Решение по дело №5655/2013 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 120
Дата: 28 януари 2014 г. (в сила от 25 февруари 2014 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20134520105655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е  №120

 

гр. Русе, 28.01.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 21 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Л.С. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 5655 по описа на 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл.242 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.

Ищецът С.Н.Д. твърди, че с ответника „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД бил в трудовоправни отношения, като на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ бил прекратен трудовият му договор, считано от 09.11.2012 г. Заявява, че въпреки положения от него труд, към настоящият момент ответникът не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м. април 2012 г. до м. септември 2012 г. вкл. или общо сумата в размер на 1140 лв.- по 190 лв. месечно, обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 190 лв. Моли ответника да бъде осъден да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД не се явява и не взема становище по иска.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените преписи на писмени доказателства: Акт за прекратяване на трудов договор № ./25.07.2008г., писмо от Д”ИТ”-Русе № 0062-3614/10.05.13 г., се установява, че ищецът не е получил дължимото му от ответника  брутно трудово възнаграждение за периода  м. април 2012г - м. септември 2012 г. вкл. в общ размер от 1140 лв., както и обезщетение по чл.221, ал.1 в общ размер от 190  лв. Върху главниците се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно и изплащане.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 85 лв. направени от ищцата са в тежест на ответника.

Ответникът дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса в размер на 100.00 лв. за обективно съединените искове.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОСЪЖДА „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Съединение” № 22, вх. „Б”, ет. 3 да заплати  на С.Н.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1140 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода  м.04.2012 г - м.09.2012 г., сумата от 190 лв. представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.08.2013 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 85 лв разноски по делото.

ОСЪЖДА „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Съединение” №22, вх. „Б”, ет. 3 да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 100.00 лв. за обективно съединените искове.

 

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: