Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 30.07.2020 г. Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.07. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ
в.т.д. № 1050 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 1738/10.12.2019г., постановено по гр.д. № 2623/2019г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което е признато за установено, че Г.М.С. от гр.С.З.
дължи на “Е.” ЕАД, гр.П., сумата от 338,51лв. – главница за доставена
електрическа енергия за периода от 23.01.2018г. до 22.04.2018г., 29,11лв.
обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 13.03.2018г. до
29.01.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №372/04.02.2019г.
по ч.гр.д. № 587/2019г. по описа на Районен съд - С.З. и
са присъдени разноските по делото.
Въззивникът
Г.М.С., чрез особения си представител излага съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
В законния срок
е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия “Е.” ЕАД, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявен искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. Ищецът
“Е.” ЕАД Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.М.С.
дължи заплащане на сумата от 338,51лв. – главница за доставена електрическа
енергия за периода от 23.01.2018г. до 22.04.2018г., 29,11лв. – обезщетение за
забавено плащане на главница за периода от 13.03.2018г. до 29.01.2019г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и
съдебни разноски по ч.гр.д. №587/2019 г. по описа на Районен съд - С.З., както
и направените по настоящото дело разноски.
В законоустановения срок особеният
представител на ответника е подал писмен отговор, с който изразява становище,
че предявените искове са неоснователни, като излага съображения.
По делото не е спорно, че
ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2040319, находящ се в гр.С.З.,
***. За всяко отчетено количество изразходвана електроенергия ищецът издава
фактура. Видно от представените по делото копия на Препис-извлечение от сметка,
Фактура №**********/28.02.2018г., Фактура №**********/31.03.2018г., Фактура
№**********/30.04.2018г., на ответницата е начислена електроенергия, както
следва: за период от 23.01.2018г. до 22.02.2018г. на стойност 206,38лв. с падеж
12.03.2018г.; за период от 23.02.2018г. до 22.03.2018г. на стойност 111,14лв. с
падеж 11.04.2018г.; за период от 23.03.2018г. до 22.04.2018г. на стойност
20,99лв. с падеж 10.05.2018г.
По делото е представено
удостоверение от Община С.З., съгласно което в имота съществуват сгради, за
които е издадено удостоверение за търпимост. В удостоверението обаче е
посочено, че ответницата Г.М.С. не е записана като собственик на поземления
имот.
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 587/2019г. по описа на РС-С.З., ищецът „Е.” EАД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 338, 51 лв.
– главница за доставена електрическа енергия за периода от 23.01.2018 г. до
22.04.2018 г., 29, 11 лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за
периода от 13.03.2018 г. до 29.01.2019 г. и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
както и за разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за
изпълнение за тези суми, която е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Е.” EАД е предявило срещу ответника
настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по
сделката с електрическа енергия са дружеството краен снабдител на електрическа
енергия и краен клиент. В случая не е
спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа енергия и
свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, а публикуваните общи условия влизат
в сила за клиентите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от общите. За
да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови
нужди не е необходимо да се сключва писмен договор. Видно от разпоредбата на
чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват по силата на закона от момента,
в който за определено лице възникне качеството "клиент" по смисъла на
разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, където е посочено, че "краен клиент"
е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. В случая е безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия
за битови нужди и следователно ответницата следва да има качеството на битов
потребител/клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електрическа енергия за ползваните
от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско
напрежение. Поради това същите трябва да са собственици или носители на
ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти. От представеното
удостоверение от Община С.З. е видно, че ответницата Г.М.С. не е записана като
собственик на поземления имот. Още повече, че в случая са налице обективни
данни относно реалните собственици на имота и в този смисъл реален консуматор
на ел.енергията в обекта за претендирания от ищеца период. Фактът, че при ищеца
има открита партида на името на ответника не означава непременно, че са се
осъществили предпоставките, по силата на които същият да придобие качеството на
потребител на електрическа енергия.
Поради това въззивният със намира, че по делото са представени доказателства, от
които се установява, че ответницата не е собственик на обекта на потребление,
за който се претендира стойност на доставени електрическа енергия и мрежови
услуги, или че тя е лице, по отношение на което собственикът е представил
изрично писмено съгласие пред продавача по реда, предвиден в чл. 5, ал. 1 от
общите условия. По делото не е установено ответницата да е и фактически
ползвател на процесния имот, като в този смисъл изводът на първоинстанционния
съд, че ответницата може да е такъв е предположение, което не е подкрепено с
никакви доказателства. Договорът при общи условия, на който се позовава ищецът
за установяване на това обстоятелство, както и представените по делото препис
извлечение от сметка и фактури, не представляват титул за собственост или
доказателства, от които може да се установи основание въз основа на което
ответницата дължи претендираните суми. Доколкото по делото не се установява
наличието на правнорелевантна връзка на ответницата със собствеността и
ползването на процесния имот в исковия период, не може да се приеме, че същият
има качеството на битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
респ. на потребител на енергийни услуги по смисъла на §
41б от ДР на ЗЕ. Ето защо съдът счита, че от събраните по делото
доказателства не може да бъде направен категоричен и безспорен извод, че между
страните в настоящото производство е съществувало правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия през исковия период, поради
което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от “Е.” ЕАД
против Г.М.С. за признаване на установено, че Г.М.С. дължи на “Е.” ЕАД сумата
от 338, 51 лв., представляваща главница за доставена електрическа енергия за
периода от 23.01.2018г. до 22.04.2018г. и сумата от 29, 11 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 13.03.2018г. до
29.01.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 372/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 587/2019г. по описа
на Районен съд - С.З., както и присъдените с решението разноски, като
неоснователни и недоказани.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №
6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна
жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна такса се
присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода
на делото. Ето защо, тъй като подадената въззивна жалба се явява изцяло
основателна, то дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
25 лв. следва да бъде възложена в тежест на “Е.” ЕАД.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1738/10.12.2019г., постановено по гр.д. № 2623/2019г.
по описа на Районен съд – гр. С.З. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Е.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.П., ***против Г.М.С. с ЕГН ********** с постоянен
адрес:***, за признаване на установено, че Г.М.С. дължи на “Е.” ЕАД сумата от 338,51лв., представляваща главница за
доставена електрическа енергия за периода от 23.01.2018г. до 22.04.2018г. и
сумата от 29,11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главница
за периода от 13.03.2018г. до 29.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№372/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 587/2019 г. по описа на Районен съд - С.З., и присъдените с решението разноски по делото в размер на 475,00лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/ за платена държавна
такса, възнаграждение на особения представител и юрисконсултско възнаграждение
и направените разноски по заповедното
производство в размер на 25,00лв.
/двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Е.”
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ***да заплати
в полза на държавата, по бюджета на ОС С.З., държавна такса за въззивното производство
в размер на 25 лв.. /двадесет и
пет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.