РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Трявна, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20244240100218 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД против Д. Г. М..
В исковата молба се твърди, че се предявява във връзка с разпореждане
№247/31.07.2024 г. по ч.гр.д. №189/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, с
което е изцяло отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 1996,51 лв. – главница; сумата от
116,91 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода
03.12.2021 г. – 03.06.2022 г.; сумата от 686,29 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 03.12.2021 г. – 28.06.2024 г.; 1661,05 лв. – неустойка по
чл.17 от договора; лихва за забава върху главница от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземанията. Твърди се, че на
03.12.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит №763055 между
„СТИК КРЕДИТ“АД /като кредитор/ и ответницата /като длъжник/. По силата
на него длъжникът получил сумата от 3000,00 лева, която се задължил да
върне на 6 броя вноски, всяка в размер по 840,77 лв., в срок до 03.06.2022 г. В
срока на договора длъжникът не изпълнил задълженията си. С договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 г. „СТИК
КРЕДИТ“АД прехвърлило вземанията си по договора на ищеца по делото, за
1
което длъжникът бил уведомен по настоящ адрес, както и с уведомление,
изпратено на посочен от него имейл адрес, на 24.07.2023 г.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на ищеца следните суми по договор за
потребителски кредит №763055/03.12.2021 г., а именно: сумата от 1996,51 лв.
– главница; сумата от 116,91 лв. – договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода 03.12.2021 г. – 03.06.2022 г.; сумата от 686,29 лв. –
лихва за забава върху главницата за периода 03.12.2021 г. – 28.06.2024 г.;
1661,05 лв. – неустойка по чл.17 от договора; лихва за забава върху главница
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземанията. Претендира се присъждане на направените в заповедното и
исковото производство съдебни разноски.
На ответника са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47
ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. Ц. М., на когото са връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения
особен представител на ответника – адв. Ц. М.. В него предявеният иск е
счетен за неоснователен, поради следното: 1. Представените документи не
съдържат подпис на страните, поради което няма волеизявление за сключване
на договора; 2. В чл.32 от Общите условия се сочи, че проектът на договора за
кредит следва да се предостави на хартиен носител, като потребителят трябва
да го прочете и ако го приеме, да го подпише на всяка страница. Такъв
подписан договор не е приложен, както и електронен и хартиен носител,
удостоверяващ получаването на сумата; 3. В договора за кредит съществува
неравностойна клауза, регламентираща заплащането на неустойка при
непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок. С тази неустойка ГПР по
договора е много над допустимия размер. Поради всичко това договорът за
кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита в размер на 1996,51 лв.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
пълномощника си юрисконсулт Б. Т., поддържа предявения иск. Особеният
представител на ответника поддържа направените в писмения отговор
оспорвания на предявения иск.
2
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК вх.№1024/30.07.2024 г. е постановено разпореждане №247/31.07.2024 г.
по Ч.ГР.Д. №189/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, с което е
отхвърлено изцяло заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение срещу Д. Г. М. относно следните суми по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №763055 от 03.12.2021 г., а
именно: 1996,51 лв. – главница по договор за потребителски кредит
№763055/03.12.2021 г., сключен между „СТИК КРЕДИТ“АД и Д. Г. М.;
1661,05 лв. – неустойка по чл.17 от договора; 116,91 лв. – договорна лихва за
периода 03.12.2021 г. – 03.06.2022 г.; 686,29 лв. – лихва за забава за периода
03.06.2022 г. – 28.06.2024 г.; 89,22 лв. – разноски за заплатена държавна такса;
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно представения Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние №763055 от 03.12.2021 г., същият е сключен между „СТИК
КРЕДИТ“АД (като кредитор) и Д. Г. М. (като потребител), при следните
уговорени в него параметри: размер на предоставена главница – 3000,00 лв.;
лихвен процент по кредита – 36 %; годишен процент на разходите (ГПР) –
42,58 %; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит – 3356,28 лв.; срок за погасяване – 6 месеца;
обезпечения – да, поръчител или банкова гаранция. Според чл.17 ал.1 от
договора, при договорено от страните обезпечение потребителят следва в срок
до 3 дни от сключване на договора, да: 1. Да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по
чл.138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя
по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други, или: 2. Предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи
главници, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът
3
на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска. В чл.17 ал.2 от договора е уговорено, че третото
лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на
изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, като
одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Изискванията
към поръчителите и относно банковата гаранция са регламентирани в раздел
VI на Общите условия (Общи условия на договора за потребителски кредит
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК
КРЕДИТ“АД и потребителите). Съгласно чл.20 от тези Общи условия:
Поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 години,
притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с
непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през
последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за
кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен
трудов договор и не в период на предизвестие за прекратяване на
трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на
заявлението за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за
последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит;
Конкретното физическо лице може да бъде поръчител само на един
потребител; Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или
кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания
относно поръчителят; Поръчителят трябва да отговаря и на следните
допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален
осигурителен брутен доход – 1500 лв., валидно трудово или служебно
правооотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на
записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е
поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова
финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да
предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад,
считано от датата на предоставянето й на кредитора. В чл.22 от Общите
условия са регламентирани изискванията относно банковата гаранция, а
именно: Банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от
лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета
държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република
България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която
4
извършва дейност на територията на Република България директно или чрез
клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения
на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е
не по-малко от 30 дни след датата на падежа на последната вноски. За
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в чл.27 от
договора и в раздел XIV на Общите условия е уговорено заплащането на
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която
неустойка да бъде заплащана периодично като начислена заедно с всяка
погасителна вноска.
Съобразно погасителния план към договора, общо дължимата сума по
кредита при предоставена гаранция е 3356,08 лв., а при непредоставена
гаранция – 5044,61 лв., като месечната погасителна вноска е в размер на
840,77 лв. и в нея са включени и суми за неустойка. Според погасителния
план, общо дължимата сума за неустойка е в размер на 1688,53 лв., от която:
426,78 лв. – с първа вноска; 380,68 лв. – с втора вноска; 326,65 лв. – с трета
вноска; 263,32 лв. – с четвърта вноска; 189,07 лв. – с пета вноска и 102,03 лв. –
с шеста вноска.
Съобразно приложеното преводно нареждане за кредитен превод, на
03.12.2021 г. „СТИК КРЕДИТ“ е превел на кредитополучателя сумата от
2000,37 лв.
Според заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице В. Н.: Ответникът има регистриран
профил в системата на „СТИК КРЕДИТ“АД и е кандидатствал за
предоставяне на потребителски кредит в системата на „СТИК КРЕДИТ“АД,
като е рефинансирал предишен свой кредит. Още в момента на
кандидатстването си за потребителски кредит, ответникът е получил на
посочен от него имейл договор за потребителски кредит от разстояние, като
във връзка с кандидатстването си се е съгласил с договора и общите условия
към него. Одобрението за кредит се изпраща на посочения имейл, като е
необходимо изрично да се изрази съгласие с общите условия за кредит. От
5
обясненията на вещото лице в о.с.з. на 05.03.2025 г. се установява, че от
отпуснатата реално като кредит сума в размер на 3000,00 лв. ответникът е
получил реално сумата от 2000,00 лв., тъй като с остатъкът е погасено
задължение по предходен кредит на ответника.
На 12.07.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „СТИК КРЕДИТ“АД (като цедент) и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД (като цесионер), по силата на който в полза на ищеца
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД са прехвърлени парични вземания по
просрочени и неплатени договори за кредит, сключени между цедента и
физически лица като кредитополучателя, включително са прехвърлени и
вземанията по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№763055 от 03.12.2021 г., сключен между „СТИК КРЕДИТ“АД и ответника Д.
Г. М.. С приложение №3 към договора за продажба и прехвърляне на
вземания, „СТИК КРЕДИТ“АД е упълномощило „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД с правото да уведомява длъжниците за настъпилото
прехвърляне на вземания, съгласно чл.99 ЗЗД.
