Р Е Ш Е Н И Е
Номер 443 Година
12.05.2015 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети април Година 2015
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер
5215 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът К. твърди в исковата си и
уточняващата я молба, че ответникът му дължал по сключения между тях договор за
отдаване на обект със стопанско значение под наем от 01.09.2012 г., неплатени
наеми от септември
Ответникът „М.” ЕООД, редовно
призован, не е подал писмен отговор, какъвто е подал след изтичане на срока по
чл.131 ал. 1 ГПК, поради което с определение от 30.03.2015 г. съдът го остави
без разглеждане, а в съдебно заседание моли съда да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и му присъди разноските по делото, с възражения и
доводи, изложени подробно от пълномощника му в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал на
24.04.2014 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу ответника, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 1715/2014
г. на СтРС, по което на 24.04.2014 г. е издадена исканата заповед по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 4744 лева
за главница и законна лихва върху същата от 24.04.2014 г. до изплащането й,
както и 594.88 лева разноски по делото. Въз основа на тази заповед е издаден на
24.04.2014 г. и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. На 03.06.2014 г., в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение срещу тази заповед, а на 05.12.2014
г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК с оглед фикцията на чл. 62, ал. 2 ГПК, ищецът
е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени
на 24.04.2014 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта
по чл. 417 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 01.09.2012 г. страните са сключили
в писмена форма представения по делото договор за отдаване на обект със
стопанско предназначение под наем, а на 26.09.2013 г. са заверили нотариално и
подписите на законните им представители под него (л. 4 - 5). С този договор ищецът
отдал на ответника под наем за срок от три години посочения в същия договор
ресторант в ---, срещу месечен наем от 240 лева, който ответникът се задължил
да му плаща в срок от 10-то до 20-то число на текущия месец (чл. 1-2 и 8 от
договора). В чл. 7 от договора страните уговорили, че всички подобрения,
направени по време на договора за наем, впоследствие остават в полза на
наемодателя.
На 10.09.2012 г. страните са сключили
в писмена форма и представения в заповедно производство анекс към договора за
наем, а на 26.09.2013 г. са заверили нотариално и подписите на законните им
представители под него (л. 26-27 от прил.ч.гр.д. № 1715/2014 г. на СтРС). С
този анекс страните изменили договора си за наем, като се споразумели, че
ответникът се съгласява и задължава в рамките на една година от подписването на
договора за наем, а именно от 01.09.2012 г. до 01.09.2013 г., да извърши
следните подобрения в наетия от него ресторант и в цялата сграда, в която е
разположен – ремонт на покрива – смяна на изгнили греди, претърсване на
керемиди, смяна на обшивка, челни дъски, подмяна на улуци, ремонт на коминни
тела, а от 01.09.2013 г. до 01.09.2014 г. да извърши и следните подобрения в същия
ресторант и сграда – укрепване и освежаване на външната фасада, а ищецът се
съгласил, че за сметка на тези подобрения – отпада задължението на ответника да
плаща месечен наем от 240 лева за същите две години от 01.09.2012 г. до
01.09.2014 г. (чл. 1-4 от анекса). С чл. 5 и 6 от този анекс страните се
споразумели, че ответникът се съгласява и задължава от 01.09.2014 г. до
31.12.2014 г. да извърши и следните подобрения на наетия имот – ремонт на два
броя тоалетни, а ищецът се съгласява, че за сметка на същите подобрения отпада
и задължението на ответника по договора за наем да плаща наем от 240 лева
месечно и за периода от 01.09.2014 г. до 28.02.2015 г., поради което само за
периода от 01.03.2015 г. до 01.09.2015 г. се дължи месечен наем от 240 лева по
договора за наем.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
недоказани още в своето основание. Със сключването на 10.09.2012 г. на анекса
към договора за наем от 01.09.2012 г. е налице обективна новация в отношенията
между страните по чл. 107 ЗЗД – старото наемно правоотношение е заменено с ново
– по сключен между тях договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, с който ответникът
се задължил за периода от 01.09.2012 г. до 01.09.2014 г., в който попада и
исковия период от 01.09.2012 г. до 23.04.2014 г., да изработи поръчаните му от
ответника с анекса подобрения в наетия ресторант и сградата, в която се намира,
за сметка на дължимите за същия период наеми от 240 лева месечно по договора за
наем, задължението на ответника да плати които за този период страните са се
споразумели да отпадне/погаси, вместо ищецът да му плаща възнаграждение за същите
подобрения/СМР (в този смисъл и Р 400-2010-III г.о. на ВКС). Следователно с
анекса страните безусловно са новирали по предмет паричното задължение по чл.
