М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 816/16 г.
Срещу
подсъдимия А.Г.Щ. е повдигнато обвинение по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК затова,че на 11.04.2016г. в с.Горно Сахране общ.Павел баня е причинил лека телесна
повреда на полицейски орган – Т.А.А. на длъжност младши полицейски инспектор в Участък – Павел баня при РУ МВР- Казанлък
при изпълнение на службата му- охрана на обществения ред, изразяваща се в рана
от ухапване от човек на дясната предмишница, охлузване на дясната
китка,точковидна рана на пети пръст на дясната ръка и болезненост на шията
отзад вляво, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание от една година лишаване от свобода което на да бъде изтърпяно ефективно при строг режим,
затворническо общежитие от закрит тип- затвор.
В
съдебното заседание подс. А.Г.Щ. не се признава за виновен и дава обясненията
за случилото се.
Защитника
на подс. А.Щ. пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт. Излага
като аргументи,че подс. не е осъществил състава на престъплението в което е
обвинен .
Съдът
като взе предвид събраните в хода на разследването доказателства установени с
доказателствени средства- показания на свидетели,експертно заключение, писмени
и обясненията на подс. и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема
за установено следното;
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ;
Св.Т.А. бил младши полицейски инспектор при
Полицейски участък в гр.Павел баня към РУ на МВР гр.Казанлък.
На
11.04.2016г. бил на работа по график от 14.00ч. до 22.00ч. заедно със колегата си св.Д.Д..
Около 19.50-20.00ч. двамата свидетели се движили
със лекия автомобил на св.А. *** Сахране в посока север-юг когато настигнали
подс. Щ. който бил много пиян и вървял със жена си св. Ю. с която живеел без
брак по средата на платното за движение.
След
като св.А. изчакал да премине насрещно движещата се кола се изравнил със подс. като му казал да се качи на тротоара, на което подс. Щ.
отвърнал ‘ като си полицай на какво ми се правиш’.
Св.А.
спрял автомобила който управлявал , слязъл от него като пак казал на подс. Щ. да се качи на тротоара да не го блъсне автомобил.
Подс.
Щ. тръгнал към св.А. като му казал ‘къв си ти,какво като си полицай’, след което посегнал да го удари но св.А. се
дръпнал.
Тогава
двамата се сборили при което паднали на земята, при което св.А. получил
охлузване и болка в дясното рамо, а подс. Щ. го захапал
и за ръката.
След
това двамата станали като започнали да се удрят с юмруци.
Оттам
минавала св.В.Д. която спряла автомобила с който се движила и застанала между тях.
През
това време в близост до инцидента от намиращо се наблизо барче пристигнали св. Е.Ш.,М.З.,
М.Ш. и А.М. които пристигнали след като всичко били свършило.
Св.А.
се качил в автомобила си и поискал
помощ от колегите си, но те били на сигнал след което потеглил с автомобила
като решили вечерта да не търсят подс. Щ..
През
това време св.Е.Ш. и М.Ш. прибрали подс.
в дома му.
Св.А.
*** където бил прегледан.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 106-2016 се установява,че при
прегледа на св. А. същия е получил рана
от ухапване от човек на дясната предмишница,охлузване на дясната
китка,точковидна рана на V пръст на дясната ръка,болезненост на шията отзад
вляво.Тези травматични увреждания са причинени от удари и натиск между твърди
тъпи и тъпо-ръбести предмети и отговорят да са причинени по време и начин
съобщени в данните от досъдебното производство.Причинено е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св.Т.А., Д.Д.,Р.З., В.Д.,
М.З., А.М. прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК със
съгласието на страните и отчасти от показанията на св.Е.Ш., М.Ш. и С.Ю. които
се подкрепят от писмените доказателства – медицинско направление от
12.04.16г.,длъжността характеристика и график за работното време на ПИ и мл.ПИ
от Участък гр.Павел баня, както и от експертното заключение на съдебно-медицинската
експертиза на живо лице.
Обстоятелството,че
показанията на св.Р.З. и В.Д. дадени на досъдебното производство бяха прочетени
на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК не внасят съмнение в тяхната
достоверност и не намаляват
доказателствена им сила.
Обяснението
за забравянето на детайли и подробности за които са свидетелствали убедително
на досъдебното производство е изминалия доста дълъг период от време от
депозирането на тези показания и участието им във фазата на съдебното заседание което неминуемо се
отразява на спомените и впечатленията им от случилото се.
Съдът
не кредитира показанията на св.Е.Ш. и М.Ш. в частта им в която твърдят ,че са
видели всичко което се е случило като ги
намира от една страна за вътрешно
противоречиви а от друга опровергавани от останалия доказателствен материал.
Опора
за това съдът намира в следното;
В
показанията си в съдебното заседание св.Е.Ш. твърди,че е бил на разстояние от
15-20 метра, и независимо от това
,че около заведението имало преграда, дървета и маси се виждало всичко.
В
показанията си св. М.Ш. дадени в хода на съдебното следствие пък се установява,че до барчето имало заградено с брезент и
половината не се виждало, а разстоянието било около 50 метра.
В
показанията дадени на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК св. М. Ш. твърди,че разстоянието е било около 100 метра.
Тези им показания се опровергават от показанията
на св. М.З. в които
той твърди,че разстоянието е било около
500-600 метра, както и,че е било тъмно, а когато са отишли вече са се пръснали.
В
показанията си дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебното
заседание на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.5 от НПК св.А.М. и в които той
твърди ‘…Аз видях на улицата
която е срещу сладкарницата на около 1000 метра,че кварталния полицай и
А. се карат нещо .Ако беше светло сигурно щяхме да видим нещо, но беше
тъмно,още повече ,че между сладкарницата и това място има дървета а и на
терасата над нас има скосен брезент който не позволява да се види над него…’.
В
показанията си св.З. твърди,че е била на около 10 метра но се е виждало слабо
тъй като е било тъмно .
Следователно
извода който прави съда е,че във конкретните
условия на видимост наличие на
препятствия, немалкото разстояние и
ограничена видимост поради настъпилата тъмнина препятстват видимостта на
двамата свидетели поради което в тази им част показанията им не следва да се
кредитират.
Съдът
не кредитира и показанията на св. С.Ю. в
които тя твърди,че подс. с когото живее на семейни начала не е удрял св.А..
В
тази им част показанията и се опровергават
както от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза на
живо лице от което се установява,че св.А.
е получил телесни увреждания и които са причинени от ухапване от човек и от
удари и натиск върху твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и което експертно
заключение се подкрепя и от показанията на св. В.Д. в които тя твърди, че и двамата са се удряли с юмруци .
Същото
твърди и във показанията си св.З. дадени в хода на съдебното следствие – ‘….. Господинът /обръща се към подсъдимия/ беше по
агресивен, посегна с ръка…’
По
изложеното съдът не дава вяра и на обясненията на подс. А.Щ. в
частта им в която твърди,че не е удрял и ухапал св.А. като ги счита за негова
защитна позиция на която той има право но която се опровергава от показанията
на св.А., Д.,З. и Д., както и от експертното заключение на съдебно-медицинската
експертиза, като по безспорен начин се установява,че подс. е нанесъл
удари,натискал е към земята и е ухапал св. А..
Предвид
установената и изложена фактическа
обстановка съдът намира,че подс. А.Г.Щ. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна подс. Щ. чрез нанасяне на удари , чрез натиск върху
твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и
чрез ухапване е причинил на св.А.-
охлузване на дясната китка,точковидна рана на V пръст на дясната
ръка,болезненост на шията отзад вляво ,
и рана от ухапване в областта на
дясната предмишница на св. А. му е причинил
телесна повреда.
Видно от експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза на живо
лице под № 106-2016 пострадалия
Т.А. е получил рана от ухапване
от човек на дясната предмишница,охлузване на дясната китка, точковидна рана на
V пръст на дясната ръка,болезненост на шията отзад с което му е причинено
временно разстройство на здравето неопасно за живота .
Следователно на пострадалия е причинена
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК .
От установената фактическа обстановка и
от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява,че
съществува пряка причинна връзка между деянието на подс. и настъпилите
обществено-опасни последици /съставомерния резултат/-без деяние от страна на
подсъдимия пострадалия нямаше да получи телесно увреждане и да му бъде
причинена лека телесна повреда.
Пострадалия св. Т.А. е лице от състава на МВР / писмо №
349р-8789-15.04.16г. / и към момента на деянието е бил с полицейска униформа
като е изпълнявал задълженията си / график за работното време на ПИ и мл.ПИ от
Участък –Павел баня за периода от 11.04.16г. до 17.04.16г.-л.34 от ДП/ поради което подс. ще следва да носи
наказателно отговорност по квалифицирания състав на чл.131 ал.2 т.3 от НК.
От установената фактическа обстановка и
от обективираните действия на подс. следва извода,че към момента на деянието е
действал умишлено.
Подс. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си , предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и е искал настъпването им .
В този смисъл е и практиката на
ВКС-Постановление № 3/79 на Пленума на ВС и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът счита,че подс. А.Г.Щ. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- обремененото му съдебно минало и
лишите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема сравнително тежкото му материално положение.
Наказанието
му следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства но
около предвидения в закона минимален размер и със оглед постигане целите на
чл.36 от НК- една година лишаване от свобода при първоначален строг режим,
затворническо общежитие от закрит тип- затвор.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. А.Г.Щ. следва да заплати направените по
делото разноски в размер от 166,50лв. от които 96,50 по сметка на ОДМВР
гр.Стара Загора и 70 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.Казанлък.„
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;