Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86/30.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2093 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД
срещу М.А.З..
Ищецът твърди, че на 23.04.2018 г. между между „Вива кредит" ЕООД като заемодател и М.А.З.
като заемател бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5434062, по силата на който на ответника бил отпуснат
кредит в размер на 1 500 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща
печалба на кредитора в размер на 1 762,92 лева на 9 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 264,18 лева, включваща първоначална главница, договорна лихва
и такса за експресно разглеждане. В случая начислената договорна лихва била в
размер на 262,92 лева за периода от 23 май 2018 г. - датата на първата вноска
до 18 януари 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора, а за
заявената доброволно допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи
за одобрение на паричен заем, дължал такса в размер на 614,70 лева. Съгласно
клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените
в договора условия или валидна банкова гаранция в размер на цялото задължение
по договора, издадена след усвояване на паричния заем и валидна за целия му
срок. Поради неизпълнение на това задължения от страна на заемателя, на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 614,70 лева, дължима от 27
април 2018 г. - трети ден след усвояване на заемната сума, респективно
непредоставяне на договореното обезпечение в същия срок от страна на длъжника
до 18 януари 2019 г. В актуалната към датата на сключване на договора Тарифа на
„Вива кредит ООД“, представляваща неразделна част от договора, било посочено,
че при забава на плащане на погасителна вноска, заемателят дължал на кредитора
суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай М.А.З. дължал разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лева.
Сочи се и че ответникът трябвало да изплати целия заем
на 18 януари 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, поради което
същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 42,99 лева от 19 януари 2019 г. - до датата на подаване
на заявлението - 21 май 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. На 01.12.2016 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2019 г.
между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на който
вземанията били прехвърлени в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. За заплащането им ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1374/2018 г. По него била
издадена исканата заповед за изпълнение, но в законоустановения двуседмичен
срок срещу нея постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се
иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както
следва: сумата
1 500 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5434062 от 23 април 2018 г.;
262,92 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 23 май
2018 г. до 18 януари 2019 г.; 614,70 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 27 април 2018 г. до 18 януари 2019 г.;
614,70 лева - такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 42,99 лева
- мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 19 януари 2019 г.
до 21 май 2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1374/2019 г. по описа на РС – Хасково до окончателното
й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото
производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер и моли да
бъдат отхвърлени. Твърди, че не бил полагал подписа си и не бил изписвал имената си върху процесния договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" №
5434062/23.04.2018 г., предложението за сключването му, разписката за изплатена сума по
кредит и разходен ордер № 135/23.04.2018 г. и съотв. не го бил сключвал, а и не бил усвоявал сумата касово чрез „Си Пей
БГ" ЕАД. Сочи се и че никога не бил уведомяван надлежно по ред на на чл.99,
ал. 3 ЗЗД за
станалата продажба на вземане /цесия/. Поддържа се, че процесният договорът съдържал неравноправни клаузи, като тези на чл. 2, т. 5 и т. 8, доколкото фиксираният годишен лихвен процент
от 40.30% и годишният процент на разходите на заема от 49.46 % били едностранно
определени от
заемодателя и това не съответствало на принципа на добросъвестност и справедливост в търговските отношения.
Предвид изложеното се моли да се постанови решение, с
което да се
отхвърлят
изцяло предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5434062/23.04.2018 г., Предложението за сключването му, Разходен касов ордер № 135/23.04.2018 г. и Разписка за изплатена
сума по кредита, като от тях е видно,
че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
Автентичността на положените от името на ответника подписи в тези документи е оспорена,
поради което и по искане на неговия пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От
заключението на съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява,
че подписите от името на М.А.З. в тях не са изпълнени от него.
По делото са представени още Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити и Тарифа на
„Вива кредит“ ООД, относима към Договор за паричен заем „Вивакредит сега 14 и
30“ или „Вивакредит план“.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и Анекс към него от 01.02.2019 г. „Вива кредит“ ООД е прехвърлило
на ищцовото
дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо
ответника.
С писмо към същия договор „Вива кредит“
ООД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения
договор.
С нотариално заверено пълномощно „Вива кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД
да уведоми от негово име длъжниците за
извършената цесия, като в него е предвидена възможност упълномощеният да може
да преупълномощава други лица с предоставените му права.
С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „Вива кредит“ ООД, е уведомил ответника за извършената цесия.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1374/2019 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 10066/30.05.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 664/31.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 30.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 65,61
лева за държавна такса и 150.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с Разпореждане от 11.06.2019 г. на ищеца е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил
това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от
страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени така заявените претенции на ищеца, е необходимо да се установи най – напред, че между „Вива кредит“ ООД и ответника е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Според настоящия съдебен състав от събраните по делото писмени доказателства не би могло да се направи категоричен и обоснован извод за това. Това е така, защото с оглед кредитираното заключение на вещото лице В.М. следва да се приеме, че оспорването на представените Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5434062/23.04.2018 г., Предложението за сключването му, Разходен касов ордер № 135/23.04.2018 г. и Разписка за изплатена сума по кредита е проведено успешно, а оттам и че тези документи не са автентични или иначе казано, че те действително не са подписани от ответника. След като процесният договор за заем не е подписан от посоченото като заемател лице, налице е изначална липса на съгласие за сключването му от ответника, поради което той се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Следователно, в случая липсва валиден договор между “Вива кредит“ ООД и ответника, който да породи целените с него правни последици, поради което заемодателят няма вземания спрямо него на претендираното основание. На следващо място, не се установява и заемната сума да е била предадена на М.А.З., а при това положение не може да се приеме, че в негова тежест е възникнало задължение за връщането й, наред с останалите претендирани суми. След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че ответникът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 600 лв., съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Панайот Волов” № 29, ет. 3, срещу М.А.З., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора ** - адвокат Т. Ч. от АК – Х.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на М.А.З.
съществуването на вземания на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД спрямо него за сумите: 1
500 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" №
5434062 от 23 април 2018 г.; 262,92 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23 май 2018 г.
до 18 януари 2019 г.; 614,70 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 27 април 2018 г. до 18 януари 2019 г.; 614,70 лева -
такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 42,99 лева - мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 19 януари 2019 г. до 21 май 2019 г., прехвърлени с Приложение № 1 от 01.02.2019 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. между
„Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1374/2019 г. по описа на РС –
Хасково до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Панайот Волов” № 29, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на М.А.З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора **
- адвокат Т. Ч. от АК - Хасково, сумата от 600,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.