№ 1156
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100281 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове по чл.62, ал.5 от СК, предявени
от К. М. Г. за установяване, че Т. В. В. не е баща на детето К. К. Г., родено
на 11.06.2013г., респ. че ищецът е биологичен баща на това дете, като
исковете са предявени срещу посочените в уточняваща молба от 15.03.2022г.
групи ответници.
Исковете са обосновани с твърденията (съвкупно от искова и
уточняваща молба), че ищецът К.Г. и ответницата Ц.Г. имали интимна връзка
до края на 2012г., когато връзката приключила. През 2019г. се изяснило
случайно, че ответницата от 2016г. е разведена и живее сама, както и че през
2013г. е родила момче (отв. К. К. Г.). „Няколко дни по-късно“ през 2019г.
ищецът и ответницата се срещнали, говорили много и тя му признала, че
роденият през 2013г. К всъщност е дете на ищеца, но което било вписано с
произход от съпруга на ответницата – отв. Т.В.. А след признанието ищецът и
ответниците започнали отново да се срещат и от месец януари 2020г. те
заживяли на семейни начала, заедно и с детето К.
Съгласно чл.62, ал.5 от СК трето лице, което твърди, че е биологичен
баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от
узнаването на раждането, като този иск задължително се съединява с иск за
установяване на произход. На осн. чл.73 от СК сроковете по тази глава шест
от СК - „Произход“ се прилагат служебно и не подлежат на спиране,
прекъсване и възстановяване, поради което очевидно те са преклузивни.
Съобразно пар.5 от ПР на ЗИД на СК, за лицата, за които обстоятелствата,
обуславящи правото на иск по чл.62, ал.5, изречение първо, са били налице
преди влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на
съответните искове текат от влизането в сила на закона. Разпоредбата на
чл.62, ал.5 от СК е приета с ДВ бр. №103 от 4.12.2020г., поради което е влязла
1
в сила през м.12.2020г. Съвкупният анализ на обсъдените правила води до
извода, че преклузивният едногодишен срок за третото лице да предяви новия
по българското законодателство иск по чл.62, ал.5 от СК ще тече от деня на
узнаването, че лицето е баща на детето, когато узнаването е след влизане в
сила на нормата; и обратното – ако узнаването за бащинството на третото
лице е преди влизане в сила на разпоредбата, начало ще бъде самото й
влизане в сила.
В настоящия случай, ясно се твърди, че моментът на узнаване от ищеца,
че е баща на детето К, е бил „началото на месец декември“, очевидно през
2019г. и очевидно преди отново да заживеят ищеца и ответницата заедно през
„месец януари 2020г“. Следователно срокът по чл.62, ал.5 от СК ще следва да
тече от м.12.2020г., когато нормата е влязла в сила. И така преклузивният
срок ще бъде изтекъл най-късно през месец декември на 2021г. Исковата
молба по делото обаче е подадена през м.02.2022г., т.е. след пропускане на
изискуемия срок по СК. Което от своя страна следва служебно да бъде
отчетено от съда на осн. чл.73 от СК и съответно води до процесуална
недопустимост на делото, с оглед преклузивния характер на срока.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №281 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти с-в, на осн. чл.130 от ГПК вр чл.62, ал.5 от СК вр. чл.73 от СК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2