РЕШЕНИЕ
№ 3968
гр. Варна, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110104646 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на Глава двадесет и девета – „Съдебна делба“ и е във
фазата по допускането й – чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от С. Й. Й., ЕГН **********, действащ
чрез адв. Д. П. – *АК, срещу Д. А. А., ЕГН ********** конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 от
ЗС за прекратяване на съсобствеността чрез делба, учредена върху недвижима вещ,
представляваща поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-148/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, с площ от 1498 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал: *, парцел: *, при
съседи: имоти с идентификатори: №№ *, *, *, *, **, **, при равни квоти от по ½ втора ид. ч.
за всеки един.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът и ответникът са
съсобственици на процесния делбен имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Ищецът бил вуйчо на ответника и собственик на поземлен имот **. който се
намирал в близост до процесния имот. През пролетта на 2000 г. двамата заедно са
установили владение върху делбения имот в трайно установените му граници и от тогава и
до настоящия момент владението им било непрекъсвано, необезпокоявано и явно. Към
момента на установяване на фактическата власт мястото е било изоставено, обрасло с
различни храсти и не е било заградено. След установяването на владението страните са
почистили мястото, оградили са го с ограда от мрежа, засадили са овощни дръвчета и го
поддържали. Придобиването на имота по давност е станало през пролетта на 2010 г., когато
били изтекли 10 години от установяването на владението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
отричат допустимостта и основателността на иска, като моли съдът да допусне
извършването на делба на процесния имот при посочените в исковата молба квоти.
В хода на откритото съдебно заседание съделителят С. Й. Й. чрез адв. Д. П. поддържа
сезиралата съда искова молба и моли същата да бъде уважена.
Съделителят Д. А. А., редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично
и поддържа отговора.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За да се яви основателен предявеният иск за делба по чл. 34, ал. 1 от ЗС, следва да се
установи по делото в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин, че е налице
съсобственост между страните по делото, учредена върху процесния недвижим имот,
възникнала на посоченото основание, а именно изтекла в полза на съделителите придобивна
давност, при посочените от всяка от страните дялове.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание
в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Това обаче не означава, че правната
последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва
автоматично с изтичане на установения в закона срок, т. е. да има действие ex lege.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт /corpus/, така и субективния елемент вещта да се
държи като своя /animus/. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната
давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното
му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС отчита обстоятелството, че субективният елемент на
владението – намерението на владелеца да държи вещта за себе си е психически феномен,
който не може да се възприеме сетивно, за разлика от обективния – упражняването на
фактическата власт върху вещта. Поради това за улеснение на доказването на субективното
намерение за своене, последната се свързва със законното предположение, че владелецът
държи вещта като своя, с което при спор се размества доказателствената тежест – не той
трябва да доказва основанието на владението на имота за себе си, а обратно – оспорващия
това негово качество трябва да установи противното, а именно, че не е владелец, а държател,
т. е. владеещ имота за другиго.
В конкретния случай от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свид. Н. Х. В., свид. В. Д. В., свид. Б. Г. К. и свид. И. Г. Б., които съдът кредитира като
последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преки, доколкото
свидетелите са възприели непосредствено упражняваната от съделителите фактическа власт
върху процесния имот, се установява, че съделителите са вуйчо и племенник. След като
установили фактическа власт върху имота преди повече от 20 години – около 2000 г.,
съделителите го почистили, доколкото същият бил изоставен и неподдържан. Площта на
делбеният имот била около декар и половина. Имотът имал формата на дълъг и тесен
коридор. Делбеното място било оградено от всички страни с бетонни колони и мрежа.
Достъпът до него не бил свободен, а се осъществявал през врата, която се заключвала с
катинар, ключ за който имали само съделителите. В имота нямало постройки, а само
множество трайни насаждения – ябълки, череши и орехи, за които се грижели съделителите.
Имотът се поддържал от последните ежегодно. Свидетелите сочат, че не са виждали други
хора да стопанисват имота, нито да предявяват някакви претенции за него.
Имайки предвид показанията на разпитаните свидетели, съдът счита, че
презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена. Установявайки фактическа власт върху делбения
имот, страните, считано от 2000 г. ясно са демонстрирали спрямо всички трети лица своето
намерение да го своят. Придобивната давност е изтекла преди предявяване на иска за делба
по настоящото дело – още през 2010 г.
Крайният извод на съда е, че С. Й. и Д. А. са титуляри на абсолютното вещно право
на собственост върху поземлен имот с идентификатор *, на основание изтекла в тяхна полза
10 годишна придобивна давност, при равни квоти от по 1/2 ид. ч., доколкото са упражнявали
законосъобразно владение върху имота, което се констатира по несъмнен начин от гласните
2
доказателства, анализирани в съвкупност и поотделно. Владението не е било прекъсвано,
доколкото няма данни да е изгубвано за повече от 6 месеца след 2000 г. Било е постоянно –
съделителите си служили с вещта по всяко време. Било е явно – всички съседи в местността
знаели, че С. Й. и неговият племенник Д. А. са собственици на оградения имот, като същите
са манифестирали своето намерение за своене спрямо всички – оградили имота, поддържали
дворното място, обработвали почвата, събирали плодовете от овошките, събирали се с
приятели по поводи. Не на последно място, по делото се констатира, че владението на
съделителите е спокойно, т. е. не е смущавано чрез отправяне на претенции досежно
субективното материално право на собственост върху вещта предмет на упражняваната
фактическа власт чрез предявяване на петиторни искове от страна на други трети лица.
В заключение съдът приема, че страните по делото са съсобственици на имота при
равни квоти от по ½ ид. ч. в полза на всеки един, на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Така установената съсобственост между страните по отношение на процесния имот,
мотивира съда да приеме, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде
уважен съобразно формираните изводи.
Имайки предвид двуфазния характер на делбеното производство, то съдът не следва
да се произнася по претенциите на страните за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски, включително не следва да присъжда и дължимата държавна такса, на основание
чл. 355 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34, ал. 1
от ЗС, на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
148/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, с площ от 1498 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал: *, парцел: *, при
съседи: имоти с идентификатори: №№ *, *, *, *, **, **, при равни квоти, както следва:
- за С. Й. Й., ЕГН ********** ½ /една втора/ ид. ч. от имота;
- за Д. А. А., ЕГН ********** ½ /една втора/ ид. ч. от имота,
КАТО съсобствеността между страните е възникнала въз основа на изтекла в тяхна
полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията за
предприемане на последващи действия във връзка с фазата по извършване на съдебна
делба.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3