№ 6268
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100107618 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] К. А. заявява в искова молба от 03.07.2023 г., че на 26.04.2023 г.
около 19:30 часа, докато е вървял от вх. „*******“ в гр. София към паркинга
за автомобили пред входа, се е препънал в тротоарни плочки, които са били
разместени, задигнати и разбити. От препъването К. А. е загубил равновесие и
е паднал на лявото си коляно.
[2] От падането той е получил счупване на левия кондил, изкълчване,
навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става. От
счупването К. А. е претърпял болки и страдания, които оценява на 40 000,00
лева. Столична община (Общината) е била отговорна за подържането на
тротоара. Тя не е заплатила на К. А. обезщетение за неимуществени вреди.
Затова той моли съда да осъди Общината да му заплати 40 000,00 лева
обезщетение плюс законната лихва от 26.04.2023 г. до окончателното
1
изплащане (исковата молба, л. 2-5).
2. На ответника
[3] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. не Общината, а Етажната собственост на вх. „*******“ отговаря за
поддръжката на тротоарната алея от вх. „б“ към паркинга пред него, понеже
тя е прилежаща част към Етажната собственост;
2. К. А. не е паднал вследствие на неравност на тротоарните плочки;
3. дори да е паднал поради неравни плочки, К. А. не е претърпял
твърдяното увреждане;
4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Общината моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 31-35; молбата, л. 54-55).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] ******* е от две панелни секции, всяка от два входа, които са на
осем етажа. Дължината на една секция е 36,50 метра, а на целия блок 73,00
метра. Пред всеки вход са обособени тротоарни алеи, свързващи блока с
паркинга пред него (стр. 3 от заключението на вещото лице инж. Ц., л. 128-
134).
[5] Не се спори, че К. А. е бил роден на ******* г. Той е работил като
шофьор, не е спортувал (показанията на свидетелката А.а, л. 78-79).
[6] На 26.04.2023 г. времето е било сухо. Около 19:30 часа К. А. и
съпругата му свидетелката А.а са излезли от дома си във вх. „*******“ и са
тръгнали към паркинга за автомобили пред блока по алеята от входа на блока
към паркинга. Поради повдигане от корени на близко дърво между 10,33 метра
до 11,23 метра от блока тротоарните плочи на алеята са били надигнати и с
2
денивелация 8-10 см. К. С. се е спънал в повдигнатите тротоарни плочи и е
паднал (показания на свидетелката А.а, л. 78-79; стр. 3 от заключението на
вещото лице инж. Ц.). Не се спори, че алеята е била изградена върху земя,
която е била общинска собственост.
[7] От падането К. А. е получил счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в горния му край от външната страна и навяхване на лява коленна
става. Една седмица той е лежал в болница, където му е била поставена
гипсова имобилизация за 30 дни. К. А. е бил в болничен до 02.07.2023 г., а се е
възстановил за около четири месеца, като през първите 30 дни болките му са
били с голям интензитет. Към момента на прегледа на К. А. от вещото лице д-
р С. лявата коленна става на К. А. не е имала функционален дефицит (стр. 4-5
от заключението на вещото лице д-р С., л. 65-69; епикризата, л. 6-7; листа за
преглед, л. 8; болничния лист, л. 9). Вследствие на счупването и стоенето
вкъщи К. А. е станал по-нервен (показанията на свидетелката А.а, л. 78-79).
[8] Увреждането на К. А. е близко до това, предмет на решение на ВКС
91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г. По скала от едно до пет, където едно е
оценката за най-лекото подобно счупване, а пет за най-тежкото, счупването на
К. А. би било оценено с две, а с три това, предмет на цитираното решение на
ВКС (показанията на вещото лице д-р С., л. 77).
[9] Не се спори, че Общината не е заплащала на К. А. обезщетение за
неимуществени вреди. К. А. е бил освободен от държавна такса (л. 21-22) и е
бил представляван безплатно от адвокат (л. 156). К. А. е заплатил: 600,00 лева
за вещо лице (л. 46 и л. 61). Общината е заплатила 100,00 лева за вещо лице
(л. 43), като е била представлявана от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] К. А. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за
3
задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
1.1. По основателността на иска
[11] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят,
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо на изпълнителя на работата.
[12] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Общината да е възложила работа на трето лице;
2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице
виновно да е причинило вреда на К. А.;
3. Общината да не е изплатила на К. А. обезщетение за неимуществени
вреди.
[13] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (§ 1, т. 1 от
ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата)
Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.
Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата). Следователно тротоарите към улиците в
населените места са също публична общинска собственост.
[14] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините
(чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на
тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от
4
общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.
[15] В случая алеята, на която е паднал К. А. е била тротоарна и е
свързала бл. 249 с паркинга пред него. Следователно тя е била тротоар и
Общината е следвало да я подържа чрез свои служители или трети лица, на
които е възложила подържането. Налице е първата предпоставка за
уважаването на иска.
[16] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е
възложила поддържането на тротоарната алея пред вх. *******, са допуснали
плочките по нея да се издигат с осем до 10 см над нивото на алеята. К. А. се е
спънал в такава повдигната тротоарна плоча и е паднал. От това той е получил
телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за уважаването на
иска.
[17] Съдът установи, че Общината не е заплатила на К. А. обезщетение
за вредите, които е претърпял. Налице е и третата предпоставка за
уважаването на иска.
[18] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой
момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната
практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е
датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи
промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т.
д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението
за неимуществени вреди към датата на ПТП - 26.04.2023 г.
[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
5
[20] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.
II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[21] Съдът установи, че към момента на падането К. А. е бил на 52
години. Той е работил като шофьор и не е спортувал.
[22] От падането К. А. е получил счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в горния му край от външната страна и навяхване на лява коленна
става. Една седмица той е лежал в болница, където му е била поставена
гипсова имобилизация за 30 дни. К. А. е бил в болничен малко над два месеца,
а се е възстановил за около четири месеца, като през първите 30 дни болките
му са били с голям интензитет. Към момента на прегледа на К. А. от вещото
лице д-р С. лявата коленна става на К. А. не е имала функционален дефицит.
Вследствие на счупването и стоенето вкъщи К. А. е станал по-нервен.
[23] Увреждането на К. А. е близко до това, предмет на решение на
ВКС 91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г. По скала от едно до пет, където едно
е оценката за най-лекото подобно счупване, а пет за най-тежкото, счупването
на К. А. би било оценено с две, а с три това, предмет на цитираното решение
6
на ВКС. С решението си ВКС е присъдил 25 000,00 лева на четиригодишен
ищец, пострадал от пътно-транспортно произшествие от 03.03.2018 г.[1].
[24] От 03.03.2018 г. до 26.04.2023 г. икономическата обстановка в
страната се е подобрявала. Така например минималната работна заплата (МРЗ)
е била 510,00 лева през 2018 г.[2], а през 2023 г. тя вече е била 780,00 лева[3],
т. е. увеличението е било 52,94%.
[25] Съдът отчита всички обстоятелства, както и факторите, свързани с
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна
съдът отчита, че настоящият случай е малко по-лек от този, предмет на
цитираното решение на ВКС, но същевременно е от година, когато МРЗ е била
с 52,94% по-висока спрямо 2018 г., откогато е увреждането по решението на
ВКС. Затова съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, които К. А. е претърпял. Ето защо съдът уважава
иска за 30 000,00 лева, а го отхвърля за разликата над 30 000,00 лева до
предявения размер от 40 000,00 лева.
1.2. По възражението на Общината, че не тя, а Етажната
собственост на вх. ******* е била длъжна да подържа процесната
алея
[26] Възражението е неоснователно поради следното: определянето на
прилежаща площ към етажна собственост става със заповед на кмета на
общината (чл. 3 от Наредба № 6 от 18 септември 2009 г. за определяне на
прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с
комплексно застрояване етажната собственост (Наредба 6)). Предоставянето
на определената прилежаща площ и начинът и контролът по подържането и
използването от съответната етажна собственост се извършват при условия
и по ред, определени в наредба на общинския съвет (чл. 7, ал. 1 от Наредба 6).
[27] Столичен общински съвет не е издавал такава наредба.
Следователно не би могла да бъде предадена на Етажна собственост
7
евентуална прилежаща площ. Липсва и заповед на кмета на Столична община
за определянето на прилежаща площ към Етажната собственост на вх.
******* в ж. к. „Надежда“. Ето защо съдът приема, че процесната алея не е
прилежаща площ към Етажната собственост на вх. ******* и не Етажната
собственост е била длъжна да подържа алеята, а Столична община.
2. По разноските
[28] К. А. е направил разноски за 600,00 лева и е бил представляван
безплатно от адвокат.
[29] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 30 000,00 лева при
предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Общината да заплати
на К. А. 450,00 лева разноски по делото (600,00х300,00/400,00), а на адвокат
А. В. 2 887,50 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-
25 000,00х0,08+2 650,00х30 000,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК съдът осъжда Общината да заплати 1 200,00 лева държавна такса по
сметка на СГС (30 000,00х0,04)
[30] Общината също търси разноски. Тя е направила такива за 100,00
лева и е била представлявана от юрисконсулт.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 10 000,00 лева
при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда К. А. да заплати
на Общината 25,00 лева разноски по делото (100,00х10 000,00/40 000,00) и
75,00 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х10 000,00/40 000,00). Ето
защо съдът:
[1] ВКС е установил, че ищецът е получил счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край. Той
е бил лекуван чрез гипсова имобилизация, която е носил 40 дни, а след сваляне на гипса е била проведена
рехабилитация. Ищецът е имал обективна невъзможност да се придвижва, да посещава детска градина и да играе
с останалите деца през периода на консервативното лечение и по време на възстановителния период. Това е
причинило на ищеца съществени неудобства и страдания, наред с понесените болки от увредата.
8
Възстановяването е продължило шест месеца.
[2] ПМС № 316/20.12.2017 г.
[3] ПМС № 497/29.12.2022 г.
РЕШИ:
[32] ОСЪЖДА Столична община да заплати следните суми:
1. на К. Б. А.:
- 30 000,00 лева на основание по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от счупване на левия голям пищял в
горната му външна част и навяхване на лява коленна става, получени на
26.04.2023 г. от спъване в повдигнати плочки на тротоарната алея от вх.
„*******“, София, към паркинга пред този блок плюс законната лихва от
26.04.2023 г. до окончателното изплащане;
- 450,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат А. В. 2 887,50 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС 1 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса.
[33] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на К. А. срещу
Столична община за разликата над 30 000,00 лева до пълния предявен размер
от 40 000,00 лева.
[34] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Б. А. да заплати на
Столична община 25,00 лева разноски по делото и 75,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. К. А. е със съдебен адрес - адвокат А. В., гр. София, ул.
******* – и с постоянен адрес в гр. София, ж. к. *******. Столична община е
с адрес в гр. София, ул. *******.
[35] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[36] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си
9
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. К. А. е освободен от
заплащането на държавна такса.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10