№ 4560
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20251110202179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК и е образувано въз
основа на постъпили Искания от НБПП за присъждане на разноски. След
запознаване с искането и с делото, съдът намери следното:
Съдебното производството по делото е образувано по внесен от СРП,
обвинителен акт срещу лицето Д. Н. Д.. Наказателното производство по
делото е приключило по реда на чл.384 от НПК- със сключване на
споразумение между защитника на подсъдимия- адвокат К. И. и представител
на СРП, по силата, на което подсъдимият се е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение. Споразумението е одобрено с определение на
съда от 27.05.2025г., влязло в сила на същата дата.
По делото е постъпило искане от НБПП за присъждане на разноски-
възнаграждение в размер на 420 лева, изплатено по силата на Решение № СФ-
12003-17966/02.07.2025г. на служебния защитник за предоставена в рамките
на съдебното производство и по точно в процедура по чл.384 НПК, защита.
С постановяване на определението за одобряване на споразумението,
подписано от подсъдимия Д. Д., същият е признат за виновен в извършване на
престъплението, предмет на производството. При това съгласно чл.189, ал.3 от
НПК, на него следва да се възложат направените в хода на производството
разноски. Съгласно тълкуването дадено в ТР № 4/2010г. на ОСНК на ВКС,
към тези разноски спада и възнаграждението на служебния защитник,
определен в случаите на задължителна защита, включително в хипотезата на
чл.384, ал.2 НПК, съгласно нормативната уредба действаща към момента на
предоставяне на правната помощ и на приключване на производството, като
1
хипотезата не попада в изключенията на чл.23, ал.2 ЗПП.
С оглед на изложеното, предвид изхода на производството, съдът
намира, че на Д. Н. Д. следва да бъдат възложени и разноските, свързани с
осигурената му в производството защита, като същия бъде осъден да заплати в
полза на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 420 лева, като
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, не следва да бъде
присъждана поради липса на нормативен акт, който да определя размера й.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.1, т.4, вр. чл.189, ал.3 и
чл.190, ал.2 от НПК, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с установена по делото
самоличност, да заплати в полза и по сметка на Национално бюро за правна
помощ, сумата от 420 лева, представляващи разноски- възнаграждение за
предоставена правна помощ.
Препис от определението да се връчи на подсъдимия, неговия защитник
и СРП.
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС, в
седемдневен срок от връчването му, по реда на глава ХХІІ от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2