№ 656
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502553 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Алианц
България“ АД срещу решение №4465/ 24.07.2024г. на СГС, ГО, 9 състав,
постановено по гр.д. № 3619/22г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 120 000 лв. до 150 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди и този по чл.86, ал.1 от ЗЗД над 2200лв.
до уважения размер.
Жалбоподателят поддържа, че в атакуваната от него част решението на
СГС е неправилно. Счита, че то противоречи на съдебната практика и
принципа на справедливост. Неправилно е определен размерът на
обезщетението Сочи, че минималната работна заплата през 2021г. е била 650
лв. и определеното обезщетение е почти 230 пъти нейният размер. Съдът не е
отчел, че към момента на смъртта на дъщеря си Г. Н. е бил на 64 години, а
тя на 39години и не са живеели в едно домакинство.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над
сумата от 120 000 лв. до уважения размер от 150 000 лв.
1
В. Н. и А. Т. чрез законния му представител В. Н., конституирани в хода
на процеса на мястото на първоначалния ищец Г. Н., в депозиран писмен
отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват
жалбата. Считат я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба първоначалният ищец Г. Н. твърди, че на 02.09.2021г. на
кръстовището на път I-5, километър 174+800 с път II-56, в гр. Шипка, обл.
Стара Загора, водачът на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******** В. К., е
нарушил правилата за движение по пътищата- чл.25, ал.1 от ЗДвП като е
предприел маневра потегляне без преди това да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението. Не е спрял на знак В-2. Реализирал е
удар с лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ********, управляван
от Г. С. Б.. При пътния инцидент е починала С. Г. Н., пътник в лек автомобил
„Ауди“ на предна дясна седалка и дъщеря на ищеца. За инцидента е
образувано ДП № 72/21г. по описа на ОП - гр. Стара Загора и пр. пр. №
3727/21г. на Окръжна прокуратура- гр. Стара Загора. Ищецът е баща на
починалата. Отношенията им са били много топли и близки, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Дъщеря
му е била чакано дете. Смъртта й е донесла много болка на ищеца и го е
съсипала. Отговорността на виновния водач е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, която е
била валидна от 25.10.2020г. до 24.10.2021г. С писмена застрахователна
претенция, връчена на ответника на 01.11.2021г. ищецът е поискал да му
заплати застрахователно обезщетение, но такова не му е било заплатено.
Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., в едно със законната лихва от
01.02.2022г. до 07.04.2022г. в размер на 2 750, 22лв. и законната лихва,
считано от 07.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете. Счита
исковата молба за нередовна, тъй като от нея не може да установи кой е
2
деликвентът. Липсват доказателства за настъпило събитие. Оспорва
отговорността на водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******** за
настъпване на ПТП. Той не е имал виновно и противоправно поведение.
Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Счита за завишен
размера на иска. Прави възражение за съпричиняване по отношение на
починалата С. Н., тъй като е нарушила чл.137а от ЗДвП.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че 02.09.2021г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е
съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.2021г. и
фотоалбум.
Безспорно е, а и видно от удостоверение за родствени връзки е, че
първоначалния ищец Г. Н. е баща на починалата С. Н..
Не се спори, че за лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на
ПТП.
Безспорно е, че първоначалният ищец е отправил извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
29.10.2021г. и такова не му е изплатено.
Не е спорно, че срещу водача на лек автомобил „Ауди“ е внесен
обвинителен акт в ОС-Стара Загора, по който е образувано нохд № 1010/22г.
По него с влязла в сила присъда той е признат за виновен за настъпилото на
02.09.2021г. ПТП като е причинил по непредпазливост смъртта на С. Г. Н..
Не е спорно, че в хода на процеса е починал ищецът Г. Н. и като законни
наследници е оставил съпруга- В. Н. и А. Т.- син. По отношение на последния
е допуснато непълно осиновяване с решение № 74/24.02.2022г. на СОС по
гр.д. № 867/21г. От удостоверение от 09.12.2021г. на СО-район „Надежда“ се
установява, че настойник на А. Т. е В. Н., а заместник – настойник Г. Н.. На
основание чл.5, ал.3 от ЗН във вр. с чл.102 от СК А. Т. е наследник на
починалия Г. Н..
В хода на процеса е прието заключение на комплексна медицинска и
автотехническа експертиза. То е посочило причините за смъртта на С. Н.,
за настъпване на ПТП, както и че за тежестта на травмите е без значение дали
тя е била с поставен предпазен колан или не. В съдебно заседание вещите
3
лица са допълнили заключението си.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено,
основаващо се на научните и опитните правила
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. е съпруга на първоначалния ищец Г. Н.. Тя заявява, че
са разбрали за инцидента същият ден. Описва емоционалното им състояние,
когато са разбрали за смъртта на дъщеря им, както и че мъката им е огромна.
