№ 68
гр. Видин, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Г
при участието на секретаря П. П. Каменова
като разгледа докладваното от Галина В. Г Гражданско дело №
20241320101431 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 357, ал. 1, във вр с чл. 188, т. 2 КТ от страна на
ищеца С. Б. С. от гр. В против Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания – 1, с. Н с, общ. Н с, обл. В, ул. „А.И. П.” № *, ет. *, за отмяна на
Заповед № 25/30.04.2024 г. на ръководител екип – ЦНСТД-1, с която на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като
незаконосъобразна.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № 25 от 30.04.2024г. на
ръководител екип – ЦВСТД-1 , с. Н. с, общ. В, на ищеца С. Б. С. е наложено
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Лицето е
отказало да получи заповедта, което е удостоверено с подписите на двама
свидетели.
Ищецът оспорва издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание като незаконосъобразна, като твърди, че не е допуснал никакви
дисциплинарни нарушения. Оспорва твърдението в заповедта, че по време на
нощно дежурство на 27.04.2024г. е станал инцидент с детето М.Е., а именно,
че си е наранила дясната ръка и че той не е отразил това в рапортната книга на
дежурния персонал. Твърди, че при приемане на нощната смяна от г-жа Б. и от
г-жа И е бил уведомен от тях, че по време на тяхната смяна детето М.Е. се е
сбило с две други деца от Центъра. Тъй като бил предупреден от г-жа М. И. да
1
не допуска М.Е. да пуши под балкона, той уведомил детето, че не трябва да
слиза долу, за да не възникне друг инцидент, подобен на станалия през деня.
Детето категорично се възпротивило и изпаднало в ярост от тази забрана.
Ищецът позвънил на г-жа И по телефона, за да й предаде за поведението на
М.Е. и те си говорили по телефона, а ищецът събрал всички останали деца от
групата, за която отговаря, за да положат общи усилия и да бъде успокоено
създаденото напрежение. След разговора с децата от групата М.Е. отишла при
ищеца с искане да й даде бинт. Той отказал, тъй като не знаел за какво й е
нужен и при повторното искане да му отговори за какво й трябва бинт М.Е. си
вдигнала десния ръкав от зимното яке до лакътя, при което видял, че има три
стари охлузвания, без никаква кръв по тях. Въпреки, че не се нуждаела от
нищо за тези стари охлузвания, за да успокои М., ищецът й дал най-
безобидните за подобен случай марля с лейкопласт и я помолил да му разкаже
как и кога е получила тези охлузвания, но тя отказала да му каже. Ищецът
твърди, че детето М.Е. не само нямало никаква кръв по дясната си ръка, но
нямало и никакви болки. Предвид факта, че бил информиран от предишната
смяна на сътрудниците за възникналия конфликт преди неговото дежурство,
ищецът стигнал до извода, че видяното от него охлузване е резултат от
възникналия конфликт преди неговото дежурство или че е станало преди това.
Известно му било, че М.Е. обича сама да драска ръката си и че е правила това
неведнъж. По време на цялата негова смяна и дежурство всичко с децата
преминало спокойно, без побоища, без караници и инциденти.
Предвид изложеното, ищецът поддържа, че не е имал основание да
записва в Рапортната книга на дежурния персонал никакви необичайни неща.
Твърди, че издадената заповед е резултат единствено на негативното
отношение на ръководителя на екип - ЦНСТД- 1, г-жа М. И., което тя проявява
спрямо него от преди повече от две години, а именно лични обиди, негативни
квалификации и оценки по негов адрес, викове и крясъци, заплахи за
уволнение, обвинения, че е неадекватен при това и в присъствието на децата,
за които се грижат. Заради негативното поведение на г-жа М. И., ищецът се
преместил да работи в ЦНСТД - 2 с.Н. с..
Ищецът посочва, че един медец преди обжалваната заповед е получил
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, която не е
обжалвал в законния срок.
2
Ищецът твърди, че процесната заповед не е съобразена с извършена
проверка от Екипна среща, свикана на 29.03.2024г.
Прави се искане за присъждане на направените по производството
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Ответникът поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявения
иск, тъй като със заповед от 31.05.2024 г. трудовото правоотношение с него е
прекратено по взаимно съгласие.
