№ 4087
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209295 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ххххххххххх – законен представител на
„хххххххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххххх, против Наказателно
постановление № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-170/14.06.2022г., издадено от кмета на
Столична община, с което на основание 157 ал. 4 вр. чл. 134 ал. 1 т. 1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1 400, 00 /хиляда и четиристотин/
лева за нарушение на 134 ал. 1 т. 1 ЗУО.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува чрез законния си
представител със срочно подадена жалба с искане за отмяната му. С жалбата
се твърди, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на изискванията на
чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Навежда се нарушение на
материалния закон, като се излагат съображения, че неправилно е определен
субектът на нарушението. Твърдят се нарушения на процесуалните правила,
тъй като докладът от проверката не е бил връчен на жалбоподателя.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв. А. Йорданова от САК, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата и в представени писмени
бележки, в които се излагат съображения, идентични на изложените жалбата.
Претендира разноски.
1
Наказващият орган – Кмет на Столична община, редовно уведомен, се
представлява от юрк. П. Каменова, която прави искане наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изтъква, че е доказано извършването на нарушението, а наложената санкция е
в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„хххххххххххх“ ООД е юридическо лице, регистрирано в Република
България, със седалище гр. София, адрес на управление р-н Лозенец, ж.к.
Южен парк, ул. „Атанасий Велики“, бл. 110, партер, ЕИК хххххххххххх и
управител ххххххххххх.
„хххххххххххх Бетон“ ЕООД е юридическо лице, регистрирано в
Република България, със седалище гр. София, адрес на управление р-н
Лозенец, ж.к. Южен парк, ул. „Атанасий Велики“, бл. 110, партер, ЕИК
********* с управител Мартин Александров Алексиев и едноличен
собственик на капитала ххххххххххх.
Към 31.01.2022г. специален автомобил с рег. № хххххххххх бил
собственост на „ОТП хххххххххх“ ЕООД и негов ползвател било
дружеството „хххххххххххх Бетон“ ЕООД.
На 31.01.2022г. около 16:10 часа свидетелите И. Т. С. – старши
инспектор в Столичен инспекторат, отдел „Оперативен контрол“, сектор
„Контрол на замърсяване от строителството“ и М. Г. – началник на сектор
„Оперативен контрол“ извършвали текущ контрол на територията на град
София, район „Възраждане“, като преминавали по улица „Добруджански
край“. Свидетелите забелязали бетоновоз с рег. № хххххххххх. Водачът на
бетоновоза измивал бурето върху терен публична общинска собственост, в
близост до обект „Многофамилна жилищна сграда с магазини, офиси,
ресторант, протИ.пожарен резервоар и надземни гаражи в УПИ I – 329, 330,
за жилищно строителство, подземни гаражи и трафопост“, кв. 262А, м. „Зона
Б-5-3“. Свидетелите възприели, че от бурето на бетоновоза изтичали
остатъчен бетон и циментово мляко, както и че бурето било брандирано с
фирма „хххххххххххх“. Свидетелят И. Т. съставил Констативен протокол №
КП – 22-0005761/31.01.2022г., като свидетелите изготвили и снимков
2
материал, на който заснели бетоновоза с брандираното име на бурето,
действията на водача му, както и изтичащите остатъчен бетон и циментово
мляко. Свидетелите Т. и Г. отправили запитване до СДВР, ОПП относно
собственика на бетоновоз с рег. № хххххххххх и им била предоставена
справка от АИС – КАТ, че бетоновозът е собственост на „ОТП хххххххххх“
ЕООД и негов ползвател е „хххххххххххх Бетон“ ЕООД, ЕИК *********.
На 24.02.2022г. в присъствието на свидетеля М. Г. и на Мартин
Алексиев – упълномощен от законния представител на „хххххххххххх“ ООД
съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №
2328/26.01.2021г. на нотариус с рег. № 622 в регистъра на НК, съставил
АУАН № 22-25КС-170/24.02.2022г., с който повдигнал против
„хххххххххххх“ ООД административнонаказателно обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУО –затова, че на
31.01.2022г. около 16:10 часа дружеството е изхвърляло неопасни отпадъци
на неразрешени за това места. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля
и упълномощения представител на дружеството – жалбоподател, който
възразил, че дружеството – жалбоподател не е собственик на специален
автомобил с рег. № хххххххххх. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН
не постъпили допълнителни възражения.
След преценка, че възраженията, наведени при съставяне на АУАН, не
са основателни, на 14.06.2022г. Й. Фандъкова – кмет на Столична община,
издала обжалваното НП № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-170/14.06.2022г., с което на
основание 157 ал. 4 вр. чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУО наложила на дружеството –
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 400, 00 /хиляда и
четиристотин/ лева за нарушение на 134 ал. 1 т. 1 ЗУО.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите И. Т. и М. Г., както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – констативен
протокол № КП – 22-0005761/31.01.2022г., пълномощно с нотариална заверка
на подписа с рег. № 2328/26.01.2021г. на нотариус с рег. № 622 в регистъра на
НК, АУАН № 22-25КС-170/24.02.2022г., НП № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-
170/14.06.2022г., известие за доставяне, справка от АИС – КАТ, длъжностна
характеристика за длъжността старши инспектор в Столичен инспекторат,
3
отдел „Оперативен контрол“, сектор „Контрол на замърсяване от
строителството“, заповед № СО – РД-09-95/22.01.2013г. на кмета на Столична
община, препис от свидетелство за регистрация на МПС с рег. № хххххххххх,
част I, веществените доказателства – 4 броя снимки, приложение към
констативен протокол № КП – 22-0005761/31.01.2022г.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Т. и Г., които оцени като еднопосочни, последователни, детайлни
и съответни на писмените и веществените доказателства. В показанията си
свидетелите дават подробни сведения за времето, мястото на извършване на
нарушението, действията на водача на бетоновоза, както и предприетите от
тях действия по установяване собствеността на бетоновоз с рег. №
хххххххххх. Съдът не възприе показанията им единствено по отношение на
обстоятелството, че към 31.01.2022г. дружеството „хххххххххххх“ ООД е
било ползвател на бетоновоз с рег. № хххххххххх, тъй като тези им показания
се опровергават от писмените доказателства – справка от АИС – КАТ и
препис от свидетелство за регистрация на МПС с рег. № хххххххххх, част I.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
напълно еднопосочни и кореспондиращи на гласните доказателствени
средства, както и на веществените доказателства.
