Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен,
17.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, граждански
състав в съдебно заседание на 22 април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№6232 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото
дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение.
Сочи се, че ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество за обект
в с. Кортен, общ.Нова Загора, ул.”Г. Табанов”
№6 и има открита партида. За периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г. не са
заплатени дължимите суми за ползваните ВиК услуги. За сумите е издадена по
ч.г.д.№2843/2018г. на СлРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответната страна дължи сумата 110,16 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на 11,95 лева.
Претендират се разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е представил отговор
на исковата молба, с който оспорва нейната основателност. Иска се отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от пълномощник, който поддържа исковете.
Редовно призованият ответник не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, в
качеството му на доставчик на питейна вода е подало на 11.05.2018г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Т.П.З. за
дължими суми за доставена вода за обект в с. К., общ.Н. З., ул.”Г. Т.” №.за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№2843/20187г. на СлРС за главница в размер на 110,16
лева, представляваща неплатена питейна вода за периода от 01.08.2016. до
30.09.2017г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 30.04.2017г.
до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 11,95
лева за периода до 02.04.2018г. и разноски по делото в размер на 26 лева.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е дал указание на кредитора да предяви установителни искове.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото е представен карнет за показанията на водомера
на ответника само за периода след месец септември 2016г. За периода от месец октомври 2016г. до месец април
2017г. включително са отчитани от инкасатора показанията на водомера. За
посочения период неплатената стойност на питейна вода е 90,72 лева, а на
мораторната лихва върху нея е 9,11 лева. Тези суми не са заплатени от страна на
ответника, който е потребител на предоставяни от ищцовата страна ВиК услуги.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви. Съдът кредитира
и показанията на разпитания свидетел, който свидетелства за пряко възприети
факти.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а
разгледани по същество са частично основателни.
Безспорно ответникът има
качеството на потребител на питейна вода за имота в с. К., общ.Н. З., ул.”Г. Т.” №.. От събраните по делото писмени
доказателства /карнет за отчитане на водомери и фактури/, както и от
показанията на свидетеля, се установява, че за част от процесния период за
имота е доставена питейна вода, чиято действителна стойност като главница и
мораторна лихва съответства на част от сумите, посочени в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2843/2018г. на СлРС. Установи се
категорично ползването на вода само за периода след месец септември 2016г., а
за предходния период липсва карнет за отчитане на показания. Действително
дължимите суми са 90,72 лева-главница и 9,11 лева-мораторна лихва. Не се
установява ответната страна да е заплатила дължимите суми.
Предвид изложеното, исковете
следва да се уважат частично до размер на 90,72 лева-главница и 9,11 лева-мораторна
лихва, като се признае за установено, че ответната страна ги дължи на ищцовото
дружество. В останалата част исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По правилата на процеса и съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, на
ищцовата страна следва да се присъдят претендираните разноски, които съобразно
уважения размер на исковете са в общ размер на 621,33 лева и включват разходите
по заповедното и настоящото исково производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.З. с ЕГН-********** ***,
представляван от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
адв.Е.М. *** ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1482/14.06.2018г.
по ч.гр.д.№2843/2018г. на СлРС, а именно - главница в размер на 90,72 лева /деветдесет
лева и 72 стотинки/, представляваща неплатена питейна вода за периода от 01.10.2016г.
до 30.04.2017г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 11.05.2018г.
до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 9,11
лева /девет лева и 11 стотинки/ за периода до 02.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за разликата над
уважените до пълните претендирани размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т.П.З. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ -СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 сумата 621,33 лева /шестстотин двадесет и
един лева и 33 стотинки/, представляваща разноски по делото съобразно уважения
размер на исковете и включваща разходите по заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: