№ 2698
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110145151 по описа за 2021 година
Производството е по чл.130 ГПК , по чл.389 –чл.395 ГПК и по чл.129, ал.2 ГПК
С исковата молба по настоящото дело ищецът М. В. С. е предявил против ответницата
ЮЛ. ЛЮБ. З. обективно съединени 14 (четиринадесет) иска (според номерацията на
ищеца- б.с.)- за установяване недействителност на документи - пълномощно, декларации по
ДОПК , ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки-
упълномощаване на ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на
имоти от 18.06.2021г. ; ревандикационен иск по чл.108 ЗС , евентуален осъдителен иск по
чл.59 ЗЗД и евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗС.
С исковата молба е предявено и искане за допускане на обезпечение на предявените
от ищеца против ответницата ЮЛ. ЛЮБ. З. искове чрез налагане на възбрана върху имота
- предмет на сделката , чиято нищожност ищецът обосновава.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането на ищцовата страна,
намира за установено от следното :
І) Предявените по настоящото дело установителни искове за установяване
недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП ,
саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на ответницата от
наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г. са
НЕДОПУСТИМИ.
Това е така , тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването им, тъй като
фактите, които са предмет на всеки от предявените 11 установителни иска,
респективно произтичащите от тях права, могат да бъдат установени и съответно
упражнени чрез осъдителни искове ( чл.108 ЗС и чл.59 ЗС) и конститутивни искове (чл.
30 ЗН) , каквито са предявени по настоящото дело. Според категоричното становище на
1
съдебната практика и процесуалната доктрина „липсва интерес от установителен иск ,
когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или чрез
конститутивен иск (409-71-ІІІ ,Сб.205; 24-70, Сб.49; 39-84 ВДА ХІІІ 27; 552-85-ІІІ , БХ
39; 1019-96-ІV, Сб.101). Защото и чрез тези искове ще се разреши със сила на присъдено
нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им
защитни цели” (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП” , изд. 2001г. ,
стр.194).
Интересът от търсената защита е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за
ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно
производство. Липсата й, за която съдът следи служебно при установителния иск , обуславя
неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския процес.
Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК /обн.2007г./ когато при проверка
на исковата молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата
молба (за разлика от практиката по отменения ГПК /1952г./, при която съдебното
производство се прекратяваше - б.с.).
ІІ) Молбата по чл.389 ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да бъде допуснато обезпечение на иск, е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
конкретизирана и да е подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на
ищеца , които ще бъдат обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще
бъдат накърнени чрез налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не са налице първата и втората
процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на
обезпечение на ищеца– установителинте искове са недопустими, а осъдителните искове
по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД и конститутивния иск по чл.30 ЗН не са вероятно основателни,
тъй като не са подкрепени с надлежни писмени доказателства.
Както бе посочено н конкретния случай предявените по настоящото дело
установителни искове за установяване недействителност на документи - пълномощно,
декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки-
упълномощаване на ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на
имоти от 18.06.2021г. са НЕДОПУСТИМИ.
2
Осъдителните искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД и конститутивния иск по чл.30 ЗН
не са подкрепени с достатъчно писмени доказателства , доколкото условие за
уважаването на исковете по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД е установена фактическа власт върху
имота от ответницата , за което по делото няма доказателства. Условие за уважаването на
иска по чл.30 ЗН е липсата на наследствено имушество , с което да се попълни запазената
част на ищеца-наследник, а за да се установи това е необходимо да се докаже състава и
стойността на наследствената маса , за което по настоящото дело няма налични
изчерпателни доказателства.
По гореизложените причини поради не са налице комулативно изискуемите условия
за допускане на поисканото обезпечение. Искането по чл.389 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
ІІІ) Исковата молба подлежи на вписване , за което следва да бъдат отправени
съответни указания към ищеца по реда на чл.129,ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
1)ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68
състав в частта му относно предявените обективно съединени 11 (единадесет) иска :
за установяване недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК ,
ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на
ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г.
Определението подлежи на обжалване от ищеца пред СГС в едноседмичен срок от
получаване на преписаи съобщението.
2)ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК, предявено с исковата молба от ищеца М. В.
С., със съдебен адрес : гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 103, ет.2, офис № 5, чрез адв.
Х.И., за допускане на обезпечение на предявените по настоящото дело обективно
съединени 14 (четиринадесет) иска (според номерацията на ищеца- б.с.)- за установяване
недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП ,
саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на ответницата от
наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г. ; ревандикационен
иск по чл.108 ЗС , евентуален осъдителен иск по чл.59 ЗЗД и евентуален конститутивен иск
по чл.30 ЗС, чрез налагане на възбрана върху имота - предмет на сделката , чиято
нищожност ищецът обосновава.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване
на съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).
3
3)УКАЗВА на ищеца М. В. С. в 1-седмичен срок от съобщението да предприеме
действия по вписването на исковата молба.
При неизпълнене исковата молба ще бъде върната.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4