Решение по дело №335/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 5008
Дата: 5 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247180700335
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5008

Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20247180700335 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М. Г. Л., [ЕГН], с адрес гр.Пловдив, ж.к. Тракия бл.49, вх.А, ет.3, ап.9, чрез адв. А., против заповед № 317з-907/26.01.2024г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която жалбоподателят е отстранен временно от длъжност, считано от 24.01.2024 г. докато съответната мярта бъде отменна или заменена с гаранция или подписка.

Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, нецелесъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта.

Ответникът - директор на ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк. П., моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваната заповед. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира направените разноски по производството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на евентуално уважаване на жалбата за намаление на разноските за адвокатско възнаграждение в производството в размера под минималното възнаграждение за защита по дела от подобен характер съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси непосредствено са засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването ѝ. Ето защо, съдът намира жалбата за допустима.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Към датата на издаване на оспорваната заповед жалбподателят е изпълнявал длъжност младжи инспектор, полицай /Водач на патрулен автомобил/ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ-Пловдив.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.01.2024 г. при специализирана полицейска операция, във връзка с ДП № 14/2024 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, в сградата на Трето РУ-Пловдив е задържан М. Г. Л., полицай /Водач на патрулен автомобил/ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ-Пловдив. ДП № 14/2024 г. е образувано за това, че през месец март в гр. Пловдив е била образувана организирана престъпна група (ОПГ) – структурирано трайно сдружение и в нея в периода месец март 2023 г. до настоящия момент (24.01.2024 г.) са участвали три и повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 213 а от НК, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от НК и жалбоподателят е съпричастен към образуваната организирана престъпна група.

На 24.01.2024 г. по сл.д.№ 14/ 2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив, мл. инспектор М. Л. с постановление на ОП – Пловдив е привлечен в качеството му на обвиняем, а на 26.01.2024 г. спрямо Л. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Резултатите от проверката на ДРО са обективирани в обобщено становище, в което след анализ на фактическата обстановка и материалите по производството е установил, че в качеството на обвиняем на 24.01.2024 г. е привлечен М. Г. Л., [ЕГН] за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. първо и второ, т. 2, вр. ал. 2 от НК; престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, вр чл. 20, ал. 1 от НК; престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, вр. чл. 20, ал. 1 от НК; престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Със своя заповед №317з-857/26.01.2024г. Директорът на ОДМВР – Пловдив е образувал дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу М. Г. Л., [ЕГН], като е приел, че иИзвършените от Л. действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да съблюдава законността на действията, които предприема, да насърчава към спазването на закона, като дава личен пример с поведението си.

С процесната заповед №317з-857/26.01.2024г. директорът на ОДМВР – Пловдив е установил сочените обстоятелства и като е взел предвид невъзможността му да изпълнява служебните си задължения – на основание чл.214, ал.4 и чл.215, ал.5 от ЗМВР, е разпоредил временното му отстраняване от длъжност, считано от 24.01.2024 г. докато съответната мярта бъде отменна или заменена с гаранция или подписка.

От представеното по делото постановление на ОСО при ОП – Пловдив за привличане на обвиняем, лицето М. Г. Л., [ЕГН] е привлечено в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. първо и второ, т. 2, вр. ал. 2 от НК и престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 5, чл. 142, ал. 2, т. 6, предложение предпоследно и т. 8, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С определение от 17.04.2024 г. на Военно-апелативен съд – София, мярката за неотклонение е променена в „Домашен арест“.

Съдът намира жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси непосредствено са засегнати от заповедта и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването ѝ.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – директор на ОДМВР – Пловдив, в качеството му на орган, образувал дисциплинарното производство срещу жалбоподателя. Спазена е предвидената с чл. 214, ал. 1 ЗМВР писмена форма, като са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на заповедта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 214, ал. 4 от ЗМВР, Държавен служител, на когото е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се отстранява временно от длъжност с писмена заповед на съответния орган по чл. 158 и 159, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или подписка.

Заповед №317з-907/26.01.2024г. на директора на ОДМВР – Пловдив е издадена и в съответствие с целта на закона. Принципите за съразмерност и истинност (чл. 6 и чл. 7 от АПК) са спазени - засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя е съобразено с целта да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от ответната страна за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 211 от ЗМВР, Административен съд – Пловдив, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Л., [ЕГН], с адрес гр.Пловдив, ж.к. Тракия бл.49, вх.А, ет.3, ап.9, против заповед № 317з-907/26.01.2024г. на директора на ОД на МВР – Пловдив.

ОСЪЖДА М. Г. Л., [ЕГН], с адрес гр.Пловдив, ж.к. Тракия бл.49, вх.А, ет.3, ап.9, да заплати на Областна дирекция на МВР –Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.

Съдия: