Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 05.09.2018 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 998 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 ЗТР.
Образувано е по жалба на „Б.Д.С.“ООД срещу отказ на АВ № 20180503102601/15.05.2018
г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност в насока:
прехвърлянето на дяловете е извършено в САЩ, поради което и приложение намира
чл.61 от КМЧП. Правото на държавата по местоизвършване на сделката не предвижда
удостоверяване на съдържанието (подреждане на надлежно заверения препис в
специална книга). Това налага да се
приеме, че този елемент е налице поради наличието на клетвена декларация,
заверена от нотариуса в щата Ню Йорк, с което се потвърждава идентичност на
представените екземпляри – копия на оригинали. Налице е и заявление на
нотариуса, положен след подписите на страните, че договорите са били подписани
пред него.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на
обжалване акт – отказ на ДЛВ и следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният
отказ е постановен по повод депозирано заявление вписване на прехвърляне на
дружествени дялове.
Съгласно нормата на чл.129, ал.2
от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно,
и се вписва в търговския регистър.
В случая договорите са сключени в САЩ, което според заявителя
определя приложимост на американското право по силата на чл.61 от КМЧП. Съдът не споделя тази теза. Дружественият дял е синоним
на членство, схванато като съвкупност от права и задължения на съдружника
спрямо ООД. Именно то се явява предмет на транслативната сделка и в случая
намира приложение специалната норма на Чл. 58 т.8 от КМЧП, относно това, че приложимото право към лицата по чл. 56 и 57 урежда и придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и
задължения.
Дружеството е регистрирано на територията
на РБ и следователно това право ще
определя формата на разпоредителните
сделки с дяловете на дружеството, без значение къде са сключени.
Договорите са снабдени с апостил,
установяващ качеството на лицето осъществило нотариалните удостоверявания. Те
обаче не отговарят на изискванията на
чл.589 и 590 ГПК. Клетвените декларации съставляват изявления на
декларатора направени пред нотариуса за съответствие на копието с оригинала.
Следователно нямат характер на заверка
на съдържание или подпис на документите.
Отразяването от
нотариуса на текста :„Заверено пред мен на 9 март“, поставен след подписите,
не създава несъмненост за спазване на правилата
на чл.590 ГПК.
Тъй като договорите не притежават формата по чл.129,
ал.2 от ТЗ, следва да се направи извод, че не е
налице валидно транслиране на права и исканото вписване не може да се извърши.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛП, жалбата се явява
неоснователна.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ на АВ №
20180503102601/15.05.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: