Решение по адм. дело №275/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на С. Б. М., [ЕГН] от [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Т. В. от АК –Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, офис №9 срещу Решение № 1040-25-52/09.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-732-7/31.03.2025г., издадено от К. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, с което на С. Б. М., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение в размер на 18 лева дневно, считано от 29.06.2023г. до 28.10.2023г.

В жалбата като основание се навеждат неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Излага се твърдение че С. М. не е получавал през последните три години парично обезщетение за безработица /ПОБ/, като последното получено от него ПОБ от Австрия е на 30.04.2021г. В тази връзка се навежда, че разпореждането, което е предмет на производството е издадено на 31.03.2021г. В жалбата се излага и становище, че предвид на това, че С. Б. М. е гражданин на Република България и последната му трудова заетост е била в държавата-членка на ЕС – Австрия, следва по отношение на правото му на ПОБ и неговия размер пряко и с предимство да бъдат приложени чл.62, пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, които не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата-членка да прилага въведени с националното ѝ законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява ПОБ, когато този доход е получен в друга държава-членка на ЕС. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че изчисляването на размера на ПОБ за оспорващия следва да се извърши единствено в съответствие с чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление – трудовото възнаграждение от последната месторабота, без същото да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход или по друг начин. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от С. Б. М. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Т. В. от АК – Търговище, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. В съдебно заседание допълва, че осигурителният орган е определил размера на обезщетението 18 лв. дневно като се е позовал на обстоятелството, че не са изтекли трите години по реда на чл.54б, ал.4 от КСО, а не по причина, че основанието за прекратяване на последното трудово правоотношение на оспорващия е било – уволнение на работника. Навежда се, че към датата на издаване на разпореждането – 31.03.2025г., оспорващият вече е имал придобито право на ПОБ в по-голям размер от отпуснатия му. Представя писмена защита, в която излага становище, че към датата на издаване на разпореждането – 31.03.2025г., оспорващият С. Б. М. вече е имал придобито право на ПОБ в по-голям размер от отпуснатият му и в тази връзка, както и на основание на доводите, изложени в жалбата се обосновава издаване на оспорените актове при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се и доводи, обосноваващи полагащ се размер на среднодневно ПОБ за оспорващия М. в размер на 73.56лв./ 37.72 евро. Моли се жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за настоящото съдебно производство и 100 лева, за производството по обжалване по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ гр. Търговище в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от ст. юрисконсулт Г. С.-Т., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи определянето на оспорения размер на обезщетението на жалбоподателя С. Б. М. при правилно приложение на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият С. Б. М. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ № 30-706-0117/04.07.2023г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ – Търговище с вх. № 251-00-732/04.07.2023г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава – Австрия, през периода от 01.05.2021г. до 27.06.2023г.

След преглед на попълнените от М. данни в заявлението му, както и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация EESSI е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Австрия, необходими за определяне на правото, периода и размера на ПОБ за М..

Въз основа на събраната информация в цялост – от представените документи от М., от получените структурни документи СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Австрия по случай 3010045 и данните съдържащи се в информационния масив на НОИ е постановено Разпореждане № 251-00-732-5/08.10.2024г., с което на С. Б. М. е отказано парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище със жалба с вх.№1012-25-371/04.11.2024г. По така постъпилата жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище е постановил Решение №2153-25-357/03.12.2024г., с което е потвърдил Разпореждане № 251-00-732-5/08.10.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Решение №2153-25-357/03.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – Търговище. С Решение №504/21.03.2025г. по ад.д. №684/2024г. Административен съд – Търговище е отменил като незаконосъобразно Решение №2153-25-357/03.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, потвърждаващо Разпореждане № 251-00-732-5/08.10.2024г. и е върнал преписката на компетентния орган – Разпореждане № 251-00-732-5/08.10.2024г., за ново произнасяне по същество по заявлението на С. Б. М..

В изпълнение на съдебното решение на 23.03.2025г. е издадено Разпореждане № 251-00-732-6/23.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане № 251-00-732-5/08.10.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

При новото разглеждане на заявление № 251-00-732/04.07.2023г. подадено от С. Б. М., в изпълнение на решението на Административен съд – Търговище, длъжностното лице е извършило проверка на данните съдържащи се в информационния масив на НОИ за М., както и на данните потвърдени за същия от КИ на ДЧ на ЕС – Австрия, съгласно получения СЕД U017 по случай 3010045. При проверката било установено, че последният период, през който М. е получавал парично обезщетение за безработица от федерална служба АМS /Агенцията по заетостта/на Австрия, е от 02.02.2021г. до 30.04.2021г.

Въз основа на събраната информация в хода на административното производство е постановено Разпореждане №251-00-732-7/31.03.2025г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.4 от КСО на С. Б. М. е отпуснато ПОБ, в размер на 18 лева дневно, считано от 29.06.2023г. до 28.10.2023г.

Като мотиви в горепосоченото Разпореждане е изложено „минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023г…“ .

Разпореждане №251-00-732-7/31.03.2025г. е издадено от К. Д., гл. експерт по осигуряването, подписала се за ръководител на осигуряването за безработица.

От приложената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище /стр.28/ по делото се установява, че длъжностното лице К. Д. е определено от последния да издава разпореждания за ПОБ по КСО.

Гореописаното Разпореждане е съобщено на М. на 03.04.2023г. и обжалвано от последния по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх.№ 1012-25-74 на 10.04.2024г.

По така подадената жалба на 09.05.2025г. Директорът на ТП на НОИ – Търговище е постановил Решение № 1040-25-52/09.05.2025г., с което е потвърдил Разпореждане №251-00-732-7/31.03.2025г., издадено от К. Д. – гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица.

В решението като фактически констатации органът е изложил, че последният период през който г-н М. е получавал ПОБ от федералната служба AMS (Агенция по заетостта) на Австрия е от 02.02.2021г. до 30.04.2021г. включително, а последният период на заетост на г-н М. е от 01.05.2021 г. до 28.06.2023 г. включително. От правна страна органът е приел, че по отношение на М. не са били изтекли три години от предходното му упражняване на правото на отпускане на обезщетение за безработица, с което по отношение на него не са кумулативно изпълнени условията по чл.54б, ал.4 от КСО. Органът е приел, че С. Б. М. има право на парично обезщетение в минимален размер и за срок от 4-месеца. Като правни основания в решението органът се е позовал на чл.54б, ал.4 от КСО, на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ и на чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023г. /обн. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2023 г./.

Решение № 1040-25-52/09.05.2025г на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на С. Б. М. на 13.05.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.15/.

Жалбата на С. Б. М. срещу посоченото Решение и потвърденото с него Разпореждане №251-00-732-7/31.03.2025г. е подадена до Административен съд – Търговище на 20.05.2025г. с вх.№2103-25-72/20.05.2025г., чрез органа издал оспорения акт.

Не се спори по делото, че последната трудова заетост на С. Б. М. е на територията на ДЧ на ЕС – Австрия, и е през периода от 01.05.2021г. до 28.06.2023г. Не се спори по делото, че към 04.07.2023г. С. Б. М. има право на ПОБ, като компетентната институция и държава е Р. България.

От представения по делото документ U1 /стр.88/ с легален превод на български /стр.100/ и допълнение към него /стр.91/ с легален превод на български /стр.103-на гърба/по делото се установява, че последният период през който С. Б. М. е получил обезщетение за безработица от Службата по заетостта в Австрия, Виена обхваща периодите от 02.02.2021г. до 17.02.2021г. и от 18.02.2021г. до 30.04.2021г.

От представените по делото обобщаващи фишове за заплати за седем месеца за 2021г., за дванадесет месеца за 2022г. и за шест отработени месеца за 2023г. по делото се установява, че последното трудово правоотношение на С. Б. М. е с австрийския работодател 2BB KG/2ВВ КД и същото обхваща периода от 01.05.2021г. до 28.06.2023г.

От представения документ, удостоверяващ основанието за прекратяване на последното трудово правоотношение на оспорващия М. с легален превод на български език /стр.130/, по делото се установи, че основанието на което правоотношението е прекратено, е „взаимно съгласие на страните“, а датата на прекратяване е 28.06.2023г.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

Оспореното Решение № 1040-25-52/09.05.2025г. и потвърденото с него Разпореждане №251-00-732-7/31.03.2025г. са издадени от материално компетентни органи.

В Решение № 1040-25-52/09.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище са изложени в достатъчно ясна степен, както фактическите основания на органа, така и правните такива за отпускането на ПОБ за С. Б. М. в размер на 18 лева, дневно, за 4-месеца, обхващащ периода от 29.06.2023г. до 28.10.2023г. В тази насока съдът намира, че в административното производство по издаване на оспореното решение са спазени законовите изисквания за форма и съдържание на акта и не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. За да настъпят предвидените в чл. 54б, ал. 4 от КСО правни последици, следва да е осъществен фактическия състав на чл. 54б, ал. 4 от КСО, който изисква кумулативно наличие на два юридически факта – 1/придобито право на обезщетение за безработица и момента на възникването му и 2/ предходно упражнено право на обезщетение за безработица в рамките на три години, преди датата на придобиване на новото право на обезщетение.

По силата на Решение №504/21.03.2025г. по ад.д.№684/2024г. Административен съд – Търговище оспорващият С. Б. М. има придобито право на парично обезщетение за безработица по подаденото от него заявление с вх. № 251-00-732/04.07.2023г., като по отношение на посоченото обстоятелство страните не спорят. Оспорващият М. е придобил това право на 04.07.2023г., когато след като е прекратен на 28.06.2023г. неговия последен осигурителен период при работодателя 2BB KG-Австрия, той се е регистрирал като безработен в Агенцията по заетостта.

По отношение на втория юридически факт следва да се съобрази нормата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съгласно която при отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО, 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица. Следователно от правно значение за определянето на 3-годишния период е датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица, а не датата на отпускане на новото обезщетение. В конкретния случай безспорно по делото е установено, че последното получено от оспорващия М. ПОБ е в периода от 02.02.2021г. до 30.04.2021г., като която и дата да се вземе като начална 02.02.2021г. или 18. 02.2021г. три годишният период се явява изтекъл към 18.02.2024г. При така установените данни е категорично, че заявеното на 04.07.2023г. със заявление с вх. № 251-00-732/04.07.2023г. до ТП на НОИ – Търговище право на оспорващия на ПОБ е придобито в рамките и преди да е изтекъл визирания в чл. 54б, ал. 4 КСО три годишен период. В случая е без правно значение датата на Разпореждане с №251-00-732-7 от 31.03.2025г., с което е отпуснато новото обезщетение за безработица на оспорващия и възраженията на последния в тази насока се явяват неоснователни.

В случая по отношение на С. Б. М. са налице двете кумулативно предвидени елемента от фактическия състав по чл. 54б, ал. 4 КСО, като формирането на последния води и до пораждане на свързаните с него правни последици, а именно – отпускане на ПОБ в минимален размер и за срок 4 месеца. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. /обн. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2023 г./ определеният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2023 г. е 18 лева. По изложените съображения съдът приема, че органът като е определил на С. Б. М. размер на отпуснатото му ПОБ от 18 лева дневно за срок от 4 месеца, за периода 29.06.2023г. до 28.10.2023г., е постановил решението си, респ. органът по осигуряването е издал разпореждането си, при правилно приложение на материалния закон.

В жалбата са цитирани разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004 г. (основния регламент) и от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010 г. (регламент по прилагането). С цитираните норми жалбоподателят мотивира становището си за прилагане на нормите на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г., въз основа на които като основа за изчисление на ПОБ се взима предвид само трудовото възнаграждение от последната заетост. Съдът намира, че този аргумент би бил възприет като относим в хипотеза, изключваща прилагането на специалната норма на чл. 54б, ал. 4 КСО. В случая нормата на чл. 54б, ал. 4 КСО не противоречи на конкретна норма от приложимите регламенти на ЕО. Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност не регламентират изрично правило в тази насока, което да забранява или ограничава възможността на държавата-членка да определи условията за периодичен достъп на осигурените лица до упражняване правото на обезщетение за безработица, в частност досежно размера и срока на това обезщетение в хипотези на процесния случай.

На основание всичко гореизложено съдът приема, че по отношение на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК и следва жалбата на С. Б. М. да бъде отхвърлена като неоснователна.

По въпроса за разноските:

По аргумент на чл.118, ал.3 от КСО отговорността за разноски по дела на кодекса следва да се определи по правилата на чл.143 от АПК. При така постановения правен резултат следва на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. От ответната страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП/ посл.изменение ДВ бр.53/2025г в сила от 01.10.2025г./, към която препраща чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, и определянето на делото като такова с нематериален интерес, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 200 лева. При определяне на този минимален размер съдът отчете не само фактическата и правна сложност на казуса, но съобрази и факта, че единственото участие на упълномощения юрисконсулт по делото се изразява в депозиране на писмена защита, без лично явяване в проведените две съдебни заседания. По изложените съображения и доколкото съгласно чл. 120, ал. 1 КСО оспорващият е освободен само от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, същият следва да бъде осъден да заплати на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, сумата от 200 лева, представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неосноватална жалбата на С. Б. М., [ЕГН] от [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Т. В. от АК – Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, офис №9, срещу Решение № 1040-25-52/09.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-732-7/31.03.2025г., издадено от К. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, с което на С. Б. М., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 18 лева дневно, считано от 29.06.2023г. до 28.10.2023г.

ОСЪЖДА С. Б. М., [ЕГН] от [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица]да заплати на Териториално поделение на НОИ – Търговище, сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща определено и присъдено като разноски юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.119 от КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" КСО.

Препис от решението да се изпрати на страните.