№ 22444
гр. София, 21.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20221110170748 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. *** г. от процесуалния представител на длъжника С. Н. П. –
адв. М. Л., с искане за допълване на определение № 9486/01.03.2024 г., постановено по
настоящото дело, в частта за разноските, като в полза на адв. Л. бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 112,65 лв. за оказаната на длъжника безплатна правна помощ с
оглед оспорената част от вземанията по заповедта.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „**** е изразил становище за
неоснователност на молбата, евентуално искане за намаляване размера на дължимите
разноски.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, от
легитимирано лице, поради което е допустимо.
По същество молбата е неоснователна по следните съображения:
По делото в полза на „**** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 16.01.2023 г. срещу длъжника С. Н. П.. Срещу нея е подадено възражение
по чл. 414 ГПК от длъжника С. Н. П., чрез адв. М. Л., с което вземанията са оспорени
частично. С възражението е направено искане за присъждане на разноски за безплатна
правна помощ в полза на адв. Л. в общ размер на 600 лв., като е представен и договор за
правна помощ и съдействие от 23.01.2023 г.
Съдът е дал указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск по отношение на оспорените вземания по заповедта. В срока за
предявяване на иска от „**** е постъпило становище, че от страна на длъжника са
постъпили плащания на 03.02.2023 г. и на 22.02.2023 г., с които вземанията му са погасени в
цялост, поради което за заявителя не представлява правен интерес предприемането на
последващи действия от предявяването на установителен иск. Поради това с определение №
9486/01.03.2024 г. производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес
от продължаването му. В посоченото определение съдът не се е произнесъл по
отговорността за съдебните разноски.
Следователно, налице е акт, с който делото приключва в съответната инстанция,
поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за
разноски. В случая липсва такова произнасяне, като пропускът следва да бъде отстранен по
1
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Такова право не се признава на страна, която с поведението си е станала причина за
завеждане на делото, като такъв случай е налице, когато прекратяването на делото се дължи
на десезиране на съда, обусловено от извършено в хода на процеса плащане. Налице е
поС.на съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК - определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., определение № 595/22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., и
цитираните в последното актове, приемаща, че когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени
от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на
ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено
плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. Когато
причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на
ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо
се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. Настоящият случай е
точно такъв, като цитираната съдебна практика следва да намери приложение и в
разглежданата хипотеза.
С депозираното възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е направил искане да му се
присъдят сторените в производството разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 600 лв., за което е представил и списък по чл. 80
ГПК. Искането по чл. 248 ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като независимо, че
заявителят не е предявил иск за установяване на вземанията си следва да бъде съобразена
причината за това, а именно заплащане на претендираните суми след образуване на
производството и издаването на заповедта за изпълнение, като за доказване на това плащане
не е необходимо ангажиране на доказателства от страна на заявителя, за когото това
изявление представлява признание на неизгоден факт. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е
предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Законът изисква кумулативното наличие
и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, от една страна,
и от друга страна – да е признал иска. В случая не е налице нито една от посочените
предпоставки, доколкото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение заявителят е имал изискуемо вземане срещу длъжника от една страна и от друга
– длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу част от вземанията по
издадената заповед за изпълнение. Поради това, длъжникът е дал повод за завеждане на
делото, а впоследствие неговото поведение е станало причина заявителят да се откаже от
защитата по чл. 415 ГПК, поради което именно длъжникът следва да понесе отговорността
за разноските, съответно в полза на процесуалния му представител не се дължат такива.
По тези съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. *** г., подадена от процесуалния
представител на длъжника С. Н. П. – адв. М. Л., за допълване на определение №
9486/01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 70748/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3