Представено е по делото уведомление за цесия от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД до ответника Д. Г. М., съдържащо уведомление, че по
силата на договор за цесия от 12.07.2023 г. „СТИК КРЕДИТ“АД е
прехвърлило вземанията си по Договор за кредит №763055 от 03.12.2021 г.,
ведно с начислени лихви, такси и разноски, на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД. Няма данни представеното уведомление да е получено от
ответницата по делото.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.415 ал.3 вр. ал.1 т.3
ГПК, а именно – осъдителен иск за вземания, за които съдът е отказал
издаване на заповед за изпълнение. В случая вземанията се основават на
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №763055 от
03.12.2021 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че по реда на ЗПФУР между „СТИК КРЕДИТ“АД като кредитор,
и ответникът като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в
6
размер на 3000,00 лв. За този договор са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
тъй като ответникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е
предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите на
определения в приложение №1 начин. В §1 т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя“ и това е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В случая, в
процесния договор за кредит е посочено, че сумата, която следва да бъде
върната от кредитополучателя е в размер на 3356,08 лв. – според посоченото в
договора, а според погасителния план към него – или 3356,08 лв. за главница и
лихва, или 5044,61 лв. за главница, лихва и неустойка, като е посочен
фиксиран годишен лихвен процент – 36 % и годишен процент на разходите
(ГПР) – 42,58 %. Липсва информация в процесния договор за кредит относно
това как е формиран ГПР и какви са взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването му, което е в противоречие с изискванията на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК. Същевременно с това е видно, че в ГПР по договора не е включена
предвидената в чл.27 от него (погрешно посочена в исковата молба като
неустойка по чл.17) сума за неустойка в размер на 1688,53 лв. за
непредоставяне на обезпечение от кредитополучателя, в 3-дневен срок от
получаване на сумата по кредита. Съдът счита, че уговорената в чл.27 от
договора за потребителски кредит и дължима при условията на чл.17 от него и
на раздел VI от Общите условия към него неустойка следва да се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §1
т.2 от ДР на ЗПК. Видно е, че същата се начислява автоматично от кредитора и
за нея кредитополучателят се счита уведомен с подписването на договора.
Размерът й (1688,53 лв.) представлява над половината от предоставената като
кредит сума от 3000,00 лв. В същото време тази неустойка се дължи за
неизпълнение на задължение, което не води до реални вреди за кредитора и не
цели да обезпечи изпълнението на конкретно вземане. Изискванията, които
поставя кредитора към потребителя досежно характера и вида на
7
обезпечението са изначално трудно изпълними в уговорения срок, което
навежда на извод, че кредиторът не е имал намерение да получи обезпечение,
а допълнително възнаграждение от кредитополучателя, наред с това да върне
главницата и да заплати възнаградителната лихва. В случай че кредиторът е
държал да получи обезпечение, е могъл да отложи предоставянето на кредита,
каквато е обичайната практика при обезпечените кредити. С оглед на всичко
това съдът счита, че уговорената сума за неустойка за непредоставяне на
обезпечение в процесния договор за потребителски кредит не съответства на
характеристиките на неустойката като правен институт, а попада в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде включена
в ГПР по договора. Невключването на неустойката в ГПР води до
несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв,
определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се
приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит, което е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и съгласно
чл.22 ЗПК води до неговата недействителност.
Съобразно нормата на чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай това е
сумата от 1996,51 лв., представляваща непогасения от ответника остатък на
главницата по кредита. Сумата е дължима на ищеца „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, в качеството на цедент по сключения договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г. с кредитора „СТИК КРЕДИТ“АД.
Представените по делото доказателства установяват, че в предмета на този
договор са включени и вземанията по процесния договор за потребителски
кредит. По делото няма данни за уведомяването на ответника относно
сключения договор за цесия, съобразно чл.99 ЗЗД, но към исковата молба е
приложено уведомление за цесия от цедента „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
като пълномощник на цесионера „СТИК КРЕДИТ“АД, за извършената цесия.
Представено е и пълномощното, с което цедентът е упълномощил цесионера
да извърши това съобщаване от негово име. Уведомлението е получено заедно
с препис от исковата молба и доказателствата към нея не лично от ответника,
а от назначения му особен представител. Уведомяването с исковата молба на
особения представител на длъжника се приравнява на лично такова, съобразно
8
съдебната практика. Според нея, приемането от особен представител на
материалноправно изявление по чл.99 ал.3 ЗЗД, адресирани до отсъстващ
ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права (в с.см. решение
№139/05.11.2014 г. по т.д. №57/2012 г. на ВКС, I т.о.). С оглед на това следва да
се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията.
Съдът счита за неоснователни направените в писмения отговор
възражения от особения представител на ответника за това за липсата на
доказателства относно сключения между страните договора за потребителски
кредит. По делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че
предоставената в заем сума от 3000,00 лв. е получена от кредитополучателя,
като част от нея е послужила за погасяване на друго негово задължение към
кредитора, а остатъкът му е преведен по банков път. С оглед последното и
другите данни по делото безспорно е налице валидно облигационно
правоотношение между „СТИК КРЕДИТ“АД и ответника по делото.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде уважен
предявеният осъдителен иск за сумата от 1996,51 лв., представляваща чистата
стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 16.08.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъдат
отхвърлени предявените осъдителни искове за суми, представляващи
договорна лихва, лихва за забава и неустойка.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, както и на
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 218,96 лв. – направени разноски по делото съобразно уважените
искове. Разноските по делото включват: ДТ в размер на 89,22 лв. и
възнаграждение за особен представител в размер на 400,00 лв. Ответникът
следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални
действия.
Тъй като производството по настоящото дело се развива след направен
9
отказ да бъде издадена заповед за изпълнение, на ищеца се дължи и съответна
част от внесената държавна такса в заповедното производство съобразно
уважените исковете, а именно в размер на 39,93 лв. Тази сума следва да бъде
заплатена от ответника, като част от разноски за държавна такса по ч.гр.д.
№189/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна.
Съдът счита за недължими, поради което не следва да бъдат присъждани
в настоящото производство законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
присъдено в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, тъй
като производството по делото не е по предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК, а напълно самостоятелно исково производство. Единствената
връзка между него и заповедното такова е предвидената в чл.415 ал.4 ГПК
възможност кредиторът, на когото е отказано издаване на заповед за
изпълнение да заведе осъдителен иск за вземането си при довнасяне на
дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Т., ул. „******“ №*** (с особен представител адв. Ц. М. от Адвокатска
колегия - Габрово), да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81В ап.3, представляван само заедно от всеки двама между
Х. М. М., П. В. и В. Т., както следва: СУМАТА от 1996,51 лв. (хиляда
деветстотин деветдесет и шест лева и 51 ст.) – главница по Договор за
потребителски кредит №763055 от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.415 ал.3 вр. ал.1 т.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81В ап.3, представляван само заедно от всеки двама между
Х. М. М., П. В. и В. Т., срещу Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Т., ул. „******“ №*** (с особен представител адв. Ц. М. от
Адвокатска колегия - Габрово), иск за СУМАТА от 116,91 лв. (сто и
10
шестнадесет лева и 91 ст.), представляваща договорна лихва върху главница
по Договор за потребителски кредит №763055 от 03.12.2021 г. за периода
03.12.2021 г. – 03.06.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81В ап.3, представляван само заедно от всеки двама между
Х. М. М., П. В. и В. Т., срещу Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Т., ул. „******“ №*** (с особен представител адв. Ц. М. от
Адвокатска колегия - Габрово), иск за СУМАТА от 686,29 лв. (шестстотин
осемдесет и шест лева и 29 ст.), представляваща лихва за забава върху
главницата по Договор за потребителски кредит №763055 от 03.12.2021 г. за
периода 03.12.2021 г. – 28.06.2024 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81В ап.3, представляван само заедно от всеки двама между
Х, М. М., П.В. и В. Т., срещу Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Т., ул. „*******“ №*** (с особен представител адв. Ц. М. от
Адвокатска колегия - Габрово), иск за СУМАТА от 1661,05 лв. (хиляда
шестстотин шестдесет и един лева и 05 ст.), представляваща неустойка по
чл.17 от Договор за потребителски кредит №763055 от 03.12.2021 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Т., ул. „*******“ №*** (с особен представител адв. Ц. М. от Адвокатска
колегия - Габрово), да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81В ап.3, представляван само заедно от всеки двама между
Х. М. М., П. В. и В. Т., сумата от 218,96 лв. (двеста и осемнадесет лева и 96
ст.) – направени разноски по делото съобразно уважените искове, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лева и 00 ст.).
ОСЪЖДА Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Т., ул. „*******“ №*** (с особен представител адв. Ц. М. от Адвокатска
колегия - Габрово), да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81В ап.3, представляван само заедно от всеки двама между
11
Х. М. М., П. В. и В. Т., сумата от 39,93 лв. (тридесет и девет лева и 93 ст.) –
част от разноски за държавна такса по ч.гр.д. №189/2024 г. по описа на
Районен съд – Трявна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
12