№ 11405
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело №
20241110130701 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД срещу СО с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за плащане в
размер на 150,24 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска
29.05.2024 г. до погасяване на задължението, представляващо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка със застрахователно преписка
№ ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.09.2023 г. в гр. София,
движейки се по бул. „АС л. а. „Ф“, модел „Ф“ с peг. № ***, управляван от И.
Б., при ляв завой по ул. „Западна“, попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, като в резултат на това са нанесени имуществени
вреди на застрахования при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ лек
автомобил. Сочи се, че след подадено заявление е образувана щета № ***, по
която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на
150,24 лева. Сочи се, че до ответника, в качеството му на стопанин на пътя,
била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но плащане не
постъпило, като СО формулирала отказ да възстанови сумата. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът СО е представил писмен отговор в срок, в който оспорва иска
1
като неоснователен. Твърди се, че от изложеното в исковата молба не става
ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи също и че
липсва протокол за ПТП. Твърди, че в случая не може да се установи какво е
било състоянието на водача, нито дали същият е съобразил скоростта си на
движение с конкретните условия на пътя. Оспорва се описания от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП-то, наличието на причинна връзка между
него и вредите по процесния автомобил, като се излагат съображения в тази
насока. Оспорват се и размера на претендираните щети, като се сочи, че не е
отчетена амортизацията на увредените части. Сочи се, че водачът на
автомобила е виновен за настъпване на произшествието, като не е съобразил
поведението си на пътя, като се излагат подробни съображения в тази насока
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което е в тежест на ответника. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт
на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за
положителни факти.
От приетата по делото Застрахователна полица № ***/07.12.2022 за л.а.
„Ф“, модел „Ф“ с peг. № *** с период на покритие 07.12.2022г. до 06.12.2023г.
2
се установява, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е налице
валидно облигационно правоотношение по действително застрахователно
правоотношение.
Във връзка с реализираното ПТП е образувана преписка при ищеца №
***/08.09.2023г. по повод подадено уведомление от застрахования, по която е
определено обезщетение в размер на 150,24 лева.
Не се спори между страните, че ищецът е заплатил в полза на собственика
на процесното МПС застрахователно обезщетение в размер на 150,24 лева по
банков път.
Спорен между страните е механизма на реализираното ПТП, наличието
на причинно-следствената връзка между него и реализираните вреди, както и
техният размер.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б., водач на увреденото
МПС, които съдът кредитира като последователни, логични и съответни на
останалия доказателствен материал, се установява, че при движение на
процесния л.а., близо до „Западен парк“, е попаднала в необезопасена и
несигнализирана дупка, поради което спукала гума.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е
прието и неоспорено от страните. Същото потвърждава описания в исковата
молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, а именно: на
08.09.2023г. л.а. „Ф Ф“ с рег. № ***, се движи по бул. „АС където водачът
предприема маневра за завой наляво към ул. „Западна“, вследствие на което
превозното средство преминава през дупка на пътното платно. Според
заключението всички увреждания по л.а. Ф Ф, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като необходимата стойност за възстановяване на щетите
по лекия автомобил е в размер на 164,05 лв към датата на ПТП.
Съвкупно от цитираните доказателства се установява механизма на
настъпване на вредите, неизправността на пътната настилка, така и
характерът и размерът на повредите на МПС (които са на стойност по-висока
от заплатената, поради което регресното вземане е до размера на платеното),
така и причинно-следствената връзка.
Не се спори по делото, че пътят на който е реализирано процесното ПТП
3
е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно
чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните във връзка с обозначаване на находящата се на пътното платно
дупка, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на общински път, от което
ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетение от
застрахователя- ищец, то на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят
встъпва в правата застрахования срещу СО за вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване.
По делото не са събрани доказателства, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
свързани със скоростта или на други правила, установени в нормативен акт,
поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че
няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид горното, съдът намира, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е за платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по изслушаната
4
САТЕ е 164,05 лв. и надвишава изплатеното от застрахователя обезщетение.
Предвид диспозитивното начало съдът ще следва да присъди претендираното
от ищеца обезщетение до размер от 150,24 лева.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния по чл.86 ЗЗД за законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата мобла до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищецът. Същият е сторил разноски общо в размер на
900 лв., от които 50 лв.- държавна такса, 400 лв.- депозит за вещо лице по
САТЕ, 50 лв.- депозит за свидетел, и 400 лв.- адвокатско възнаграждение, за
реалното заплащане на които по делото са представени доказателства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД СО,
гр.София, ул. М № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев, да заплати на
ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД, ЕИК *-**, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „***“ № 5, сумата от 150,24 лв., представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“
по полица № ***/07.12.2022г. във връзка с претенция № ***/ 08.09.2023г.,
образувана по повод нанесени вреди на застрахованото МПС „Ф“, модел „Ф“ с
peг. № ***, вследствие на ПТП, осъществено на 08.09.2023г, в гр. София, на
бул. „АС при завой наляво към ул. „Западна“, при което водачът на посоченото
МПС попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СО, гр.София, ул. М № 33,
представлявана от кмета Васил Терзиев, да заплати на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД,
ЕИК *-**, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „***“ № 5,
разноски по делото в размер на 900 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
5
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6