РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110162397 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
ФИРМА срещу ответника П. И. Д. за признаване за установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2022 г., срещу която длъжникът е
възразил мотивирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
Предявените по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 3 371,84 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот апартамент 9, находящ се в ..., за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата 451,23 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до
27.06.2022 г.; сумата 40,57 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата 7,86 лева (седем лева и 86 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2022 г. по
ч.гр. дело № 37613/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
1
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има
качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за
които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е
издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в
забава. Претендира разноски. Възразява за разноските на ответника. Заявява
възражение за компенсация на разноските.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е
постъпил от ответника чрез адв. И. Д. (с пълномощно към отговора), в който
оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по
договор за продажба на топлинна енергия, тъй като в полза на други лица е
учредено право на ползване. Заявява, че се е отказал от наследството на
починалите си родители. Оспорва доставката на топлиннаенергия до имота.
Оспорва, че стойността на услугата дялово разпределение дължи на ищеца.
Възразява, че не е изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна
давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски
в заповедното и исковото производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – ФИРМА е представило
писмени доказателствени средства, като изразява становище, че е извършвало
услугата за дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 178-ти състав, е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и
пасивно субективно съединени положителни установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти):
1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и
2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение. По силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от
ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ
"Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК – "Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й“.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.07.1992 г., от
който се установява, че но посочената дата И. Д. И. и съпругата му Л. П.а Д.а
са дарили на сина си П. И. Д. собствения си апартамент № 9, находящ се в гр.
София, жк „Вълчо И.“ , бл. 317, вх. А, ет. 5. В нотариалния акт е посочено, че
дарителите са запазили пожизненото си право на ползване върху имота.
Представено е писмо от СО – район Илинден, от което е видно, че жк „Вълчо
Димитров“ е с нов административен адрес – жк „Света Троица“.
От препис извлечение от акт за смърт се установява, че Л. П.а Д.а е починала
на 30.01.2021 г., а от удостоверение за наследнице се установява, че след
смъртта си е оставила за наследници по закон – дъщеря Димитринка И.а
Саздова и син П. И. Д. /като за двамата са вписани откази от наследство/, внук
С.С. и внучка Л.С.
От препис извлечение от акт за смърт се установява, че И. Д. И. е починал на
07.06.1998 г.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в периода от сключването
на договора за дарение до погасяването на правото на ползване, учредено в
полза на Л. П.а Д.а, настъпило на основание чл. 59 ЗС със смъртта й,
ответникът П. И. Д. е бил „гол собственик“ на описания имот, т.е. до
30.01.2021 г. облигационното правоотношение е било учредено единствено с
Л. П.а Д.а.
Доколкото ответникът е извършил отказ от наследството на майка си Л. П.а
Д.а в неговия патримониум не са транслирали и задълженията, по които Л.
П.а Д.а е била длъжник приживе.
3
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е
установено, че е възникнало облигационно правоотношение по сключен
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия с
ответника П. И. Д. като собственик на топлоснабден имот, считано от
30.01.2021 г., поради което същият не е материално правно легитимиран за
исковете за вземания, възникнали преди този момент, които искове следва да
се отхвърлят като неоснователни поради липса на правоотношение,
възникнало от договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и
ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и
за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия
– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената
цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на
породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне
изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена,
продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между ищеца и ответника е налице
облигационно правоотношение през периода 31.01.2021 г. – 30.04.2021 г., то
съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период,
съответно на каква стойност и дали процесните суми са погасени по давност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е ползвана
топлинна енергия за имот, сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че за
периода топлинната енергия за отопление на имот е определена на база
експлоатация по максималния специфичен разход на сградата, а топлинната
енергия за БГВ е изчислена на база брой потребители /1 лице/. Уточнено е, че
ТЕ за сградната инсталация е изчислена съобразно нормативните изисквания.
Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия за целия
4
процеснен период е в размер на 3371,85 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма
извършени плащания, с които да са погасени дължимите суми.
Съдът, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставените въпроси, като по делото не се установява
последните да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са
недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да
бъде определена съобразно СТЕ, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от
значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е
единствено размерът на реално потребената топлинна енергия.
Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за
отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки,
доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка,
която има за цел да ликвидира отношенията между страните в
облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество
топлинна енергия.
С оглед заключението на СТЕ съдът приема, че до процесния имот за
процесния период е доставена и потребена топлинна енергия на стойност
3371,85 лв. Прилагайки правилото на чл. 162 ГПК и съобразявайки
заключението по СТЕ настоящият състав определя, че за периода 31.01.2021
г. – 30.04.2021 г. в описания топлоснабден имот е доставена топлинна енергия
на стойност 716,43 лв. За разликата от 716,43 лв. до пълния предявен размер
от 3371,85 лв., както и за периода от 01.05.2019 г. – 30.01.2021 г. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Налице е възражение на ответника за изтекла погасителна давност.
Съобразявайки датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.07.2022 г., и периодът, за който се установява да е
възникнало задължение на ответника – 31.01.2021 г. – 30.04.2021 г., то
възражението се явява неоснователно.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на
СТЕ и ССчЕ и представените от третото лице-помагач писмени
доказателствени средства безспорно е установено, че цената на услугата се
дължи, като за процесния период 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г. същата е в
размер на 40,57 лв. И тук, по гореизложените съображения, следва да се
приеме за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение. От ответника се дължи част от това вземане, а именно за
периода от 31.01.2021 г. до 30.04.2021 г., което съдът определя при прилагане
правилото на чл. 162 ГПК на 5,34 лв. За разликата от 5,34 лв. до пълния
предявен размер от 40,57 лв., както и за периода от 01.05.2019 г. – 30.01.2021
г. искът за цена за услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлен
5
като неоснователен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се
прилагат Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът
начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите
общи условия, т. е. само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел "Заплащане
на ТЕ" от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото),
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
В случая по делото липсват доказателства, че ответникът да е изпълнили
надлежно и своевременно процесните задължения, като с оглед клаузата от
общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, следва да се
направи извод, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Дължими са задълженията за главница за периода 31.01.2021 г. – 30.04.2021 г.
в размер на 716,43 лв. Същите са станали изискуеми на 15.09.2021 г.
Обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на главницата следва да се изчисли само върху тези месечни
задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на онлайн
калкулатор на НАП определи, че дължимата лихва за забава е в размер на
56,89 лева като за разликата до пълния претендиран размер от 451,23 лева и
за периода 15.09.2020 г. – 14.09.2021 г. искът подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на
услугата дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от Продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно касае и
въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект.
При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв
ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи
обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй
като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед на това искът срещу П. И.
Д. за присъждане на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение в размер на 7,86 лв. за периода 31.07.2019 г. – 27.06.2022 г.
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
6
реално е сторил такива в размер на 774,86 лева, поради което на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр. Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП следва да бъде присъдена сумата от 154,97 лева, пропорционлно на
уважената част от претенциите.
С оглед изхода на спора и скането на ответната страна за заплащане на
разноски съдът намира за частично основателно.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по
делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл. 78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждението се определя от
съда. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ
риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Съдът
определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв. в процесния случай, с оглед
на отхвърлената част от исковете и осъжда другата страна да го заплати. По
отношение на ответника следва да се присъди адв. хонорар от 320 лв., с оглед
размера на отхвърлените искови претенции при същия размер на
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на П. И. Д., ЕГН
**********, че дължи на ФИРМА ЕИК: ..., сумата от 716,43 лева,
представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за
покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
31.01.2021 г. до 30.04.2021 г. за недвижим топлоснабден имот - апартамент 9,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от 11.07.2022 г. (датата на
подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 5,34 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 11.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението
за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и
сумата от 56,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2022 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за сумата над 716,43 лева
до пълния предявен размер от 3871,50 лева и за периода 01.05.2019 г. –
30.01.2021 г., иска за цената на дялово разпределение за сумата над 5,34 лева
до пълния предявен размер от 40,57 лева и за периода 01.05.2019 г. –
30.01.2021 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за сумата от 56,89 лева до пълния предявен размер от 451,23 лева и за
периода 15.09.2020 г. – 14.09.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от 7,86 лева
7
за периода от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37613/2022 г. по
описа на СРС, II Г. О., 178-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.
Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП П. И. Д., ЕГН **********, да заплати
на"Топлофикация София", ЕАД ЕИК: ..., сумата от 154,97 лева,
представляващи дължима обща сума за деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК: ..., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на
адв. И. А. Н. от САК, сума в размер на 320 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ФИРМА на
страната на ищеца ФИРМА.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8