Ответникът поддържа, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е законосъобразна.
Твърди, че служителят е извършил посочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина - след инцидент с детето не е отразил в рапортната
книга, не е информирал ръководител на екипа, както и колегата поел
дежурството след него. Работодателят е поискал писмени обяснения от
служителя, получил е такива и е изложил мотиви в заповедта защо не ги
кредитира. Спазени са сроковете по чл.194, ал.1 КТ. Заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Тежестта на извършените нарушения на
трудовата дисциплина е преценена съобразно отговорността на длъжността -
работа с деца с определени поведенчески проблеми, при които спазването на
процедурите, свързани с екипната работа при опазването на тяхното здраве и
живот е задължение и отговорност на служителите. Отчетено е и
обстоятелството, че ищецът има предходно нарушение, свързано с водената
документация, за което е наложено наказание „забележка". Твърди се, че са
налице и други подобни прояви на служителя, свързани с подценяване и
неглижиране на задължения за докладване на всякаква информация или
инциденти, свързани с децата с оглед на опазването на техния живот и здраве
- изисквания свързани с екипната работа по грижите и възпитаването на
децата.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че заповедта е
мотивирана от лично негативно към служителя отношение от страна на
ръководителя на центъра г-жа И, като неоснователни.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да
остави в сила заповедта с наложеното дисциплинарно наказание
3
„предупреждение за уволнение".
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители,
поддържа исковата молба. Представя писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
молба и поддържа депозирания писмен отговор. Представя писмена защита.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено следното:
Ищецът е работил на длъжност „възпитател“ в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с. Н. с., общ. Н.. с., обл. Видин, по трудово
правоотношение с трудов договор № Ц1-05/20.01.2017 г.
С допълнително споразумение от 09.02.2023 г. към трудов договор №
Ц1-05/20.01.2017 г. ищецът е преназначен от длъжност „възпитател“ на
длъжност „сътрудник социални дейности в социална услуга“ в СУ „Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания - 1“ с. Н. с., общ. Н.. с..
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по взаимно съгласие
на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед № 03/31.05.2024
г. на ръководител екип ЦНСТД -1 с. Н с., считано от 01.06.2024 г.
С ищеца е сключен трудов договор № Ц2-08/31.05.2024 г. за длъжността
"сътрудник социална дейност" в Център за настаняване от семеен тип за деца
без увреждания с. Н. с., общ. Н.. с., обл. В, ул. „А.. И. П.“ № *, бл.*, ап.***.
По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред в Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания 1 с. Н с. и Правилник за
организацията и дейността на Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания 1 с. Н с., с които ищецът е запознат срещу подпис.
Със Заповед № 17/27.03.2024 г., издадена от ръководител екип-ЦНСТД-
1, на ищеца С. Б. С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка"
относно водене на протоколи от проведени индивидуални и групови работи с
потребителите на СУ ЦНСТД-1 за м. януари и м. февруари 2024 г.
С Покана изх. № 33/08.04.2024 г. на ищеца е предоставена възможност
в срок до 12.04.2024 г. да даде писмени обяснения за инцидент, станал на
27.03.2024 г. с детето М.Е. по време на нощното му дежурство, който не е бил
отразен в Рапортна книга, не е информиран ръководител екип и приемащия
смяната. Поканата е връчена на 08.04.2024 г.
4
Ищецът е представил писмено обяснение на 09.04.2024 г., в което е
заявил, че на 27.03.2024 г. е пристигнал в услугата в 16:45 часа и до 16:55 часа
приел смяната от г-жа И и г-жа Б.. Колегите го информирали, че около 16:00
часа е станал инцидент между М. и В. и още едно дете от Преходно жилище.
М. била много разстроена от случилото се. Детето много настоявало да излезе
пред входа на блока. Ищецът помолил М. да звънне на г-жа И, защото той и
останалите деца успокоявали М.. г-жа И го била предупредила, че детето може
да излезе на терасата, а не долу, защото инцидента с В. може да продължи.
Ищецът се обадил на г-жа И и я уведомил, че М. е много раздразнена и тя
провела телефонен разговор с детето. След проведения разговор ищецът
събрал останалите деца и ги помолил за съдействие, за да успокоят М., която
била много нервна. След разговора с останалите деца, който продължил
няколко минути, М. отишла при ищеца и му поискала бинт. Той я попитал за
какво й трябва, но тя не му отговорила. Ищецът я предупредил, че ако не му
даде смислен отговор, той няма да й даде бинт. М. му споделила, че се е
надраскала по ръката като той настоял да види ръката и мястото на
нараняване, защото в противен случай нямало да й даде бинт. Момичето си
дръпнало нагоре ръкава до лакътя на зимното си яке и ищецът видял три
драскотини, от които не текла кръв и той й сложил марля и лейкопласт, за да я
успокои, макар че видимо това не било необходимо. Ищецът попитал детето
кой я е надраскал и тя отговорила, че сама се е надраскала, като не отговорила
кога е станало това. Затова ищецът предположил, че това се е случило при
предишната смяна понеже детето заедно с останалите деца били постоянно
около него до момента на поискване на бинта и по тази причина не го отразил
в трансфера.
По делото е представен Протокол от проведен разговор с дете, видно от
който на 28.03.2024 г. в 15:30 часа в сградата на СУ ЦНСТД-1 с. Н с. в
присъствието на секретаря на Община Ново село А. А. и ръководител екип на
ЦНСТД-1 М. И.а е проведен разговор с детето М.Е. – потребител на СУ. В
разговора детето е споделило, че на 27.03.2024 г., когато е излязла пред
сградата на услугата в 16:00 часа е била нападната от две момичета без да ги
провокира. Тя поискала разрешение да излезе навън, но и било отказано от
дежурния на смяна С. С.. След проведен разговор между него и ръководител
екип М. излязла за малко, придружена от г-н С.. След като се прибрали тя
влязла в стаята си и с парче стъкло, взето докато е била навън, наранила
5
дясната си ръка, след което поискала бинт за раните си. М. споделила, че сама
е направила нараняванията си. Ядосала се на В. М. и Д.О., потребители на
ЦНСТД-1. С В. имали спор за дрехи и гаджета и не се разбирали. Тя се
заканвала да бие М., заплашвала я и я тормозела. Същата вечер преди да се
нарани М. се карала с дежурния на смяна С. С., нарекла го „помияр“, след
което се извинила. Д. О. в защита на г-н С. й ударил шамар.
Представен е Протокол № 6А от екипна среща, проведена на 29.03.2024
г. в ЦНСТД-1 с. Н с., на която са присъствали М. И.а – ръководител екип, Р. Г. –
социален работник, П. Б. – сътрудник соц. дейности, Л. К. – сътрудник соц.
дейности, Г. В. – детегледач и М.Е. – потребител /всички положили подпис
срещу имената си/. Сред присъстващите е посочен и С. С. – сътрудник соц.
дейности /липсва подпис/. Посочено е, че М. П.а – детегледач се намира в
отпуск. На срещата са обсъждани следните въпроси – запознаване на екипа с
провелата се среща на кризисен механизъм и решенията от нея по случая с
потребител на услугата М.Е.. Сочи се, че видно от протокола на кризисен
механизъм, майката на М. е подала сигнал на тел. 116-111 и е съобщила за
упражнена агресия от две момичета – потребители на социални услуги над
М.. Момичето имало наранявания по ръцете, които сама била направила.
Видно от Рапортна книга, дежурен на смяна С. С. не е отразил инцидента, не е
информирал Ръководител екип и не е запознал постъпващия на следващата
смяна. Взето е решение да бъдат изискани писмени обяснения от С. С. за
неотразяването на инцидента в Рапортна книга и не информиране на
персонала.
Представен е Протокол № 9 от екипна среща на представителите от
мултидисциплинарния екип, работещ по координационния механизъм за
взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от
насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, проведена на
29.03.2024 г. от 10:30 часа в ОЗД към ДСП – Видин.
По делото е представена Рапортна тетрадка на дежурния персонал в
ЦНСТД-1 с. Н с., започната на 05.09.2023 г. и завършена на 15.04.2024 г.
Съдът констатира, че на л. 178 е отразено предаване на смяна на 27.03.2024 г.
от М. И., П. Б. и Г. В. на С. С., за което са положени подписи до имената на
посочените лица. Следва послеслов: „Децата от ЦНСТД излязоха да пушат в
16:00 часа. В този момент В. и Д. са били навън и са се нахвърлили върху М..
