Решение по КНАХД №561/2025 на Административен съд - Велико Търново

Касаторът А. М. Ю. от [населено място], чрез адвокат П. С. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразно решение №64 от 15.05.2025 година, постановено по АНД №63/2025 година по описа на Горнооряховският районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №24-0350-000226 от 17.12.2024 година на ВПД Началника на РУ – Стражица при ОМВР – Велико Търново. Оплакванията са, че въззивният съд неправилно е приложил закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Ответникът по касация, ВПД Началникът на Районно управление –Стражица при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №24-0350-000226 от 17.12.2024 година на ВПД Началника на РУ – Стражица при ОМВР – Велико Търново, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 от с.з. на касатора е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат ГОРС е приел от фактическа страна, че на 7.07.2024 година около 17 часа двама свидетели /С. и Т./ били в [населено място] и извършвали обход с патрулния автомобил, като забелязали, че срещу тях по [улица]се движи син мотопед на цвят. Спрели водача и му извършили проверка. Жалбоподателят показа документи на превозното средство на немски език, като била извършена проверка чрез служебен таблет с отдалечен достъп, в резултат на която се установило, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред в България. Съставен е АУАН серия GA №1292171 за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, връчен подписан от касатора без възражения, като в пследствие, с мотивирана резолюция №24-035-[рег. номер] от 11.07.2024 година е било прекратено административно-наказателното производство, доколкото е било учредено наказателно такова.

След завършването на разследването по наказателното производство,с постановление от 02.12.2024 година на прокурор, същото било прекратено с оглед наличието на маловажност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С постановлението материалите са изпратени на РУ – Стражица за провеждане на административно-наказателно производство. Съответно, издадено било и процесното пред районният съд наказателно постановление.

Съдът е приел от правна страна, че в случая не става въпрос за нарушаване на принципа ne bis in idem, доколкото произнасянето на прокурора с постановление за прекратяване на наказателното производство не елиминира възможността за провеждане на административно-наказателно производство с оглед ТР №3/22.12.2015 година. Всъщност според това ТР ако приключи административнонаказателно производство с наложено на дееца наказание и се установи, че деянието е престъпление, за да се образува наказателно производство, следва да се възобнови административнонаказателното такова и да се отменят актовете по него. Съдът е посочил и, че спрямо касатора не е провеждано административно-наказателно преследване преди наказателното, за да се приеме, че е недопустимо след влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство да се проведе административно-наказателно производство, като всъщност е проведено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При това положение издаденият АУАН няма правна стойност и не следва да се обсъжда. Посочено е, че в случаите, когато едно производство с наказателен характер /каквото е това по ЗАНН/ е прекратено на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН и съответно възобновено по чл.70 от ЗАНН, а актовете по него са отменени няма пречки за развитие на последващо наказателно преследване, тъй като липсва елемент на дублиране на производствата. Подчертано е, че в процесният случай липсва първоначална преценка на прокурора дали следва да се образува досъдебно производство, който се явява е единственият орган по чл.33, ал.2 от ЗАНН, който извършва такава преценка. В случая не е налице незаконосъобразно проведено в нарушение на чл.33 от ЗАНН административнонаказателно производство за деяние, което не е административно нарушение, а престъпление, тъй като преценка при започването му от страна на прокурора не е извършвана. Посочено е от съда, че според ТР №3/22.12.2015 година е неприемливо разбирането, че с отстраняването на нарушението на правилото не два пъти за едно и също се изключва възможността за поправяне на нарушението, допуснато при определяне на органите, компетентни да разгледат и санкционират деянието, представляващо престъпление, като такъв подход недопустимо противопоставя възможностите за поправяне на различни по естеството и значението си нарушения.

По същество съдът е приел, че касаторът е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал по отворен за обществено ползване път МПС, което, въпреки, че не е подлежало на регистрация в Германия, с факта на транспортирането му до България е подлежало на регистрация и касаторът е бил длъжен да знае това обстоятелство, както и обстоятелството, че това МПС може да се управлява само след регистрирането му по реда и при условията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Прието е, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН /?/ и НП, както и, че НП е формално законосъобразно.

От правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадено от компетентни органи с оглед представите две заповеди.

Касационната инстанция намира решението за неправилно.

Неоснователно съдът приема, че процесното постановление е процесуално законосъобразно. В самото него – противно на разпореденото с мотивирана резолюция №24-0350-[рег. номер] от 11.07.2024 година, е отбелязано, че се издава във връзка с издаден акт за установяване на административно нарушение №GA 1292171 година, като в впоследствие е отбелязано, че постановлението се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН. По този начин е дискредитирано правото на защита на лицето, тъй като съдържането на постановлението не съдържа яснота досежно това дали производството е започнало по реда на чл.36, ал.1 или по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Извън посоченото и независимо от него касационната инстанция намира, че е неправилен извода на съда за формалната законосъобразност на наказателното постановление. Според разпоредбата на чл.175, ал.3, предложение трето на ЗДвП, на която се е позовал наказващият орган се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като се претендира, че съответното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. За да е законосъобразно наказателното постановление, следва да се посочи каква е категорията на управляваното от водача превозно средство и коя конкретна разпоредба предвижда задължение за регистрация на такова именно превозно средство на територията на Република България. Посоченото означава, че освен общото позоваване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП /която съдържа едновременно три кумулативни предпоставки - наличие на регистрация, наличие на регистрационни табели и поставяне на същите на определени от нормативен акт места/, наказващият орган е следвало да посочи коя именно правна норма от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства задължава водачът на моторното превозно средство, управлявано от касатора /което не е индивидуализирано надлежно/ да го регистрира, за може да го ползва по отворените за обществено ползване пътища в Република България. Недопустимо е обстоятелствената част от юрисдикционният акт да се допълва едва със съдебното решение, чиито мотиви не могат да санират изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.

Изложеното по-горе налага отмяна на съдебното решение, като вместо него се постанови друго, с което оспореното пред районният съд наказателно постановление да бъде отменено.

 

Разноски за ответника по касация за касационното производство не се следват, доколкото не са претендирани нито в касационната жалба, нито в пледоарията на процесуалния му представител.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №64 от 15.05.2025 година, постановено по АНД №63/2025 година по описа на Горнооряховският районен съд, вместо което

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0350-000226 от 17.12.2024 година на ВПД Началника на РУ – Стражица при ОМВР – Велико Търново, с което на А. М. Ю., [ЕГН], от [населено място], [улица]на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.