Като веществени доказателства съдът цени изготвените от
свидетелите Т. и Г. и приложени към констативен протокол № КП – 22-
0005761/31.01.2022г., 4 броя снимки, тъй като от същите се установяват
значими за предмета на доказване обстоятелства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен административен орган съгласно чл.
157 ал. 1 ЗУО и видно от приетата като писмено доказателство заповед № СО
– РД-09-95/22.01.2013г. на кмета на Столична община, с която кметът на
общината е оправомощил служителите от СИ към СО да осъществяват
контрол по спазване разпоредбите на ЗУО и при констатиране на
административни нарушения да съставят актове за установяването им.
Наказателното постановление е също издадено от компетентен орган
съгласно чл. 157 ал. 4 ЗУО.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е
4
очевидец на нарушението, и на упълномощен представител на въззивника.
Актът е подписан от съставителя, свидетеля и пълномощника на дружеството
– жалбоподател, предявен е на последния и му е връчен препис.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя за нарушения на
чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, се
съдържа описание на нарушението, посочени са времето и мястото на
извършването му, обстоятелствата по осъществяването му, както и
нарушената законова разпоредба.
Не се споделят възраженията на въззивника за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не му е връчен препис от
констативен протокол № КП – 22-0005761/31.01.2022г. в предсъдебната фаза
на административнонаказателното производство. При спазване изискването
на чл. 42 ал. 1 т. 10 ЗАНН констативният протокол е посочен в описа на
писмените материали в АУАН, както и сред доказателствата, които
потвърждават извършването на нарушението в НП съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5
предл. последно ЗАНН. На следващо място, в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство актосъставителят и
наказващият орган нямат задължение да връчват на сочения за нарушител
препис от доказателствата, от които се установява извършването на
нарушението, а единствено да ги посочат съответно в АУАН и НП. Най-
сетне, жалбоподателят е имал възможност да се запознае с констативния
протокол и с всички доказателства по административнонаказателната
преписка след постъпването им в съда.
Независимо от извода за липсва на съществени процесуални
нарушения в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
поради неправилно приложение на материалния закон.
От писмените доказателства се установява, че бетоновоз с рег. №
хххххххххх не е собственост на санкционираното дружество „хххххххххххх“
ООД, негов собственик е „ОТП хххххххххх“ ЕООД, а негов ползвател е
дружеството „хххххххххххх Бетон“ ЕООД. Ето защо за извършеното с
бетоновоза изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени места е
следвало да се ангажира отговорността на ползвателя му „хххххххххххх
Бетон“ ЕООД. Доказателствата за собствеността на бетоновоза са били
известни на контролните органи още преди съставяне на АУАН –
свидетелите Т. и Г. заявяват, че са изискали справка за собствеността на
моторното превозно средство от СДВР, като в справката от АИС – КАТ,
приложена по преписката, е посочено, че специалният автомобил се ползва от
„хххххххххххх Бетон“ ЕООД, но независимо от това контролните органи са
избрали да ангажират административната отговорност на дружеството –
въззивник, което не е нито собственик, нито ползвател на автомобила, с който
е извършено нарушението. Без значение е сходството във фирмата на двете
дружества /“хххххххххххх“ ООД и „хххххххххххх Бетон“ ЕООД/, начина, по
който е брандирано бурето на бетоновоза, както и обстоятелството, че двете
дружества са свързани лица по см. на параграф 1 от ДР на ТЗ, доколкото се
касае за различни субекти. В случая е следвало да се ангажира отговорността
на „хххххххххххх Бетон“ ЕООД като ползвател на специалния автомобил.
Вместо това неправилно е ангажирана административнонаказателната
5
отговорност на въззивника за нарушение, извършено от друго юридическо
лице. Неправилното определяне субекта на нарушението представлява
нарушение на материалния закон и налага отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на производството право на присъждане на разноски
има жалбоподателят, който претендира и доказва извършването на разноски в
размер на 400, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
143 ал. 1 АПК разноските, сторени от жалбоподателя, следва да бъдат
възложени в тежест на Столична община.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-22-25КС-
170/14.06.2022г., издадено от кмета на Столична община, с което на
основание 157 ал. 4 вр. чл. 134 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на
отпадъците на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК 17523606, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 400, 00 /хиляда и четиристотин/ лева за нарушение на
134 ал. 1 т. 1 ЗУО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ
на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК 17523606, сумата от 400, 00 /четиристотин/
лева – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6