РЕШЕНИЕ
№ 2807
гр. Варна, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. М.
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. М. Гражданско дело №
20243110102035 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба на основание чл.405, ал.1 от КЗ, с цена на иска от 100 лв.
– частичен иск от иск с цена общо от 46 259, 65 лв., от страна на ищеца П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ******, чрез процесуалния представител адв. Й. А. от АК
Варна, против ответника ЗАД „А.", ЕИК ***** със седалище: гр. София, ******
представлявано от М.П.И. и Д.Н.М., с процесуален представител по делото юрисконсулт Л.
М.-Л.. В хода на делото е допуснато изменение на иска, досежно размера на исковата
претенция, като същата е увеличена на сумата от 7000 лв., представляваща частичен иск от
иск с цена общо от 46 259, 65 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.01.2023 г. сключил застраховка „Каско",
клауза „Пълно" на собствения си автомобил „Тойота Ц ХР", с peг. № ***** с ответната
страна, със срок на действие от 20.01.2023 г. до 19.01.2024 г. - застрахователна полица
№*****2023 г. Застрахователната премия ищецът заплатил еднократно при сключване на
застраховката. Лекият автомобил бил гаранционен и затова застраховката била сключена с
клауза, при необходимост от ремонт, същият да може да се извърши в официалния сервиз на
марката.
Ищецът твърди, че на 19.11.2023 г., около 02 часа, в Румъния, управлявайки
горепосочения лек автомобил той се движил по главен път ДН-2/Е-85 в посока от гр. Яш
към гр. Роман. Внезапно на около 20 метра, отдясно на пътното платно, излязло голямо
куче, което пресичало на пътното платно в посока отдясно наляво. Ищецът веднага натиснал
спирачката и клаксона, като кучето се спряло и погледнало към него. Ищецът преценил, че
1
няма да може да спре, защото разстоянието до кучето било много малко, а и то се спряло в
неговата лента. Затова ищецът завил волана наляво, за да избегна удара с животното. След
като завил волана наляво, не успял да овладее автомобила и да го върне в дясната лента.
Автомобилът излезнал извън платното за движение и се ударил в дърво. След настъпването
на произшествието случайно минала и спряла линейка, като било установено, че ищецът
няма контузии и няма нужда да посещава здравно заведение. След това медицинската сестра
извикала полиция. Пристигнал екип на пътна полиция и издал необходимите документи за
настъпилото произшествие. Ищецът се обадил на денонощния контактен център на ЗАД
„А.", като регистрирал събитието. Впоследствие пристигнал екип на Пътна помощ.
Ищецът сочи, че на 21.11.2023 г. уведомил писмено застрахователя, като представител
на ответника огледал автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на
претенция №*****2023 г. Били описани увредените части: предна броня комплект, долна
решетка предна броня, леви фарове мъгла комплект, преден капак, ляв фар комплект, ляв
носач предна маска, облицовка ляв фар, долен абсорбер предна броня, укрепване предна
броня, долен укрепвател предна броня, преден ляв калник, предпазна лайсна преден ляв
калник, преден ляв пластмасов подкалник, батерия 12 В, горен укрепвател предна броня,
облицовка носач задна броня, airbag, преден десен airbag, арматурно табло, ляв airbag глава
колона, десен airbag глава колона, airbag колена, облицовка таван, преден ляв предпазен
колан, преден десен предпазен колан, заден ляв предпазен колан, заден десен предпазен
колан, таван, лява рамка врата, основа предна броня 2 части, кора предна лява, греда над
радиатори, завеси лява и дясна. До момента той не получил необходимото застрахователно
обезщетение, поради което извършил проучване в официалния сервиз на марката, колко би
струвал ремонт на автомобила. Установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 46 259, 65 лв., както и че увредените детайли са оригинални и че е
увредено управлението на въздушните възглавници, което застрахователят не посочил в
описа. Твърди, че увредените части са оригинални и следва да бъдат подменени също с
оригинални, за да се приложи възстановителната застрахователна стойност, регламентирана
в чл. 400, ал.2 от КЗ.