232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД на ответника по договора им за наем, да плаща на ищеца дължимите
наеми от 240 лева месечно за ползването на наетия ресторант за периода от
01.09.2012 г. до 01.09.2014 г., в който попада и целия исков период от
01.09.2012 г. до 23.04.2014 г., с ново непарично задължение по чл. 258 ЗЗД да
изработи за същия период за сметка на същите наеми, поръчаните му от ищеца с
анекса подобрения/СМР в наетия ресторант и сградата, в която се намира (чл. 107 ЗЗД). Без правно значение при това положение е дали ответникът е изпълнил или
не новираното си с този анекс непарично задължение по чл. 258 ЗЗД. Не само
защото не съществуването на последното ищецът претендира с предявените искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, а те не могат да бъдат уважени за друго спорно право
(чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Но и защото новацията е погасила старото
задължение на ответника за процесните наеми по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
неизпълнението на новото му задължение по чл. 258 ЗЗД не възстановява
предишното наемно отношение между страните за същите за исковия период (така и
Р 400-2010-III г.о. на ВКС). Поради това за същия период от 01.09.2012 г. до
23.04.2014 г. ответникът въобще не дължи на ищеца процесните наеми в общ размер
от 4744 лева, присъдени на последния със заповедта за незабавното им изпълнение
по чл. 417 ГПК, защото паричното задължение на ответника за плащането им по
договора за наем е погасено с новирането им в непарично такова по чл. 258 ЗЗД
със сключения от страните на 10.09.2012 г.
анекс към този договор. Новацията има две корелативни последици –
погасява старото задължение и едновременно с това дава живот на новото (чл. 107 ЗЗД). Поради погасителното й действие, защото е способ за погасяване на стария
дълг, веднъж погасен чрез нея, не може да се иска нито реалното му изпълнение, нито
обезщетение за вредите от неговото неизпълнение, защото този погасен чрез нея стар
дълг вече не съществува въобще, защото е заменен с новия дълг, който възниква
от нея - погасявайки старото задължение,
тя дава живот на новото. Поради това само реалното изпълнение на последното, новираното
с нея задължение или обезщетение за неговото неизпълнение кредиторът може да
иска след новацията, но не и реалното изпълнение или обезщетение за
неизпълнение на погасеното с нея старо задължение, защото последното не се
възстановява независимо дали длъжникът е изпълнил новото такова (чл. 107 ЗЗД).
Поради това и в случая, след като по
делото се установи, че с анекса страните безусловно са новирали старото
задължение на ответника по договора за наем да плаща на ищеца месечните наеми от
240 лева за исковия период от 01.09.2012 г. до 23.04.2014 г., с ново непарично задължение
по чл. 258 ЗЗД - да изработи за същия период, за сметка на отпадналото му
задължение да плати тези наеми, поръчаните му от ищеца с анекса към договора
подобрения в наетия ресторант и сградата, в която се намира, е без правно
значение за изхода на делото дали ответникът е изпълнил това новирано с анекса
непарично задължение по чл. 258 ЗЗД, защото новацията е погасила старото му
задължение за процесните наеми за целия исков период и неизпълнението на
новиращото го непарично задължение по чл. 258 ЗЗД не възстановява предишното
наемно отношение между страните и дължимостта на същите наеми (Р 400-2010-III
г.о. на ВКС). За исковия период ответникът не дължи на ищеца никакви наеми,
защото задължението му да ги плаща е безусловно погасено с новацията му с анекса
на страните към договора за наем. Поради това в полза на ищеца несъществуват
към датата на приключване на устните състезания по делото вземания за тези неплатени
му от ответника наеми в общ размер от 4744 лева за исковия период от 01.09.2012
г. до 23.04.2014 г. по сключения между страните договор за наем, поради
погасяването им на 10.09.2012 г. с новацията с анекса от 10.09.2012 г. на страните
към същия договор (чл. 107 ЗЗД и Р 400-2010-III г.о. на ВКС). Ето защо съдът намери,
че предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че са възникнали и съществуват вземания на
ищеца за тези наеми, са недоказани още в своето основание. Поради това следва
да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, заедно с акцесорните искания на
ищеца за признаване съществуването и на законна лихва върху същите от заявлението
до изплащането им, както и искането му за присъждане на сторените по делото
разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по размер, защото това се явява
безпредметно.
При този изход на делото само ответникът
има право да му се присъдят сторените по същото разноски за адвокатско възнаграждение
от 500 лева, които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл.
78, ал. 3 ГПК). При този изход на делото ответникът има право да иска съгласно
т. 12 от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС да му се присъдят и сторените от него
разноски в заповедното производство, но по делото няма такова негово искане,
поради което такива не следва да му се присъждат с оглед диспозитивното начало
в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от К., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „М.”
ЕООД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, че й дължи сумата от
240 лева за главница от неплатен наем за септември
ОСЪЖДА К. с
п.а., да заплати на „М.” ЕООД с п.а., сумата от 500 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: