№ 596
гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300102789 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. 5 във вр.
чл. 17 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********************************, против М.
М. -А Б.., ЕГН **********, с адрес ***************************, А. С. П.,
ЕГН **********, с адрес ************************** и Е. С. П., ЕГН
**********, с адрес **********************
Исковата претенция се основава на твърденията, че през ****г. и *****
г.. родителите на ищцата, починали към настоящия момент, са прехвърлили на
ищцата с договори за покупко – продажба, обективирани в нотариален акт №
**, том *, рег. № ****, дело № ***/ 2010г. по описа на нотариус Д. С. и
нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № **/ 09.03.2012г. по описа на
нотариус С. З. следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
78171.501.824 по КККР на с. ******************************, ведно с
построените в него сграда с идентификатор № 781741.501.824.1 и сграда с
идентификатор № 781741.501.824.2, с адрес на имота с.
******************************, за продажна цена в размер на 2044,50 лв.,
съответно СОС с идентификатор 56784.507.336.1.21 по КККР на гр. Пловдив,
1
находящ се гр. ***********************************, ведно с избено
помещение № 34, таван № 45 и 1,10 % от общите части на сградата, за
продажната цена в размер на 74 500лв. Ищцата твърди, че към датата на
сключване на процесните договори за покупко- продажба на недвижими
имоти е била в граждански брак с ответника М. Б.. Ищцата твърди, че
действителната воля на страните по сделките е била да сключат договори за
дарение, твърди, че действителната воля на нейните родители е била да
надарят ищцата с тях, а не да й ги продадат. Твърди, че целта на
изповядването на сделките като продажба е да заблудят ответника Б., който е
искал цялото имущество да бъде придобито в режим на СИО. Твърди, че
продажните цени никога не са заплатени от нея, както и че същите са
значително занижени спрямо реалните цени на процесните недвижими имоти.
Ищцата твърди, че при сключването на всяка от сделките страните са
подписали документ, съдържащ признанието на страните, че продажбите са
привидни сделки, не изразяват тяхната действителна воля и че съществува
друга прикрита сделка, която е дарение. Ищцата твърди, че другите двама
ответници са синове и законни наследници на нейния брат С. П.., починал на
**.**.****г. Ищцата твърди, че наследодателят на ответниците е бил запознат
за обстоятелствата във връзка с разпоредителната сделка през 2010г.
Въз основа на изложеното е формулирано искане да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за
покупко продажба, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****,
дело № ***/ 2010г. по описа на нотариус Д. С., рег. № ***, с район на действие
РС – Пловдив, и договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт
№ **, том *, рег. № ***, дело № **/ 09.03.2012г. по описа на нотариус С. З. рег.
№ *** с район на действие РС – Пловдив, като процесните нотариални актове
бъдат обявени за действително сключени като договори за дарение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. С. П., с който оспорва иска като неоснователен, с искане да бъде
отхвърлен. Ответникът оспорва, че неговият баща е бил запознат с
обстоятелствата, свързани със сключването на сделката през 2010г., като
счита, че истинската причина да бъдат сключени договори за покупко-
продажба, с които се прикрива дарение, е да бъде лишен ответника и неговият
брат от наследство след смъртта на баща ми, а завеждането на настоящото
дело чак сега е, за да нямат възможност наследниците на С. П.. да предявят
2
иск за възстановяване на запазена част от наследството и ищцата да придобие
изцяло двата имота поради изтекла давност. Развива аргументи, че
ангажираните от ищцата доказателства не могат да обосноват безспорен извод
за привидност на обективираните в нотариалните актове изявления за
сключване на договори за покупко- продажба на недвижим имоти, че е
липсвало плащане и че волята на страните по сделката е била
прехвърлителите да надарят ищцата. Оспорва поради недоказаност
твърденията на ищцата, че към датите на сключване на процесните сделки тя
и съпругът й не са разполагали с финансови средства да платят продажните
цени, както и че сумите не са реално заплатени. Развива аргументи, че
неплащането на цената по сделката е факт, който сам по себе си не може да
обоснове извод, че действителната воля на страните е да извършат дарение, а
не покупко- продажба. Оспорва истинността на представените декларации-
обратно писмо, като в тази връзка прави искане да бъде открито производство
по чл.193 от ГПК за установяване дали положените подписи са изпълнени от
страните по сделката.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Е. С. П., с който оспорва иска като неоснователен, с искане да бъде
отхвърлен. Ответникът оспорва, че неговият баща е бил запознат с
обстоятелствата, свързани със сключването на сделката през 2010г., като
счита, че истинската причина да бъдат сключени договори за покупко-
продажба, с които се прикрива дарение, е да бъде лишен ответника и неговият
брат от наследство след смъртта на баща ми, а завеждането на настоящото
дело чак сега е, за да нямат възможност наследниците на С. П.. да предявят
иск за възстановяване на запазена част от наследството и ищцата да придобие
изцяло двата имота поради изтекла давност. Развива аргументи, че
ангажираните от ищцата доказателства не могат да обосноват безспорен извод
за привидност на обективираните в нотариалните актове изявления за
сключване на договори за покупко- продажба на недвижим имоти, че е
липсвало плащане и че волята на страните по сделката е била
прехвърлителите да надарят ищцата. Оспорва поради недоказаност
твърденията на ищцата, че към датите на сключване на процесните сделки тя
и съпругът й не са разполагали с финансови средства да платят продажните
цени, както и че сумите не са реално заплатени. Развива аргументи, че
неплащането на цената по сделката е факт, който сам по себе си не може да
3
обоснове извод, че действителната воля на страните е да извършат дарение, а
не покупко- продажба. Оспорва истинността на представените декларации-
обратно писмо, като в тази връзка прави искане да бъде открито производство
по чл.193 от ГПК за установяване дали положените подписи са изпълнени от
страните по сделката.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. , с който оспорва иска като неоснователен, с искане да бъде
отхвърлен. Ответникът твърди, че паричните средства за закупуването и на
двата недвижими имоти са предоставени единствено и само от него. Твърди,
че волята на покойните родители на ищцата е била да им продадат процесните
имоти за продажните цени, посочени в нотариалните актове. Оспорва
твърденията на ищцата, че размерът на продажната цена на всеки един от
имотите не отговаря на действителните, с аргумент, че към момента на всяка
от сделките цените на процесните имоти са били близки до продажните.
Твърди, че продажната цена по нотариален акт № **, том *, дело № **/
09.03.2012г. по описа на нотариус С. З. е заплатена на основание
предварителен договор от 02.04.2010г., който договор са сключили заедно с
ищцата с нейните родители и са им изплащали договорената тогава продажна
цена в продължение на две години, като окончателният договор е сключен
веднага след изплащането й.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот **, том *, рег. № ****, дело № ***/
2010г. по описа на нотариус Д. С. с район на действие Районен съд- Пловдив и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело
№ ** от 09.03.2021г. по описа на нотариус С. З. с район на действие Районен
съд – Пловдив, се установяват следните обстоятелства:
На 24.11.2010г. между ищцата, като купувач, и Т. С. П.. и Г. К. П. като
продавачи, е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по
4
силата на който ищцата е придобила правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 78171.501.824 по КККР, находящ се в
*********************, ведно с построените в имота сгради с
идентификатори 78171.501.824.1, 78171.501.824.2, 78171.501.824.3, за сумата
от 2044,50 лв.
На 09.03.2012г. между ищцата, като купувач, и Т. С. П.. и Г. К. П. като
продавачи, е сключен договор за продажба на недвижим имот, по силата на
който ищцата е придобила правото на собственост върху СОС с
идентификатор 56784.507.336.1.21 по КККР на гр. Пловдив, находящ се в
*********************, ведно с избено помещение № 34 и таван № 45, ведно
със съответните идеални част от общи части на сградата и от правото на
строеж, за сумата от 74 500 лв.
По делото са приети като писмени доказателства – писмо – декларация
от 24.11.2010г. и писмо – декларация от 09.03.2012г., от които се установява,
че страните по гореописаните сделка – ищцата и Т. П.., лично и като
пълномощник на Г. П., са декларирали, че заявеното от тях съгласие в
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот **, том *, рег. №
****, дело № ***/ 2010г. по описа на нотариус Д. С. с район на действие
Районен съд- Пловдив и нотариален акт за продажба на недвижим имот № **,
том *, рег. № ***, дело № ** от 09.03.2021г. по описа на нотариус С. З. с район
на действие Районен съд – Пловдив, е привидно и симулативно, продажната
цена от 2044,50 лв., съответно 74 500 лв., не е получавана, съответно не е
заплащана, ищцата е закупила имотите привидно с ясното намерение, че
всички права и задължения от продажбите ще бъдат за дарение (двете
декларация са еднотипни).
Декларациите са оспорени от ответниците, оспорено е авторството на
продавача Т. П.., действащ лично и като пълномощник на съпругата си Г. П..
От заключението на съдебно – почерковата експертиза, прието по
делото и неоспорено от страните, се установява, че подписите, положени в
писмо – декларация от 24.11.2010г. и от 09.03.2012г. от името на Т. П.., не са
изпълнени от Т. С. П... Същите са копия, технически пренесени от един и
същи първообраз – този в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот от дата 24.11.2010г. Двата подписа – обект на изследването на
експертизата, са копие на един и същи първообраз. В о.с.з. от 28.04.2025г.
5
вещото лице пояснява, че подписът е изпълнен принципно от Т. П.., но в
самите документи, които са обект на експертизата, тези подписи не са
изпълнени от Т. П.. върху изследваните документи. Подписът на Т. П.., който е
изпълнен в нотариалния акт от дата 24.11.2010г., е технически пренесен в
двата документа, обект на експертизата. Вещото лице пояснява, че има
различни механизми на техническо пренасяне, като обикновено се сканира
реален подпис от даден документ и посредством компютърна техника и
конфигурация се прехвърля върху друг документ.
Съдът възприема заключеното като компетентно изготвено и
обосновано.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи, че страните по
процесните договори за продажба на недвижими имоти са имали воля,
различна от обективираното в нотариалните актове съгласие за покупко –
продажба на имотите; да установи, че в действителност страните по сделките
са постигнали съгласие прехвърлителите да надарят ищцата с процесните
недвижим имоти.
При носена от ищцата доказателствена тежест, ищцата не ангажира
доказателства, които да мотивират безспорен извод, че процесните договори
за покупко- продажба на недвижими имоти са привидни и че в действителност
страните са постигнали съгласие за сключване на договори за дарение на
процесните недвижими имоти. Оспорените писма – декларации не са
подписани от продавачите – конкретно Т. П.. действащ лично и като
пълномощник на Г. П.. Положените подписи в двете декларации не са
изпълнени от Т. П.., същите са технически пренесени копия на първообраз на
подписа на Т. П.., изпълнен от него в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот **, том *, рег. № ****, дело № ***/ 2010г. по описа на
нотариус Д. С. с район на действие Районен съд- Пловдив. Този извод по
никакъв начин не се разколебава от показанията на свидетелите М. Б.. и Р. Д.,
че и след двете сделки през 2010г., съответно през 2012г., ищцата и Т. П.. са
ходили при адвокат и там са подписали „някакъв документ“, че намерението
на страните е за дарение, а не за продажба.
Показанията на св. М. Б.. и Р. Д. не следва да бъдат обсъждани относно
6
обстоятелствата, че страните по процесните договори за продажба са имали
волята за дарение на процесните недвижими имоти, а не за продажбата им, тъй
като са недопустими, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ГПК допуска изключение от забраната да се
доказва симулативността на съдържащото се в документа изявление със
свидетелски показания, при условие че страната, доказваща симулацията,
направи вероятно твърдението си за симулативност чрез т.нар. начало на
писмено доказателство – документ, изходящ от противната и материализиращ
нейно изявление, от който може да се заключи, че симулацията е вероятна. В
настоящия случай като начало на писмено доказателство, което да обоснове,
че е налице хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК и съответно допустимостта на
свидетелски показания, ищцата е представила двете писма – декларации от
24.11.2010г. и 09.03.2012г., съгласно които продавачите по процесните сделки
декларират, че изразеното от тях съгласие е привидно и симулативно.
Декларациите са подписани от Т. П.., действащ лично и като пълномощник на
Г. П.. Безспорно се установи от заключението по съдебно- почерковата
експертиза, че положените в двете декларации подписи не са изпълнени от Т.
П...
Предвид изложените мотиви предявените искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъде отхвърлени.
В частта по разноските.
Ответниците претендират разноски, като с оглед изхода от делото –
неоснователност на предявените искове, своевременно заявената претенция за
разноски и представените доказателства за тяхната направа, такива следва да
им бъдат присъдени. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на всеки от
ответниците разноски в размер на по 7750 лв.
Направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответниците процесуални действия по делото. Съгласно
представените договори за правна защита и съдействие всеки от ответниците е
договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 7500 лв.,
която сума, съпоставена с размера по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа (6971,83 лв.) и с оглед
7
преценената от съда фактическа и правна сложност на делото не се явява
прекомерна. Сумата от по 250 лв. е заплатено от ответниците допълнително
възнаграждение за явяване в открито съдебно заседание след второто открито
съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Ц. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********************************, против М.
М. -А Б.., ЕГН **********, с адрес ***************************, А. С. П.,
ЕГН **********, с адрес ************************** и Е. С. П., ЕГН
**********, с адрес ************************** за прогласяване
нищожността на Договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт
№ **, том *, рег. № ****, дело № ***/ 2010г. по описа на нотариус Д. С., рег.
№ ***, с район на действие Районен съд – Пловдив, като нотариалният акт
бъде обявен за действително сключен като договор за дарение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Ц. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********************************, против М.
М. -А Б.., ЕГН **********, с адрес ***************************, А. С. П.,
ЕГН **********, с адрес ************************** и Е. С. П., ЕГН
**********, с адрес ************************** за прогласяване
нищожността на Договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт
№ **, том *, рег. № ***, дело № **/ 09.03.2012г. по описа на нотариус С. З. рег.
№ *** с район на действие Районен съд – Пловдив, като нотариалният акт
бъде обявен за действително сключен като договор за дарение.
ОСЪЖДА Ц. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
***********************************, да заплати на А. С. П., ЕГН
**********, с адрес ************************** сумата от 7750 лв. /седем
хиляди седемстотин и петдесет лева/, разноски за производството по гр.
дело № 2789/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Ц. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
***********************************, да заплати на Е. С. П., ЕГН
**********, с адрес ************************** сумата от 7750 лв. /седем
8
хиляди седемстотин и петдесет лева/, разноски за производството по гр.
дело № 2789/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9