6
Д. е хванала за гушата, а В. е оскубала за косата. Проведохме разговор с
колегите и Д. от ПЖ, за да изясним случая. В. не пожела да присъства.“
Следва предаване на смяна на 28.03.2024 г. от С. С. на Г. В, за което са
положени подписи до имената на посочените лица.
Със Заповед № 25/30.04.2024 г., издадена от ръководител екип-ЦНСТД-1
на ищеца С. Б. С. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение" относно инцидент, станал на 27.03.2024 г. на негово дежурство с
потребител на социалната услуга ЦНСТД с. Н с. М. М.Е.. Сочи се, че видно от
Рапортна книга на дежурния персонал на стр. 178 инцидента с детето не е
отразен. Сочи се, че на 27.03.2024 г. сътрудник социални дейности С. С. е
приел нощното дежурство на социалната услуга. По време на дежурството е
станал инцидент с М.Е., при което детето с парче стъкло, взето докато било
навън, е наранило дясната си ръка. Майката на детето е подала сигнал на тел.
116-111. По случая е свикана на 29.03.2024 г. от 10:30 часа Екипна среща на
представителите от мултидисциплинарния екип, работещ по координационния
механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие
или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, където
бил разгледан инцидента. Служителят е бил запознат със съдържанието на
заповедта на 30.04.2024 г., но е отказал да я получи, което е удостоверено с
подписите на двама свидетели – М.В. П. и Р. С. Г..
По делото са разпитани свидетелите П. П. Б. – социален сътрудник в
ЦНСТД с. Н с. и Р. С. Г. – социален работник в ЦНСТД с. Н с. и временно
изпълняваща длъжността „ръководител екип“.
Свид. П. П. Б. установява, че на 27.03.2024 г. около 16:15 часа е
оформила рапортната тетрадка, след което излязла навън, за да види децата.
По това време ищецът отивал на работа. В този момент М. плачела в коридора,
защото В. я била хванала за гушата, а Д. я оскубала. Свид. Б. и М. отишли при
ръководителя на екипа М. И.а. Тя повикала по телефона колежката от
Преходното жилище и дежурния възпитател. Те провели разговор с Д., на
който ищецът не е присъствал. След като излязла от кабинета свид. Б.
написала какво се е случило в рапортната тетрадка като направила послепис,
тъй като вече била приключила смяната и след това запознала устно ищеца
със случая. Не се е подписвала след послеписа, нито е запознала с него ищеца
срещу подпис. Свидетелката твърди, че М. не се е наранявала по ръцете в
7
нейната смяна. Била е по къс ръкав и е нямала наранявания. На следващия
ден, когато отишла за нощта смяна, разбрала, че М. се е наранявала и
социалните са я взели. Тя лично не е видяла кога е станало това и не знае.
Провела е разговор с ищеца и го е попитала какво е станало. Той отговорил, че
М. е била с дълъг ръкав и не е видял.
Свид. Р. С. Г. не е била на работа и не е присъствала в ЦНСТД, когато е
станал случая с детето М.. Когато отива на работа, има практика да връща
назад рапортната тетрадка и да прочете какво се е случило. Случаят не бил
отразен. Единствено имало послепис от г-жа П. Б., която го е дописала при
предаване на смяната. Свид. Г е научила за нараняванията, които си е
направила М., от проведената екипна среща. Не знае причината, поради която
ищецът не е присъствал на срещата, както и не знае дали въобще е бил
поканен. Твърди, че е имало и друг случай, при който ищецът не е отразил
неща в рапортната тетрадка. Сочи, че и на нея се е случвало да забрави да
опише нещо в книгата и тогава го предава устно на колегата, който приема
смяната. Свидетелката посочва, че срещата по координационния механизъм е
била проведена, защото майката е подала сигнал. В телефонен разговор
майката е била възмутена от неглижирането на нейната дъщеря в услугата.
Свидетелката заявява, че е абсурд да твърди кога се е наранила М., защото не е
присъствала.
Въз основа на установено от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото за лицето е налице
правен интерес от предявяването му, независимо че трудовото
правоотношение е прекратено, като същият е предявен в двумесечен срок от
налагане на наказанието. В Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о.
