с употребата на общата
вещ.Посочено е,че въззвниците са в облигационно правоотношение с
„Топлофикация-Плевен“АД при ОУ, одобрени и публикувани по реда на
чл.150 ЗЕ,влезли в сила.Изложени са доводи,че въззивниците имат обща и
неделима част от собствеността на процесния имот,за разходите за която
отговарят солидарно ,съгласно чл.32 ал.2 ЗС,че обстоятелството дали
процесния имот е в режим на съсобственост с други лица има значение само
за вътрешните отношения между съсобствениците за уреждане на сметките
между тях във вр.с ползване на имота,съгласно чл.30 ал.3С.В заключение
моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.В съдебното заседание на
21.04.2021г.въззиваемото дружество чрез юрисконсулт Мъцин поддържа
доводите,изложени в писмения отговор.Претендират се и направените по
делото разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№367/2020г. по описа на ПРС безспорно се
установява,че същото е образувано на основание подадено от въззиваемото
дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като
ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№180 от 24.01.2020г.,с която е разпоредено длъжниците Р. А. К. ,ЕГН
********** и Л. Л. К. ,ЕГН ********** , двамата от
гр.Плевен,ул.“***“№11,ап.1 да заплатят солидарно на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД гр.Плевен,представлявано от Й.В.
следните суми:1229,29лв.-главница за периода 01.09.2017г.до
30.11.2019г.;158,87лв.,лихва за забава за периода от 03.11.2017г.до 20.01.
2020г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението -23.01.2020г.до изплащане на вземането,както и
деловодни разноски в размер на 75лв.,от които 25лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.В самата заповед е отразено,че вземането на
кредитора произтича от следните обстоятелства:ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.09.2017г.до 30.11.2019г.
Горепосочената заповед е връчена на длъжниците при условията на
чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление,поради което и на осн.чл. 415
ал.1,т.2 ГПК,ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.На това основание кредиторът-„Топлофикация-Плевен“ЕАД
гр.Плевен е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането си –главница и лихва в горепосочените
размери,който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За да уважи така предявения иск,ПРС е приел,че двамата ответници са
потребители на топлинна енергия ,съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ по отношение
процесния недвижим имот в гр.Плевен,ул.“***“№11,ап.1 ,че този имот е
топлоснабден,че до имота е доставено и отчетено количество ТЕ,а
ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят начислените суми,
поради което дължат главница в размер на 1229,29лв.,представляваща
4
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период
01.09.2017г.до 30.11.2019г.,както и лихва за забава върху просроченото
задължение ,съгласно чл.31 ал.1 от ОУ.Съдът е приел,че една част от имота е
придобита в режим на СИО от двамата ответници и съгласно чл.32 ал.2 СК
същите като съпрузи отговарят за разходите солидарно,че фактът,че имотът е
в съсобственост и с други лица касае само вътрешните отношения между
съсобствениците при уреждане на сметките във вр.с ползване на имота,
съгласно чл.30 ал.3 ЗС но нямат отношение към предмета на спора.
Изложените от ПРС доводи и съображения за уважаване на предявения иск са
правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото
доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Установено е от представените по делото доказателства,че ответницата
Р.К. е собственик на ½ ид.ч.от от процесния недвижим имот в гр.Плевен,на
ул.“***“№11,ап.1 ,придобит по дарение от нейните родители,заедно с 2/12
ид.ч.от дворното място върху което е построена сградата.От представената
справка от АВ е видно,че в режим на СИО през 2007г.двамата ответници са
придобили ¼ ид.ч.от апартамента/бракът им е сключен на 19.03.1992г./С
молба-декларация от 13.07.2006г.ответницата Р.К. е поискала да й бъде
открита партида за плащане на отопление и топла вода за процесния имот на
ул.“***“№11.Съгласно представения приемо-предавателен протокол от
19.01.1979г.в сградата на ул.“***“№11 и №13 е одобрена за експлоатация
отоплителна инсталация.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че ответниците са
потребители на ТЕ,съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./Според
чл.153 ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
За да възникне правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.В този смисъл е разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за
5
енергетиката /ЗЕ/,която предвижда,че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява
при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите.Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен са публикувани във вестник“Посоки“бр.239 от
13.12.2007г.и същите обвързват ответниците като съсобственици на
процесния топлоснабден имот.При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя.
От представените по делото писмени доказателства е установен и
размера на дължимите от ответниците суми.Съгласно приложеното
извлечение от счетоводна сметка/л-24/ за аб.№2437 Р.К. и Л.К. на адрес
гр.Плевен,ул.“***“№11,ап.1 общо дължимата главница за периода
01.09.2017г.-01.11.2019г.е в размер на 1 229,29лв.,съответно сума за
отопление с ИРУ 11,14лв.;сума за отопление без ИРУ-537,32лв.,сума за
ТЕ,отдадена от сградна инсталацишя-525,19лв.;сума за БГВ-33,12лв.суми за
услуга за дялово разпределение -122,52лв.,като в същото е отразено,че в
имота има 1 бр.водомер и 6 бр.уреди.На база извършените от топлинния
счетоводител „Холидей и Райзен „ЕООД отчети от въззиваемото дружество-
ищец пред ПРС са изготвени и месечните фактури за ползвана ТЕ в имота.Не
е оборена доказателствената сила на представените счетоводни документи,
установяващи размера на задължението на ответниците за заплащане на
топлинна енергия.Неоснователни са изложените във въззивната жалба
доводи,че тези документи изхождат от ищеца и не са подписани от
ответниците.
След като притежават в режим на СИО идеална част от
имота,ответниците-съпрузи на основание чл.32 ал.2 СК дължат солидарно
заплащане на разходите за него, независимо,че съпругата Р.К. е индивидуален
собствени на ½ ид.ч.от жилището ,а другата ¼ ид.ч.от имота е собственост на
други лица.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че обстоятелството
6
дали имотът е съсобствен и с др.лица има значение само във вътрешните
отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във
връзка с ползването на имота,съгласно чл.30 ал.3 ЗС,но няма отношение към
претенцията на „Топлофикация-Плевен“ЕАД.
По изложените съображения,Окръжният съд приема ,че след като
въззивниците Р.К. и Л.К. са собственици на ид.ч.от процесния имот в
гр.Плевен, ул.“***“№11,ап.1 ,ап.64 с абонатен №7437,който се намира в
топлоснабдена сграда,етажна собственост имат качеството на клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.Същите дължат плащане на
стойността на доставената до имота им топлинна енергия общо в размер на
1229,29лв.за периода 01.09.2017г.-30.11.2019г.,главница.Доколкото
дължимите главници не са заплащани в определения съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия 30 дневен срок след изтичане на периода,за който се
отнасят,потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва,съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,която съгласно счетоводното извлечение е в
размер на 158,87лв.за периода 03.11.2017г.до 20.01.2020г.
Вземането на ищеца за горепосочените суми,за които е издадена заповед
по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№367/2020г. по описа на същия съд е
доказано по основание и размер.Искът с правно основание чл.422 ГПК е
основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло.След като е стигнал до
същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно
решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивниците следва
да заплатят на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата
инстанция в размер на 400лв.,от които 100лв.юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер и 300лв.разноски –заплатено адв.възнаграждение за
особения представител на въззивниците адвокат Б. Д..
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд ,V-ти гр.с.№260165 от 24.02.2021г.,постановено по гр.д. №1812
за 2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 във вр.с чл.78 ал.8 ГПК Р. А.
К.,ЕГН ********** и Л. Л. К.,ЕГН **********,двамата от
гр.Плевен,ул.“***“№11,ап.1 ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН“ АД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“Източна индустриална зона“ 128,представлявано от изп. директор Й.В.
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8