Ищецът е заявил още, че при сключване на застрахователния договор не са му били
предоставени Общите условия към същия. Сочи също, че уговорките в т.10.11, т.76.1, т.76.2
и т.78 от Общите условия към застраховка са нищожни, съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като
противоречат на чл.408, ал.1 от КЗ, както и на Закона за защита на потребителя.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 7000 лева,
представляваща частичен иск от общо 46 259, 65 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горепосочените части, в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №*****2023 г. за „Каско", клауза
„Пълно“ на лек автомобил „Тойота Ц” ХР с peг. № ***** като сумата се претендира ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът моли също да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
2
С представения отговор на исковата молба ответната страна, чрез представителя си
твърди, че оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че към датата на
настъпване на описаното в исковата молба събитие е налице сключен договор за
имуществена застраховка "Каско" на МПС, полица №***** Твърди, че настъпилото събитие
не представлява покрит риск по застраховка „Каско" на МПС; оспорва посочения от ищеца
механизъм на настъпване на произшествието и твърдяната внезапна поява на голямо куче на
пътното платно. Твърди, че вредите по застрахования автомобил са настъпили само в
резултат на поведението на ищеца. По време на управление на автомобила ищецът заспал и
изгубил контрол над колата, което довело до произшествието. Самият ищец в подаденото до
застрахователя заявление на 21.11.2023 г. съобщил, че на 19.11.2023 г. заспал и излязъл извън
пътя, удряйки предната лява част на застрахованото МПС в дърво. В приложен по
образуваната при ответника преписка по щета №****** въпросник-декларация от 29.11.2023
г., ищецът отново декларирал писмено, че е заспал зад волана, като се е събудил от удар в
дърво, след което автомобилът е спрял в земеделска нива. Предвид това ответната страна
твърди, че настъпилото събитие не представлява външно, непредвидимо и непредотвратимо
такова, а е възникнало в резултат изцяло от поведението на водача. Счита, че ищецът е
проявил груба небрежност, изразяваща се в приетото от съдебната практика състояние -
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Счита също, че водачът е
действал в разрез със задължението си всякога да има разумна преценка относно
физиологичния си статус, като в случай на умора, болест или друго неразположение, да
спре, за да се приведе в състояние, което да му позволява да следва контура на пътя и да се
движи в полагащата му се лента за движение. Твърди, че е нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Същевременно счита, че ищецът е могъл и е следвало да предвиди това, че
предвид физиологичното му състояние рискът от заспиване, докато МПС е в движение е
налице, а оттам загубата на контрол върху превозното средство и настъпване на ПТП с
материали щети.
В условията на евентуалност ответната страна твърди, ищецът че е загубил контрол
върху автомобила, в резултат на управление на същия с превишена и/или несъобразена
скорост, което е довело до настъпване на събитието.
В условията на евентуалност ответната страна твърди, че не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му
по чл. 395, ал. 1 от КЗ. т. 76.1 и т. 76.2 от Общите условия, а именно, че водачът не е взел
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и не е пазил и ползвал
застрахованото имущество с грижата на добър стопанин. В условия на евентуалност твърди,
че дължи изплащане на застрахователно обезщетение в намален размер, поради
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по т. 76.1 и т. 76.2 от ОУ.
Ответната страна оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че го счита
завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди. Твърди, че в резултат на
произшествието са настъпили значително по-ниски по стойност вреди.
3
В условия на евентуалност твърди, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от
КЗ. Сочи, че посочената в исковата молба стойност, която се твърди да е необходима за
отстраняване на уврежданията по застрахованото МПС, в размер на 46 259,65 лв.,
надвишава значително уговорената по полица № *****застрахователна сума от 31 360,00
лв., която представлява лимит на отговорността на застрахователя по договора, като твърди,
че застрахователната сума по договора представлява действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на сключване на полицата за застраховка.
