РЕШЕНИЕ № 169
гр.
Плевен, 23 Март 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова и с участието на прокурор Йорданка Антонова от Окръжна
прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 723/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба на Е.Ц.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София с цена на иска 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди
от това, че в периода от 19.05.2017 г. до 19.06.2017 г., докато е изтърпявал
мярка за неотклонение задържане под стража по ДП № 220/2016 г. на Окръжна
прокуратура – Плевен е преместен в спално помещение в следствения арест към
затвора Плевен, в което не е имало поставена маса и той е бил принуден да се
храни на леглото си или на пода, което е възприемал за унизително и смущаващо
го, през периода в спалното помещение е имало дървеници, които са му
причинявали дискомфорт и безсъние и въпреки молбите за предприемане на мерки
отправени до дежурните служители е било налице бездействие на администрацията
на затвора за разрешаване на тези проблеми.
Счита,
че са налице незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на
затвора Плевен на законови задължения за исковия период в следствения арест,
въпреки нееднократното уведомяване от страна на ищеца на дежурните служители от
администрацията на затвора, довели до битови неудобства, опасност за здравето и
емоционален стрес, по-големи от предвидените при изтърпяване на мярка за
неотклонение задържане под стража. Сочи, че липсват елементарни условия за
хранене поради неосигурена маса и лоши условия на живот – наличие на дървеници
в помещението, породили в ищеца неприятни усещания, кожни раздразнения и
опасност за здравето, които са карали ищеца да чувства безсилие, малоценност и
унижение. Сочи, че тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до поставяне
на лицето в унизително състояние, представляват и потенциална заплаха за
здравето му поради липсата на елементарни хигиенни условия. Счита, че е
нарушено чрез бездействие задължението на отговорните длъжностни лица от
затвора Плевен да предприемат възможните действия за създаване на подходяща
жизнена среда на ищеца като задържан под стража, съобразно произтичащите от
закона задължения да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на задържаните лица и зачитане на достойнството им. Посочва,
че бездействието на администрацията на затвора Плевен противоречи на чл. 2, т.
3 и чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 29 от Конституцията на Република България и чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Ищецът
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
се от адвокат К.Д. - назначена за процесуален представител на ищеца по реда на
Закона за правната помощ. Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и
моли да бъде уважен в размер по преценка на съда по справедливост ведно със
законовите последици. Счита, че по делото на база събраните доказателства се
установява бездействие от страна на администрацията на затвора Плевен по време
на престоя на ищеца в ареста за исковия период, които се изразява в неосигуряване
на нормативно предвидените битови услови за обзавеждане на килии, където се
осъществява арест и в непредприети действия по своевременно обеззаразяване на
помещението, където е осъществяван ареста от дървеници. Счита, че това бездействие
обективно е доказано, както на база събраните гласни доказателства, така и
съобразно вложените в делото писмени доказателства, както и че не се
опровергава разказа на разпитания в съдебно заседание свидетел, който
едновременно с ищеца е бил през исковия период в килия № 403. Посочва, че свидетелят
е установил, както липсата на маса през този период, за който се отнася иска,
така и наличието на вредни насекоми - дървеници, които са причинили неудобства
по-големи от обичайните при изтърпяване на наказание арест, които са довели до
състояние на тревожност, на недоволство, на загуба на самочувствие за липса на
елементарни условия за осъществяване на елементарните изисквания за хранене и
нормален вид, който да не е извън този предвиден за такъв род места за
изтърпяване на лишаване от свобода или мярка задържане под стража, нарушени са
нормативни изисквания. Посочва, че от представените по делото доказателства не
се опровергава твърдението на ищеца, подкрепено със свидетелските показания, за
липса на маса. Сочи, че видно от
доказателствата по делото е, че към 03 май е осъществявана обработка на килията
срещу вредни насекоми, а интервалът между обработките е два месеца, което
създава допълнителни неудобства, които не са обичайните и не са предвидените за
изтърпяване на арест или лишаване от свобода. Моли съдът да приеме, че е
доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с бездействието на администрацията на затвора в Плевен и да бъде уважен
искът в размер по преценка на съда по справедливост.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно на л. 134 от делото. Моли да бъде
отхвърлена така предявената искова молба от Е.Ц.И.. Поддържа изцяло изложеното
от юрисконсулт Г. Г., която е била процесуален представител на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в първата част от делото. Счита, че не са
налице предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Счита, че са
предприети периодични действия за извършване на обработка по дезинфекция,
деритизация и дезинсекция от администрацията на затвора по периоди, като е
видно, че това става регулярно по график и съобразно изискванията на закона. Посочва,
че видно от приложените по делото доказателства ищецът е имал оплаквания извън
периода на исковата молба, в един следващ период, като съобразно тези
оплаквания са набавени нужните медикаменти и му е указано необходимото
медицинско съдействие. Посочва, че няма представени доказателства за периодът
на исковата претенция ищецът да е посещавал Здравната служба и да е имал
някакви оплаквания. Сочи, че представените доказателства сочат ясно за липса на
бездействие. Моли да бъде отхвърлена предявената искова молба като неоснователна
и недоказана, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 300 лева съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед представените по делото
доказателства исковата претенция не е доказана по основание и размер, поради
което намира, че така предявеният иск като цяло е неоснователен и моли същият
да бъде оставен без уважение.