Чувстват се много зле. Ищецът Г. Н. е много тъжен, не иска да говори и
общува с хора както преди, не се хранел и много е отслабнал. Връзката
между него и С. Н. е била много силна. От раждането й той е участвал в
грижите за нея. Тя е била единствено дете. С. Н. е живеела в гр. София от
раждането си. Свидетелят и ищецът живеят в с. Гуляновци от 2001г., но са
имали непрекъснат контакт и са помагали на дъщеря си за всичко- за детето,
финансово, за ремонт.
Свидетелят Б. е очевидец на ПТП. Тя е била водач на другият
автомобил, участвал в него. Описва своето възприятие за пътната обстановка
и за механизма на инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля В. Н. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради
брачната връзка между нея и първоначалния ищец, но ги счита за достоверни
и убедителни и тъй като няма доказателства, които да ги опровергават. Те са
допустими, защото към момента на депозирането им тя не е била страна в
процеса. По-късното й конституиране като ищец не променя извода за
възможността да бъде свидетел и показанията да бъдат обсъждани от съда. / Р
№ 184/15.07.2013г. по гр.д. № 633/12г., ВКС, IV г.о./
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150
000лв. като е присъдил на конституираните ищци по 75 000лв. Решението е
влязло в сила за по 60 000лв. за всеки един от тях.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
4
по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в
специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от
КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ / опр. №
332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по
ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата
се установява, че първоначалният ищец е отправил писмена претенция към
въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди предявяване на иска и
непроизнасянето през него от застрахователя следва да се приеме за отказ за
плащане. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
5
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на В. К. като
водач на МПС е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Пред въззивиня съд
не се спори относно механизма му, виновността и противоправността на
поведението на застрахования при въззивника водач поради влязлата в сила
присъда. С оглед на това и на изяснените причини за настъпване на ПТП,
следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. В тази връзка са ангажирани свидетелски показания, от които се
установява, че Г. Н. е приел много тежко смъртта на детето си, изпаднал е в
шок при съобщаването за нея. Преживял е ужас. Той се е променил, спрял е
да контактува с хората, нищо не му се е правело, не се е хранел и много е
отслабнал. Връзката между него и починалата му дъщеря е била много силна.
Той е полагал грижи за нея още от раждането й. Тя е била единствено дете.
Подкрепяли са се като семейство. Отношенията ми са се запазили близки
6
независимо от това, че са живеели в различни населени места. Това, че на са
живеели в едно домакинство не обуславя по- нисък размер на обезщетението
за неимуществени вреди. Отношенията между родител и дете са много близки,
те са съпътствани от взаимна обич, привързаност, подкрепа и уважение. Тези
силни емоционални изживявания не могат да бъдат отречени само поради
възрастта на детето или живеенето му отделно от родителя. Това не може да
доведе до по- нисък интензитет на емоционалната обвързаност и отчуждение
между тях. Възрастта на родителя и детето не може да обоснове по- ниска
степен на страдание или на привързаност между тях. Затова настоящата
инстанция счита за неоснователни доводите, развити в жалбата, че след като
първоначалния ищец и починалата му дъщеря не са живели в едно
домакинство, то следва да се присъди по- нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Това не обуславя липсата на силни чувства между
тях, настъпването на разрив във взаимоотношенията им. Затова
справедливият размер за обезщетяване на неимуществените вреди на Г. Н.,
заместен в хода на процеса от В. Н. и А. Т., е 150 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2021г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 150 000 лв. представлява 230 минимални работни заплати за
страната за 2021г./650 лв. МРЗ за 2017г./ Определеното обезщетение е
съответно на жизнения на стандарт на страната към праворелевантния
момент.
Основателен е и акцесорният искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД в уважения
размер от първоинстанционния съд.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
7
производството пред САС.
На В. Н. и А. Т. не се дължат разноски, тъй като такива не са направили
за въззивното производство. На адв. Е. И. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 1400 лв. с оглед на
обжалваемия интерес. При определяне на размера съдът съобрази
фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно
заседание пред САС и липсата на събиране на доказателства, както и че
спорът пред въззивният съд е само по размера.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4465/ 24.07.2024г. на СГС, ГО, 9 състав,
постановено по гр.д. № 3619/22г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от Г. И. Н., заместен в хода на процеса
от наследниците му В. И. Н. и А. П. Т., за сумата над 120 000 лв. до 150
000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която е
уважен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД над 2200лв. до уважения размер.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16 да заплати на адв. Е. И., гр. София, ул. „***“ № *, ет.*,
ап.* сумата от 1400 лв. / хиляда и четиристотин лева/ възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. за производството пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9