№ 478
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500283 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №270406/16.12.2022г. от „Ат консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Цимерман" №48, ет. 2, ап.6 срещу решение
№260434/18.11.2022г., постановено по гр. дело №20213110100484/2021г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения иск с основание чл. 55 ал. 1 пр.
3 вр. 265 ал. 2 ЗЗД да бъде осъдено „Нипо“ ЕООД с ЕИК *********, гр.
Варна, р-н „Одесос", ул. „Македония" № 102, вх. А, ет. 5, ап. 65 да му
заплати сумата от 4810 лева с ДДС, дадена на отпаднало основание –
възнаграждение по развален договор за изработка и монтаж на кухня,
посочено във фактура №****г. и фактура №****г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
14.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен въззивникът
счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че възложител по
1
договора е И.Д., а не ищцовото дружество. Процесните фактури са издадени
от името на „АТ Консулт“ ЕООД, това дружество е извършило плащането по
договора за изработка, а изпълнението на поръчката е осъществено на адреса
на управление на ищеца. Оспорва се обстоятелството изработените модули на
поръчаната кухнята да може да бъдат ползвани. Посочва се, че заключенията
на вещите лица сочат на много недостатъци и неточно изпълнение. Направен
е подробен анализ на гласните доказателства и заключенията на вещите лица.
Въззивникът се поддържа, че поръчката не е изпълнена в цялост, като
ответникът е в забава и няма готовност да довърши цялостния монтаж дори
към датата на последното съдебното заседание - 20.10.2022г.
Налице е разваляне на договора за изработка, тъй като същият е станал
безполезен за ищеца. Поради забавата ищецът е възложил на друг изпълнител
изработката на кухнята. По изложените съображения на въззивника следва да
бъде върнато платеното възнаграждение на отпаднало основание.
Въззивнивното дружество моли съда да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Нипо“ ЕООД.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
55 ал. 1 пр. 3 вр. 265 ал. 2 ЗЗД от „АТ Консулт“ ЕООД срещу „Нипо“ ЕООД
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 4810 лева с ДДС, дадена на
отпаднало основание – възнаграждение по развален договор за изработка и
монтаж на кухня, посочено във фактура №****г. и фактура №****г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -14.01.2021г. до окончателното изплащане на
2
задължението.
В исковата молба се твръди, че между ищеца, в качеството на
възложител и ответника, като изпълнител е сключен договор за изработка и
монтаж на кухня срещу уговорено възнаграждение от 7250.00лв. Във връзка с
договора са издадени фактура №1932/16.07.2020г. и фактура
№1933/25.08.2020г. По договора ищецът заплатил на ответника сумата от
4810.00лв. Срокът за монтаж на корпуси долен ред е бил уговорен на
12.08.2020г., а за монтаж на останалите модули на 16.09.2020г.
Ответникът монтирал корпусите на долен ред едва на 26.08.2020г. След
монтажа възложителят констатирал вложен некачествен материал /подути
ПДЧ плоскости, плоскости с отчекнати краища/, лошо изпълнение на
корпуса. Допълнително след изслушване на съдебно – техническа експертиза
по обезпечение на доказателствата било установено, че са налице отчекнати,
чукнати кантове, липса на кантиране на част от плоскостите, видими
неравности и подутини по кантираните клинове, кухини между страниците на
шкафовете и нехоризонтален плот. Винтовете на места не са завити добре и
не прилягат равно към плоскостите. Минификсовете са смачкани и превъртат
в следствие на неправилното им затягане. При извършен монтаж на
плоскостите не са поставени дибли. На част от шкафовете липсва гръб.
Разкрояването на детайлите е неточно, в сведствие на непрецизен монтаж
монтираните плоскости не прилягат правилно. Има различни нюанси в
плоскостите. Част от плоскостите имат направени ненужни отвори по дъната
на чекмеджетата. Вложеният материал е втора употреба и не е с нужното
качество. Чекмеджетата са изпълнени некачествено с множество отвори,
зарязвания и напасвания, по ръбовете има отвори от монтирани панти и
минификс сглобки, които видимо детайли от друг корпус. Използваните дъна
са от стари и замърсени плоскости. Виновете са завити на криво. Поставени
са механизми за плавно затравяне Blum, но не е спазена техническата
спецификация плоскостите да бъдат 16мм.
Твърди се, че ответникът е преустановил изпълнението, като кухнята е
останала недовършена. След разваляне на договора, същата е била изработена
от друг изпълнител
Излага се, че изпълнението на кухнята е некачествено, което отклонение
е съществено, което прави работата негодна за нейното обикновено
3
предназначение, поради което се претендира връщане на даденото по
договора на отпаднало основание.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от ответника, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът празнава
факта, че е сключен договор за изработка на кухня с посочените в исковата
молба параметри, но възложител по нея е И.Д., а не ищцовото дружество. Но
поради обстоятелството, че поръчващият е поискал разходите на бъдат
заплатени от дружеството, фактурите са издадени на името на „Ат Консулт“
ЕООД. По договора са били извършени плащания от ищцовото дружество в
размер на 4810.00лв.
Ответникът твърди, че монтажът на кухнята се е забавил, но забавата се
дължи на ищеца, тъй като И.Д. изпратил схемите за уредите на 11.08.2020г.,
като следвало да се слага в помещението допълнителен таван. Монтажък на
долния ред е започнал на 26.08.2020г.
Оспорва се обстоятелството, че работата е извършена некачествено.
Посочените в исковата молба недостатъци не са налице или ако съществуват
са в следствие на последващото демонтиране на шкафовете.
На всички шкафове има гръб от фазер, с изключение на на шкафа на
фурната и и мивката, който се изработва със задни блендери без фазер с цел
по лесно обслужване на ВиК комуникациите. Сочи се, че плоскостите не
прилягат, тъй като са били разглобени от И.Д.. Същите са носили етикет с
марка и цвят. Спазена е технологията за механизми за плавно затравяне Blum,
дъната да бъдат 16мм., а гърбове 18мм.
Твърди се, че когато се монтира долен ред шкафове на кухня,
технологично задната част на шкафовете се правят на фалц за да може, когато
се постави фазер гръб той да приляга плътно, а не да стърчи над корпуса. По
тази причина няма как задната част на шкафовете да бъде кантирана.
Останалите описани недостатъци – ненужно разпробити отвори,
направени хаотично, неправилна геометрия на чекмеджетата не са
съществували до момента на недопускането до обекта.
Изпълнителят не е бил уведомяван на съществуващи недостатъци.
Излага се, че в края на м.09.2020г. работниците на ответното дружество
не са били допускани до обекта, поради което работата не е била довършена.
4
На 06.10.2020г. И.Д. е изпратил имейл, с който прекратява договора за
изработка на кухнята, с което ответното дружество се е съгласило.
Посочва се, че стойността на работата, която е извършена е за сумата от
5785.50лв., поради което ответникът има право да задържи дадената по
договора сума. Дори и да има недостатъци, същите са несъществени, поради
което възложителят няма право да разваля договора.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД даденото на отпаднало
основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за
изработка на кухня, с твърдяните параметри и падеж на изпълнение на
задължението, че по този договор ищецът е предоставил на ответника
процесната сума, че ответникът на падежа не е изпълнил задължението си, и
ищецът е отправил валидно волеизявление за разваляне на договора.
При така очертаният фактически състав на предявения иск съдът
пристъпва към разглеждане на първият въпрос поставен с въззивната жалба
досежно материално правната легитимация на ищеца.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че е
сключен договор от 16.07.2020г. по силата, на който И.Д. възлага на „Нипо“
ЕООД да изработи и монтира кухня по приложен проект с прилизителни
размери 750мм/1550 мм/2280мм срещу уговорено възнаграждение от
7250.00лв., платимо 50% при сключване на договора, 40% преди монтажа и
10% в деня на монтажа. Възложител по него е физическото лице И.Д.. Това
обстоятелство се установява и от водената между страните имейл
кореспонденция, приложена на л. 14, 15, 55-60 от делото. Имейлите
представляват електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за
5
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е
налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съдът приема за
установено, че автор по смисъла на чл. 4 на електронните изявления и
документи на л.53, 54, 55, 58 е И.Д., а не въззивното дружество, тъй като е
посочил индивидуализиращи данни - двете си имена, а адресат /чл.5 от
закона/ на същите е ответника. Нито в договора, нито в електронните
документи се съдържа текст, който да сочи, че лицето И.Д. е действал не в
лично качество, а като органен представител – управител на дружеството „Ат
Консулт“ ЕООД. В договора като страна е посочено физическото лице, имейл
адресът, с който е контактувано с ответника кореспондира с личното му и
фамилното име - **************@*****.***. Този личен имейл адрес е
различен от този на въззивното дружество, вписан в търговския регистър -
***@****************.***.
Издаването на фактура №1932/16.07.2020г. и фактура
№1933/25.08.2020г. с получател „Ат Консулт“ ЕООД и издадел ответното
дружество не може да опровергае съдържанието на договора, в частта, в която
са посочени страните по него, а пък и няма твърдения, че е налице персонална
симулация - привидно страните да са вписали, че страна по договора е И.Д., а
да са желали правните последици на същия да настъпят за въззивното
дружество. Освен това във фактурите е вписано, че се касае за авансово
плащане на офис мебели, а не на кухня.
По изложените съображения съдът намира, че не е доказана материално
правната легитимация на ищеца. След като дружеството не е страна по
договора, същото няма право да прави изявления за разваляне и да търси
връщане на даденото по него.
По отношение на останалите оплаквания във въззивната жалба досежно
качеството на изработеното и неговата годност, същите биха подлежащи на
разглеждане само при доказана материално правна легитимация.
По изложените съображения предявения иск подлежи на отхвърляне, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 800.00лв., адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
6
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивното дружество за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е около
минималното /781.00лв./, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260434/18.11.2022г., постановено по гр.
дело №20213110100484/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Ат консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„Цимерман" №48, ет. 2, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ НА „Нипо“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. Варна, р-н „Одесос", ул. „Македония" № 102, вх. А, ет. 5, ап.
65 сумата от 800.00лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7