Оспорва също претенцията за присъждане на законна лихва.
Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли исковата претенция да
бъде отхвърлена.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е собственик на лек автомобил „Тойота Ц ХР", с peг. №***** регистриран на
22.01.2020 г., видно от приложеното в заверено копие свидетелство за регистрация, част I.
Установява се от представената в заверено копие застрахователна полица за застраховка
Каско на МПС №***** а и не е налице спор между страните, че между ищеца и ответното
дружество на 10.01.2023 г. е бил сключен застрахователен договор относно автомобила на
ищеца, с клауза Пълно Каско, за срок от една година, с период на застрахователно покритие
20.01.2023 г. – 19.01.2024 г., при застрахователна сума 31 360 лв. Посочено е в
застрахователната полица, че самата полица, както и въпросник-предложение за сключване
на застраховката, Общите условия и Специални условия за застраховки Каско на МПС,
Автомобилен асистанс за чужбина", Автомобилен асистанс за България" и „Злополука на
местата в МПС“ анекси и други писмени документи съгласно условията на застраховката, са
неразделна част от застрахователния договор.
В т.10.11 от Общите условия на ответната страна по застраховка „Каско на МПС“ е
предвидено, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени
при, от или вследствие на: „умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на
Застраховащия, Застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му,
негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на
МПС, водача на МПС или превозваните с МПС лица“. В т.76.1 от Общите условия е
предвидено, че през срока на действие на застрахователния договор, застрахованият е
длъжен „да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа
винаги в изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само по предназначение и
да спазва техническите и технологичните правила на производителя за неговата
експлоатация“, а в т.76.2 е посочено, че е длъжен също „да предприема всички необходими
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и
да не допуска поведение, което води до повишаване на риска“. В т.78 от Общите условия е
предвидено, че при неизпълнение от страна на застрахования на което и да е от
задълженията му, посочено като значителни, с оглед интереса на застрахователя, и когато е
настъпило застрахователно събитие и то е в причинно-следствена връзка с неизпълнението,
4
застраховатеилят не дължи обезщетение и отказва плащането му на това основание.
От останалите представени по делото доказателства се установява, че на 19.11.2023 г.
ищецът пътувал, управлявайки автомобила си „Тойота Ц ХР“, с peг. № ****** от Украйна за
България, като с него в автомобила пътувала и съпругата му – свидетелката О.О.Г.. Ищецът
преминавал през Румъния след полунощ. Около 02,00 часа той се движил в участъка от гр.
Яш към гр. Роман, като в близост до с. Траян ищецът неусетно заспал на волана. При това
автомобилът напуснал пътя вляво и се ударил в крайпътно дърво. Покрай мястото на
произшествието случайно преминал автомобил на спешна помощ, който спрял и ищецът и
свидетелката били прегледани, като било установено, че нямат наранявания. Медицинският
екип сигнализирал на пътна полиция и на мястото пристигнали полицейски служители. Бил
съставен протокол PNTX №******2023 г. от разследващ полицай от Пътна служба Кордун,
в който било вписано, че ищецът е управлявал автомобила си в посока от град Яш към гр.
Роман, като не съобразил скоростта си на движение с реалните пътни условия, вследствие на
което изгубил контрол над управлението на автомобила и напуснал пътното платно,
навлизайки в платното за насрещно движение. Бил съставен също така протокол от същата
дата от двама полицейски служители от състава на Селски полицейски участък №3
Събъоани /приобщен към материалите по делото в превод/, в който е отразено, че
полицейските служители са били сигнализирани за произшествието, чрез Национална
система за спешно подаване на сигнали. Отразено е в протокола, че пред тях ищецът заявил,
че докато управлявал автомобила, в един момент е заспал и загубил контрол върху посоката
на движение, минал в насрещното движение и след това напуснал пътното платно. След
произшествието на ищеца била извършена проба за алкохол и той попълнил ръкописно
декларация №15 от 19.11.2023 г. в 02, 30 часа /представена по делото в превод/, в която
отбелязал, че е заспал зад волана и е изгубил управление над автомобила; събудил се от
удара в дърво и след това автомобилът навлязъл нивата.
На същата дата 19.11.2023 г. от Румъния ищецът провел телефонен разговор със
служител на ответното дружество /записът от който е възпроизведен в открито съдебно
заседание/, в който съобщил за инцидента и обяснил, че е „задрямал“ на волана, вследствие
което се ударил в дърво. На 21.11.2023 г. той подал до ответната страна заявление за
изплащане на обезщетение за вреди, в което, при описание на събитието, също посочил, че
по време на движение е заспал зад волана и излязъл извън пътя. Това обстоятелство
потвърдил и в попълнен въпросник-декларация на 29.11.2023 г.
От изисканата и изпратена информация от МВР – ГИ на Румънска полиция, ПУ
Кордун, чрез Районен съд Пятра Нямц, се установява, че на участъка от пътя, където е
станало пътнотранспортното произшествие, няма пътни знаци, които да регламентират
максимално допустима скорост, а в съответната зона максимално допустимата скорост е 100
км/ч, тъй като се намира извън населено място.
От представените по делото опис заключение по щета ******/28.11.2023 г.; опис на
щетите по претенция под същия номер, както и заключенията на назначените
автотехническа експертиза и повторна автотехническа експертиза, които заключения са
5
приети от съда, се установява, че вследствие произшествието по автомобила на ищеца са
били увредени следните части: предна броня комплект с долна решетка предна броня, леви
фарове мъгла комплект, преден капак, ляв фар комплект, ляв носач, предна маска, облицовка
ляв фар, долен абсорбер предна броня, укрепване предна броня, долен укрепител предна
броня, преден ляв калник, предпазна лайсна преден ляв калник, преден ляв пластмасов
подкалник, батерия 12 волта, горен укрепвател предна броня, облицовка носач задна броня,
еърбег, преден десен еърбег, арматурно табло, ляв еърбег глава колона, десен еърбег глава
колона, еърбег колена, облицовка таван, преден ляв предпазен колан, преден десен предпазен
колан, заден ляв предпазен колан, заден десен предпазен колан- всички за подмяна, таван -
боя, лява рамка врата – ремонт и боядисване, основа броня, кора предна лява врата, греда
над радиатори, завеси лява и дясна; електронен блок управляващ въздушните възглавници.
От заключението на експертизата, изготвено от вещото лице Й. М., се установява, че
средната стойност на ремонта, необходим за възстановяване на щетите по автомобила, към
датата на възникналото произшествие е от 31 448 лв. Съгласно същото заключение на
експертизата се установява още, че стойността на автомобила към датата на ПТП е била
средно – 32 435 лв. Вещото лице е посочил, че при средна стойност на автомобила от 32 435
лв., 70% от нея възлизат на 22 704 лв., поради което всяка сума на ремонт надвишаваща 22
704 лв., препраща възстановяването на автомобила към икономически нецелесъобразно.
Експертизата е определила минималния процент на запазени части при увредения
автомобил на 30-50% от средната му пазарна стойност, в случая 40%, тъй като са запазени
изцяло двигателят, скоростната кутия, електроника, силнотокова батерия и електроника,
врати, седалки, ходова част, задна броня, стопове, десен фар, калник и др. Така средната
стойност на запазени детайли в автомобила е определена на сумата от 12 974 лв. В
заключението е посочено също, че към настоящия момент силно увредени автомобили от
същия клас и техническо снабдяване са с пазални цени от 2800-5500 евро/ 5600 – 11 000 лв.,
независимо, от по-голямата степен на повреда спрямо процесния по делото автомобил.
В заключението на експертизата, изготвено от вещото лице Г. Д. се сочи, че стойността
на запазените части, според приблизителни проценти е 55- 60%, и 40-45% увредена част, а
стойността, която собственикът може да получи за останките от автомобила по начин на
предаване за скрап е около 400-450 лева към времето на процесното ПТП /и 429-489 лв. към
времето на изготвяне на експертизата/, както и според известни примери 2-3 пъти над
стойността за скрап при предаване за разглобяване и използване годните части за повторна
употреба.
По делото е назначена също така и съдебно-психиатрична експертиза, от чието
заключение съдът приема за доказано, че заспиването по време на управление на моторно
превозно средство може да настъпи неусетно и неочаквано за водача, против неговата воля,
което състояние е свързано с различни фактори, влияещи на способността на водача да
остане буден. Вещото лице е отбелязал, че заспиването, като неволево и физиологично
състояние, възниква като резултат от естествените нужди на организма за почивка и
възстановяване и процесът от бодърстване към сън не може да бъде напълно контролиран.
6
Посочено е, че умората и сънливостта са осезаеми състояния, които човек може да разпознае
по характерни симптоми, както и, че те водят до значително понижаване на концентрацията,
забавяне на реакциите и намаляване чувствителността на зрителната система. Отразено е, че
състоянието на умора може да бъде облекчено, като се предприемат подходящи мерки за
възстановяване на физическата и психическата енергия, като методите за справяне с умората
зависят от нейния произход — физическа, психическа или комбинация от двете. Посочено е
също, че шофирането изисква постоянно внимание, което води до умора, особено при дълги
пътувания или при шофиране в сложни условия. Като шофирането в еднообразни условия,
като магистрала или в трафик, увеличава психическото изтощение; постоянното наблюдение
на пътя и заобикалящата среда води до умора на очите, което допълнително натоварва
организма.
От представените по делото писмо изх. № Л-******2023 г. на ЗАД „А.“ АД, ведно с
известие за доставяне; молба с вх. №130******2023 г. /вх.№ ЖВ*****2023 г. и писмо с изх.
№ Л390/16.01.24 г. на ЗАД „А.“ АД, се установява, че по повод подаденото от ищеца
заявление за изплащане на обезщетение за вреди, ответната страна е отказала да изплати
такова, с мотива, че реализирането на вредоносния резултат се намира в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на водача на МПС, който е заспал, докато е управлявал
автомобила, поради което са налице обстоятелства, които освобождават застрахователя от
изплащане на обезщетение. На повторно изпратена от ищеца молба до ответната страна с
искане за преразглеждане на становището, ответното дружество е отговорило, че няма
основания за промяна на първоначалното становище.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от
доказателствата, посочени също по-горе. На база на тях съдът счита, че се налагат следните
изводи: Доказва се, че между страните е бил налице сключен валиден договор за застраховка
при клауза на покритие „Пълно Каско”, действащ към датата на възникналия инцидент. В
случая фактът на настъпилото пътнотранспортно произшествие е безспорен, както и
обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
настъпилото събитие, като от своя страна застрахователят е извършил оглед и опис на
щетите. Съдът приема за доказано безспорно, че увреждания по автомобила на ищеца са
настъпили, като те са именно посочените по-горе. За доказано категорично по делото съдът
приема, че причината за настъпилото произшествие е обстоятелството, че водачът е заспал и
в резултат на това е изгубил контрол над автомобила. В тази насока са категорични данните
от горепосочените писмени доказателства, съставени в Румъния, в които ищецът сам е
посочил причината за инцидента; също писмените доказателства и запис на проведен
телефонен разговор, представени от ответната страна, в които ищецът също е посочил, че
причината за удара в дървото е това, че е заспал. От заключението на автотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице М. също е видно, че в случай, че описаната ситуация в
исковата молба е реална, то предвид извършените изчисления относно скоростта на
движение на ищеца, заявена от самия него, то той е имал възможност да спре преди удара с
животното. Също така пътният участък е бил прав, с добра видимост, без тревисти или
7
високи растителни видове, поради което навлизането на животно на пътното платно би било
забелязано не при стъпването му на платното за движение, а преди това. В противна насока
са показанията, дадени от свидетелката О.О.Г., но съдът счита, че не следва да им даде вяра,
от една страна защото са в противоречие с данните от останалите доказателства, които са
многобройни, и от друга защото тя е съпруга на ищеца и като такава може да се счита
заинтересована от изхода на делото.
В случая следва да се съобрази представлява ли това поведение на ищеца, довело до
настъпване на произшествието умишлено действие или бездействие и приложими ли са
разпоредбите на Общите условия, посочени от ответната страна, с които обосновава
възраженията си за недължимост на обезщетение. В тази връзка на първо място по
възражението на ищеца, че при сключване на договора за застраховка не са му връчени
Общи условия, съдът намира това възражение за неоснователно. В застрахователната
полица изрично е отбелязано, че общите условия са неразделна част от договора, което
предполага запознаването на ищеца с тях, а и същите са достъпни в ел. мрежа. Относно
възраженията на ищеца, че посочените от ответната страна клаузи от общите условия -
т.10.11, т.76.1, т.76.2 и т.78 са нищожни, поради противоречието им с чл.408, ал.1 от КЗ и с
разпоредбите на ЗЗП, съдът счита тези възражения също за неоснователни. В чл.408, ал.1 от
КЗ са посочени случаите, в които застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение – това са случаите на умишлено причиняване на застрахователно събитие или
такова неизпълнение на задължение от страна на застрахования по договора, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В
решение №2/20.05.2013г. по т.д.№ 1031/2011 г. на ВКС, І т.о. е посочено, че неизпълнение,
което е значително с оглед интереса на застрахователя е налице когато обосновано може да
се приеме, че при изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие
не би настъпило, като наличието на този фактически състав включва вина, настъпване на
застрахователно събитие и причинна връзка между последното и неизпълнението. В случая
не може да се счете, че е налице противоречие с посочената разпоредба на закона, тъй като с
клаузите на Общите условия е налице предварително уговорен изключен риск, което
страните е допустимо да сторят, тъй като имат свобода на договарянето. Относно соченото
противоречие с разпоредбите на ЗЗП /следва да се имат предвид тези по чл.143 ЗЗП относно
неравноправните клаузи/, съдът счита, че и това възражение е неоснователно. Ищецът
безспорно има качеството на потребител по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП, но
обсъжданите клаузи на Общите условия не могат да се окачествят като неравноправни и
нищожни по смисъла на чл.146 от ЗЗП.
Относно твърденията на ответната страна, че произшествието е възникнало изцяло
вследствие поведението на водача, съдът счита следното: Безспорно е, че причина за
инцидента е заспиването на ищеца. Доколкото обаче то не представлява волеви акт не може
да се приеме, че произшествието е умишлено причинено от ищеца. Поради това
неоснователни са възраженията на ответното дружество за недължимост на обезщетение
8
поради наличие на умишлено причинено от ищеца произшествие или поради наличие на
умишлено нарушение на законови задължения от негова страна. Ответната страна е
възразила и, че ответникът е проявил груба небрежност, като в тази връзка следва да се има
предвид следното: Тъй като понятието груба небрежност не е дефинирано в КЗ, се прилагат
общите правила на ТЗ и ЗЗД. Установено е в съдебната практика че: „Гражданското право
познава две форми на вина - умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право,
българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава
пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за
обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у
длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува
знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато
небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият
модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на
грижата на добрия стопанин“. /напр. Решение от 02.05.2018 г. по т.д.№ 2237/2017г./ В
същото решение е посочено, че съгласно установената съдебна практика, небрежност е
налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен
и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Груба
небрежност при управление на МПС, е налице при съзнателно виновно противоправно
поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което
се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на
застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В настоящия случай не
може да се приеме, че е налице груба небрежност, защото не е доказано ищецът да е бил
изключително преуморен или изтощен, което обезателно да е налагало да прави почивка или
възстановяване, нито се доказва той да е осъзнавал възможността да заспи и да предизвика
инцидент и въпреки това да е продължил да шофира. Затова възраженията на ответната
страна за наличие на изключен риск, представляващ груба небрежност, са неоснователни.
Също за неоснователни съдът приема възраженията, депозирани в условията на
евентуалност, че ищецът е изгубил контрол над автомобила, поради шофиране с превишена
скорост, което е станало причина за произшествието. Данните по делото сочат, че ищецът е
шофирал с 90 км/ч, а от изисканата от Румъния справка се установява, че в участъка на
движение на ищеца, максималната допустима скорост на управление е 100 км/ч.
За основателни съдът приема възраженията на ответното дружество, че от страна на
ищеца е налице неизпълнение на задълженията му по т.76,1 и т.76.2 от Общите условия за
ползване застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, като да предприема всички
необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди, както и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска. Макар и в
случая да не е налице груба небрежност ищецът е следвало да предприеме всички мерки за
9
предотвратяване на произшествие, като съобрази, че все пак пътува през тъмната част на
денонощието, че изминава немалко разстояние, т.е. шофирането е продължително, при което
ищецът е следвало да предприеме всички мерки да си осигури почивка, напр. ако е
необходимо да спира през определени периоди и др. действия, с които да не допуска
претоварване на организма си, което да доведе до невъзможността да контролира
автомобила. Съдът счита, че с това си поведение ответникът е съпричинил настъпването на
вредите. Предвид това основателни са възраженията на ответника за намаляване на
обезщетението. Отчитайки конкретните обстоятелства по делото съдът счита че
обезщетението следва да бъде намалено с 25%.
Относно размера на обезщетението съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като обезщетението не може да надвишава действителната
възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В случая, обаче съпоставяйки стойностите за установената пазарна стойност на
автомобила на ищеца и необходимата сума за възстановяване на щетите, съдът счита, че е
налице тотална щета по автомобила по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, съгласно която
разпоредба „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност“.
Налице е именно посочената хипотеза, поради което съдът намира, че като размер на
обезщетението следва да се счете сумата от 32 435 лв. – стойността на автомобила към
датата на произшествието. От тази сума следва да се приспадне размерът на запазените
части на автомобила, като в случая съдът счита, че следва да се приспадне не сумата, която
ищецът би получил за останките на автомобила при предаване за скрап, а сумата
представляваща в процентно съотношение минималния процент запазени части на
автомобила, доколкото са запазени части, за които би могла да се получи стойност не като за
скрап. Определеният размер в заключението на експертизата, изготвена от вещото лице М. е
40%, равняващи се на 12 974 лв. Следва да се приспадне и определеният процент на
съпричиняване, равняващ се на сумата 4865, 25 лв. Така дължимото обезщетение възлиза на
сумата от 14 595, 75 лева. Следователно предявената частична претенция от 7000 лв. е
основателна и доказана и искът следва да се уважи. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва, като за сумата от 100 лв., считано от подаването на исковата молба -
20.02.2024 г. до окончателното плащане, а за сумата от 6900 лв., считано от заявеното
увеличение на претенцията - 27.05.2025 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 3240 лв.,
представляващи 280 лв. – заплатена държавна такса; 1160 лв. – заплатени депозити за
изготвяне на експертизи и 1800 лв. адвокатско възнаграждение.
10
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ***** със седалище: гр. София, ****** представлявано от
М.П.И. и Д.Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******,
сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева) - частичен иск от иск в общо от 46 259, 65 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор №*****2023 г. за „Каско", клауза
„Пълно“ на лек автомобил „Тойота Ц” ХР с peг. № ***** за настъпило пътнотранспортно
произшествие на 19.11.2023 г. в Румъния, ведно със законната лихва, като сумата от 100 лв.,
считано от 20.02.2024 г. до окончателното плащане, а за сумата от 6900 лв., считано от
27.05.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ***** със седалище: гр. София, ****** представлявано от
М.П.И. и Д.Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******,
направените по делото разноски в размер 3240 лв. (три хиляди двеста и четиридесет
лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11