по гр.д. № 3722/2013 г. е посочено: „Обстоятелството, че в хода на делото
трудовото правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния
интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното
наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарните наказания
„забележка“ и „предупреждение за уволнение“ е, че те са дисциплинарни
наказания с морално съдържание. Поради това практическото значение на
отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото
правоотношение е преди всичко морална…т.е. законодателят отдава значение
8
и на моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не
се отрича правният интерес на наказания работник и служител да иска
отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално значение.“
Разгледан по същество, искът е основателен.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
В конкретния случай са спазени изискванията на чл. 193 от КТ, като
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е приел
писмените обяснения на служителя.
Спазени са преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно
наказание, предвидени в чл. 194, ал. 1 от КТ – двумесечен от откриване на
нарушението и едногодишен от извършването му.
Издадената заповед отговаря на императивните изисквания за
съдържание, въведени с нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, като нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на служителя и
съдебния контрол за законност на наложеното наказание.
По съответствието на заповедта с материалния закон, съдът намира
следното:
Не е спорно и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че към дата 27.03.2024 г. ищецът е работил по трудово
правоотношение на длъжност „сътрудник социална дейност“ в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания -1, с. Н. с., общ. Н.. с., обл.
Видин.
По предявения иск в тежест на работодателя е да ангажира по делото
9
доказателства за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, станало
основание за налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за
уволнение".
Настоящият състав на съда намира, че от приетите по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че ищецът е осъществил
състава на вмененото му нарушение.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана относно
инцидент, станал на негово дежурство на 27.03.2024 г. с потребител на
социалната услуга, който той не е отразил в Рапортната книга на дежурния
персонал. Видно от представения Протокол от проведен разговор с дете, по
данни на М.Е. тя се е наранила в стаята си с парче стъкло. Разпитаните
свидетели – служители в ЦНСТД-1 не установяват кога М. е направила
нараняванията си, като заявяват, че не са били на работа и не могат да
твърдят, че това се е случило по време на смяна на ищеца. На проведената
екипна среща на 29.03.2024 г., на която е обсъден случаят, са присъствали
всички служители на ЦНСТД-1 с изключение на ищеца, за когото няма данни
да е бил поканен. Свид. Г, временно изпълняваща длъжността „ръководител
екип“, е научила за нараняванията, които си е направила М., от проведената
екипна среща и заявява пред съда, че е абсурдно да твърди кога се е наранила.
Въпреки изискването за водене на Регистър за инциденти с деца от ЦНСТД-1
съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, такъв не е представен по
делото. В тежест на работодателя е да ангажира доказателства за извършеното
дисциплинарно нарушение. Той следва да установи всички елементи на
дисциплинарната отговорност, включително извършването на деянието от
фактическа страна. Доказателствената тежест е указана от съда по надлежния
ред с изготвения с определение № 1858/24.09.2024 г. проект на доклад по
делото, приет за окончателен с протоколно определение от 23.10.2024 г.
При това положение следва да се приеме, че процесната заповед се явява
материално незаконосъобразна, тъй като от ответника не е доказано в
настоящото производство по безспорен и категоричен начин вмененото като
извършено от ищеца нарушение.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 930,00 лв.
10
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
представените доказателства в размер на 930.00лв. От процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024
г., от който се установява, че ищецът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер. Не са налице предпоставки за
намаляване на адвокатския хонорар, тъй като договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер под нормативно установения минимум
от 1000,00 лв., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ бр. 88 от
04.11.2022 г.).
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд - Видин сумата от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 25/30.04.2024 г. на ръководител екип-ЦНСТД-1 с.
Н. с., общ. Н.. с., обл. Видин, с която на С. Б. С. с ЕГН ********** от гр. В е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на
основание чл. 188, т. 2 във вр. с чл. 187, т. 3 и т. 7 от Кодекса на труда, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
- 1, с. Н. с., общ. Н.. с., обл. Видин, да заплати на С. Б. С. с ЕГН ********** от
гр. В сумата в размер на 930.00 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
- 1, с. Н. с., общ. Н.. с., обл. Видин, да заплати по сметка на Районен съд –
Видин сумата в размер на 50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна
такса за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
11
двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12