Съдът
приема с оглед обстоятелствената част на ИМ и нейния петитум, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер
от 10000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в следствие от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, от това
че в периода от 19.05.2017 г. до 19.06.2017 г., докато е изтърпявал мярка за
неотклонение задържане под стража по ДП № Д220/2016 г. на ОП Плевен е преместен
в спално помещение в следствения арест към затвора Плевен, в което не е имало
поставена маса и е бил принуден да се храни на леглото си или на пода, което е
възприемал за унизително и смущаващо го, през периода в спалното помещение е
имало дървеници и това му е причинявало дискомфорт и безсъние и въпреки молбите
за предприемане на марки, отправени до дежурните служители е било налице
бездействие на администрацията на затвора за разрешаване на тези проблеми.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.
Искът
е частично основателен.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна:
С
писмо вх. № 4209/09.11.2017 г. /л. 71 от
делото/, ответникът е потвърдил, че ищецът в исковия период от 19.05.2017 г. до
19.06.2017 г. е пребивавал в арест към затвора Плевен, като за времето от
19.05. до 23.05.2017 г. е бил настанен в килия 408 , а за времето от 23.05. до
19.06.2017 г. е бил настанен в килия 403.
В последната килия, ищецът е бил настанен заедно с И.В.З.. Последният е
разпитан, като свидетел по делото и категорично заявява, че в килия 403 не е
имало маса, а втори стол е предоставен след настаняването на ищеца в това
помещение. Описва още, че са се хранили върху стола, че ищецът многократно се е
оплаквал от липсата на маса устно „на старшините“. Свидетелят е категоричен, че
в килията е имало и дървеници, както и че извършвана обработка чрез пръскане и
с горелки, но резултата не е бил достатъчен. Каква още, че ищецът е бил нахапа
от дървениците и че „командира на ареста“ му е осигурил нещо за мазане.
По
делото е разпитан и св. Е.Г., който е надзирател в затвора Плевен и през
исковия период е давал наряд и при клиите ползвани за следствен арест
/Установено по писмени доказателства – график наряди/. Показанията на този
свидетел не са категорични, но съотвестват на категоричните такива дадени от
св. З.. Свидетелят Г. относно оборудването в килия № 403 сочи: „..Има вишки,
тоалетна и столове. За маса не помня, не знам.“ По нататък уточнява, че килията
е малка и в нея няма място за повече от
двама човека. Относно дървениците свидетелят сочи, че „Дървеници е трудно да се
каже, че няма в затвора…“. Потвърждава че външна фирма редовно прави профилактика,
както и че храненото на арестанти се осъществява на място в килиите.
Съдът
кредитира с доверие показанията на двамата свидетели. Показанията взаимно се допълват,
те са резултат на лични възприятия на свидетелите, разказани са спокойно и
уверено пред съда. Съдът счита неточността в показанията на св. Г. е в резултат
на работата му и това, че дава наряд на различни постове, сведи множество
килии, като няма задължения да наблюдава обзавеждането им. Масата е относително голям обект, който би се
отличил в една малка килия, каквото според свидетеля е тази с № 403 и
следователно би била запомнена от свидетеля. Обстоятелството, че той не е
сигурен дали е имало маса и не я изброява с останалите вещи от килията при
съпоставка с категоричните показания на св. З., че маса не е имало налагат
извод, че в килия № 403
не е имало маса, и ищецът и св. З. са се хранили на столовете.
От
друга страна, ответникът е представил писмени доказателства – справка изготвена
за нуждите на делото, складова разписка от доставчик и инвентарни описи /л.121
-129/. От тях се установява, че на 30.07.2015 г. в затвора Плевен са доставени
8 метални маси /л.122/ и същите продължават да са налични към 22.11.2017г. /
инвентарен опис л.126/. тези маси са заведени под един и същи номенклатурен номер - 1203187. Съдът счита, че всяка маса
следва да е заведена под самостоятелен инвентарен /идентификационен/ номер,
както и да е наличен инвентаризационен картон за всяка килия, от които да е
видно, какви нефинансови активи са налични в нея и от кога са заведени.
Предоставените от ответника справи, приложени на л.95 и л.121 са създадени за
нуждите на делото и поради липсата на инвентарен
/идентификационен/ номер за всяка вещ, будят съмнение относно местонахождение
на всяка една вещ. Представените инвентарни описи, не съдържат информация, къде
е реалното местонахождение на всяка описана материална ценност в тях.
Според
§ 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството "Инвентаризация"
е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на
натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието
към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните
данни и установяване на евентуални разлики. В случая от данните от фактическата
проверка на активите не може да се извлечи друга информация освен, че към
22.11.2017 г. – датата на приключване на инвентаризацията 8 метални маси са
налични в затвора Плевен, къде реално, фактически те се намират, не е
установено категорично. Съдът счита, че липсата на инвентарен
/идентификационен/ номер на всеки актив пречи да се установи категорично и
еднозначно, къде е реалното местонахождение на всеки актив във всеки един
момент.
С
оглед посоченото, съдът дава превес на събраните гласни доказателства и приема
за установено, че за периода 23.05.2017 г. – 19.06.2017 г. в килия № 403 не е
имало маса и ищецът е бил прекомерно затруднен да се храни при нормални
условия.
За
периода от 19.05.2017 г. до 22.05.2017 г., когато ищецът е бил настанен в килия
№ 408 няма ангажирани гласни доказателства, който да потвърждават твърдението
на ищеца, че в килия № 408 не е имало маса, поради което съдът счита това
твърдение за недоказано.
Относно
наличието на дървеници в килиите през целия исков период. От събраните писмени
и гласни доказателства се налага изводът, че ответникът е предприемал мерки за
периодична . дезинфекция, дезинсекция, дератизация /ДДД обработка/ от външна
фирма. Посоченото е доказано, както с писмени доказателства – протоколи за ДДД
обработка, така и от събраните гласни доказателства. От протокол за ДДД
обработка на л.74 от делото се установява, че на 03.05.2017 г. е извършена
обработка на целия затвор Плевен с два препарата – алфабан, който е инсектицид,
предназначен за контрол на хлебарки, кърлежи и други членестоноги, включително
дървеници и вертокс, който е препарат за контрол на мишки и плъхове. От
гласните доказателства се установява, че предприетите мерки не са
достатъчни за да осигурят пълното унищожение
на дървениците. И двамата свидетели са категорични, че дървеници има в затвора.
Св. З. си спомня, че служител на затвора е осигурил на ищеца някакво мазило,
поради оплакванията му от ухапвания от дървеници.
С
оглед посоченото съдът приема за доказано, че в исковия период 19.05. -
19.06.2017 г. ищецът е пребивавал в помещения, в които е имало дървеници,
въпреки предприети от ответника мерки за ДДД обработка и е претърпял ухапвания,
стрес и дискмфорт по-големи от обичайните за изтърпяване на мярка за
неотклонение задържане под стража.
С
оглед доказаната от фактическа страна искова претенция, че ответникът не е
осигурил за периода 23.05.2017 г. – 19.06.2017 г. в килия № 403 маса и ищецът е
бил прекомерно затруднен да се храни при нормални условия, както и за това че
въпреки предприетите марки за ДДД обработка проблемът с наличието на дървеници
в затвора Плевен не е решен и ищецът бил хапан, съдът приема да доказани и
твърдените от ищеца неимуществени вреди по силата на оборимата презумпция,
въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, като
не са ангажирани доказателства за обратното от ответника. Отговорността на
Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните специализирани органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
В
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца,
надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение
задържане под стража и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие
на действия бездействия на администрацията на затвора Плевен, която е пряко
подчинена от ответника, както и нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 които
са се отразили върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност,
защитена с нормата на чл. 3 от КЗПЧОС. Кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Относно
размера на претендираното обезщетение от 10 000 лева, съдът намира същото за
неоснователно завишено.
Ищецът
е търпял вредите в относително кратък период от време един месец, като дори за
липсата на маса в килия № 403 периода е още по-кратък. Относително не дългия
период, в който са носени негативните резултатите от бездействието на ответника
обосновава значително по-нисък размер на обезщетението, което следва да се
присъди на ищеца. Следва да се вземе предвид, че не е налице пълно бездействие
на администрацията на затвора Плевен, напротив мерки за предотвратяване на
проблемите, от които се оплаква ищеца са предприети /относно ДДД обработка на
затвора Плевен/, но те не са напълно ефективни и не са предотвратили нестъпването
на негативния резултата за ищеца.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени, следва да
бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Самото осъжданет има характер на овъзмездяване,
а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера,
вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените
по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че
обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер от 700 /седемстотин/ лева в полза на ищеца.
С
оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение следва да бъде уважена до
размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 700 лева.
В останалата си част - до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10
000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При
този изход на спора и на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, претенцията на
ответника за присъждане на разноски е неоснователна. От анализа на разпоредбата
на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се налага извод, че в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски. В посочената разпоредба е указано, че ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а
също и че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или
при отказ от иска изцяло. Следователно разноски в полза на ответника се
присъждат единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай,
искът е уважен частично. Нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и
изключва приложението на общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Следва да се има предвид и още, че
разноските по делото не обхващат юрисконсултското възнаграждение, което
всъщност се претендира и правилото на чл. 78, ал.8 не може да бъде приложено по
същите причини на съотношение специален към общ закон. С оглед на изложеното,
независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да плати на Е.Ц.И. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 700
/седемстотин/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на
пребиваването му в ареста към затвора Плевен за периода от 19.05.2017 г. до
19.06.2017 г., при което е бил поставен в неблагоприятни условия липса на маса
за хранене в килия № 403 и наличие на дървеници в помещенията, в които е
пребивавал, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 700
/седемстотин/ лева до 10000 /десет хиляди/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: