Решение по дело №2/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 5 и чл. 204 т. 1 от ЗМВР.

К. Г. Х. В. – заместник директор, той и началник на отдел в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР“ към ръководството на МВР, [ЕГН], обжалва Заповед с рег. № 8121К - 14861/06.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения в подкрепа на изразеното становище за неизвършване на твърдяното нарушение. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от гл. юк. Р. Оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразна. Моли същата да се потвърди. Представени са и писмени бележки от гл. юрисконсулт Р.

По делото са разпитани и свидетелите Й. С. Д., В. С. С. и Н. С. А..

Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

К. Г. Х. В. е заместник директор на ОДМВР – Кюстендил, той и началник на отдел в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР“ към ръководството на МВР. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за „превишаване на правомощия“, съгласно чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР, установено от извършена проверка, приключила със справка рег. № 8121р-23422/14.11.2023 г. по описа на МВР. Нарушението се изразява в това, че на 10.07.2023 г., след края на работния ден, около 19.37 часа и втори път около 21.33 часа, в качеството си на заместник директор на ОДМВР – Кюстендил, е разпоредил по телефона на инспектор Н. А. – дежурен в ОДЧ на ОДМВР – Кюстендил, да освободи задържания със Заповед № 277з-45/10.07.2023 г. за задържане на лице до 24 часа – Г. Д..

С горното В. е нарушил чл. 194 ал. 2 т. 3 от ЗМВР – „неспазване на служебни правомощия“, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР – „превишаване на правомощия“. С деянието си комисар В. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в „неспазване на служебни правомощия“, определени в типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-2368/18.01.2016 г. на длъжността заместник – директор на ОДМВР - Кюстендил.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание чл. 194 ал. 2 т. 3,

чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 1 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 18.12.2023 г. заповедта е обжалвана чрез министъра на вътрешните работи пред АдмС - Кюстендил, като с вх. № 2/02.01.2024 г. директорът на дирекция „Правно – нормативна дейност“ изпраща цялата административна преписка по повод издадената заповед по компетентност до АдмС - Кюстендил, подробно описана, съгласно текста – 109 листа.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхъврли, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя В. с процесната заповед, в размер от 8 /осем/ месеца. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 1

изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности от ЗМВР се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява министъра на вътрешните работи за конкретният случай.

Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 10.07.2023 г. В., като заместник директор на ОДМВР - Кюстендил, е нарушил виновно длъжностните си задължения, като при изпълнение на служебните си задължения не е спазил служебните си правомощия, определени в длъжностната му характеристика и и е превишил правомощията си. Горното се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР, за което на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е приел, че В. виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.

Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

Жалбоподателят комисар В. е служител на МВР. Същият е държавен служител – заместник – директор на ОДМВР – Кюстендил, той и началник на отдел в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР към ръководството на МВР. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР.

Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена проверка, приключила с обобщена справка рег. № 8121р - 23422/14.11.2023 г. по описа на МВР, изготвена от комисия, назначена със Заповед № 8121К-6842/19.07.2023 г. на Министъра на вътрешните работи. Комисията предлага на В. да бъде наложено наказание порицание. С рег. № 8121р-17286/17.08.2023 г. до същия е изпратена писмена покана за даване на писмени обяснения, получена от В. на 18.08.2023 г., което е видно от положения върху нея подпис на същия. С рег. № 00-1661/23.08.2023 г. е постъпило искане от В. да се запознае с всички постъпили материали по случая. С писмо рег. № 8121р-18083/29.08.2023 г. на В. са предоставени копия на предложението за образуване на дисциплинарното производство и приложените към него материали. Същите са получени на 01.09.2023 г. Постъпило е ново искане от В. с рег. № 812100-15465/01.09.2023 г. да бъде запознат с всички постъпващи материали по ДП. С Протокол рег. № 8121р-18388/01.09.2023 г. на В. са предоставени материали по ДП, подробно описани. С рег. № 812100-19794/08.11.2023 г. е постъпило писмено обяснение от В. във връзка с ДП по Заповед № 8121к-6842/19.07.2023 г.

В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 3 е за неспазване на служебните правомощия, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неспазване служебните правомощия, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал. 1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 5 като такова е посочено: “превишаване на правомощия”.

Нарушение „превишаване на правомощия“ е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения за спазване на тези правомощия, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът в Определение № 27/04.01.2024 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР. В случая, настоящият съдебен състав счита извършеното нарушение за доказано.

Съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая това първо действие по установяване на нарушението е докладна записка рег. № 277р-7573/11.07.2023 г. на инспектор А. – полицейски инспектор в група оперативна дежурна част /ОДЧ/, след което е издадена и Заповед № 8121К-6842/19.07.2023 г. на Министъра на вътрешните работи за проверка на случая и евентуално наличие на дисциплинарна отговорност.

Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 5 и представлява превишаване на правомощия. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, като в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. В случая, в заповедта са посочени и отразени всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, като съдът приема извършеното нарушение за доказано.

Дисциплинарното нарушение е констатирано в хода на проверка, приключила със справка рег. № 8121р-23422/14.11.2023 г. по описа на МВР.

От събраните сведения, проведените разговори и проверената служебна документация, касаеща изясняване на данните по случая, се установява по безспорен начин извършеното нарушение.

С действията си служителят безспорно е нарушил чл. 200 т. 5 от ЗМВР – превишаване на правомощията, несъответстващи на определените в длъжностната му характеристика. В изготвената от ДРО и приета от ДНО справка в хронологичен ред и подробно и изчерпателно са описани всички извършени действия по разследването в хода на проверката, снетите обяснения от свидетелите, които в своята съвкупност доказват извършеното нарушение. Свидетелските показания на Й. Д. и В. С., съдът счита за дадени без същите да са присъствали на извършените от В. действия, нямат преки впечатления от водените разговори между В. и дежурния в ОДЧ и като такива няма да ги цени като достоверни.

Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението посочено в атакуваната заповед. Това твърдение не кореспондира с установените факти по делото.

Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е постъпило писмено обяснение на служителя. Приложени са покана за даване на писмени обяснения от 14.11.2023 г. от ДНО, видно от поставения подпис от В., както и покана за даване на писмени обяснения от 23.11.2023 г. На 27.11.2023 г. служителят е дал обяснения, като е отрекъл да е извършил вмененото му нарушение. В този смисъл, му е дадена възможност да направи искания и възражения, както и да участвува в дисциплинарното производство, приключило с атакуваната заповед.

Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 08.12.2023 г. срещу подпис, в съответствие с чл. 210 ал. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена и в рамките на установените в чл. 195 от ЗМВР преклузивни срокове. Същата е в съответствие и с материално -правните разпоредби на закона.

Съдът приема за установено, че на 10.07.2023 г. в 14.15 ч. със Заповед № 277з-45/10.07.2023 г. е задържано лицето Г. Й. Д., затова че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. По случая е било образувано бързо производство № 475/2023 г. по описа на РУ – Кюстендил, за което оперативния дежурен в ОДЧ при ОДМВР – Кюстендил инспектор А. е уведомил дежурния разследващ полицай инспектор Р. М. и Началника на РУ – Кюстендил – главен инспектор Р. О., с оглед на необходимостта от оперативна работа със задържания. В рамките на работния ден комисар В. неколкократно е посещавал дежурната част и е звънял на служебния телефон на инспектор А., като се е интересувал кога ще бъде освободен Г. Д.. Около 19.37 ч. В. се обадил на личния мобилен телефон на инспектор А. и поискал от него за освободи задържания около 21 часа. Около 19.50 часа А. се обадил на мобилния телефон на Директора на ОДМВР – Кюстендил, като му докладвал за обаждането на В. да освободи задържаното лице. В 21.33 часа В. отново позвънил на мобилния телефон на А., като му заявил, че бащата на задържаното лице ще чака на входа на сградата на ОДМВР – Кюстендил, за да вземе сина си. Настойчивият и императивен тон на В., инспектор А. възприел като устно разпореждане от негова страна да освободи задържаното лице, поради което отново позвънил на Директора на ОДМВР – Кюстендил, за да го уведоми за обаждането. На основание чл. 21 ал. 4 и чл. 32 ал. 2 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021 г. /“..за взетите решения и дадените разпореждания….дежурните лица от звената за оперативно дежурство своевременно уведомяват ръководителя на структурата“/, инспектор А. уведомил Директора на ОДМВР – Кюстендил, който му разпоредил, с оглед необходимостта от продължаване на работата по бързото производство, задържаното лице да не се освобождава. За установяване на данни за разпространение на наркотични вещества, гл. инспектор О. е възложил извършването на оперативна беседа със задържания, проведена от инспектор А. и инспектор В. около 09.00 часа на 11.07.2023 г. Тези сведения са приложени към административната преписка. Непосредствено след това, задържаният Данчев е освободен, поради отпадане на необходимостта от задържането му.

Съгласно чл. 6 от Инструкция рег. № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, разпореждане е устно или писмено волеизявление, нареждане на служител на висша ръководна или ръководна длъжност към негов подчинен, изискващо определено поведение от него и издадено във връзка със служебното му правоотношение. Разпореждането на В. към А. е извън предвиденото в длъжностната му характеристика и неговата компетентност, като не е имал правото да разпорежда освобождаването на задържания Д. преди изтичането на 24 ч. срок за задържане. Съвсем разбираемо и логично е, че инспектор А. е възприел искането на В. за освобождаване на задържаното лице като разпореждане, доколкото МВР е йерархична структура на власт и подчинение.

Що се отнася до преценката относно законосъобразността на задържаното лице на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа, то такава може да бъде направена единствено от съда, при съответното й обжалване. Такова обжалване на задържането на Д.няма.

Не на последно място в чл. 82, чл. 83 и чл. 85 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. /изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 24 февруари 2023 г./ са посочени органите, които могат да осъществяват контрол върху дейността със задържаните лица в структурите на МВР – прокуратурата, омбудсманът и ръководителят на съответната структура. Разпореждането, което комисар В. е отдал за освобождаването на задържаното лице е извън предвидените в нормативен акт или предвидените правомощия в длъжностната му характеристика. В обясненията си Директорът на ОДМВР – Кюстендил изрично сочи, че на комисар В. „не са възлагани функции и не са делегирани правомощия спрямо ОДЧ, както и относно ръководството на дирекцията“.

Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При налагане на наказанието ДНО орган е извършил обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му и е наложил наказание със срок отговарящ на извършеното от В..

ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарното нарушение “превишаване на правомощия“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват превишаване на правомощия, деяние съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР.

Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в съответствие с процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.

С оглед изхода на делото съдът не присъжда разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на комисар Г. Х. В., със съдебен адрес за призоваване: гр. Кюстендил, кв. „Запад“, [адрес], [ЕГН], срещу Заповед с рег. № 8121К - 14681/06.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 /осем/ месеца на комисар Г. Х. В. – заместник директор, той и началник на отдел в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР“ към ръководството на МВР.

Решението на основание чл. 211 от ЗМВР е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.