Р Е Ш Е Н И Е
№260046
гр. Русе, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело
№ 363 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
синдик на к.с.к.
„р.п.к.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, срещу к.с.к. „р.п.к.“ /КСК „РПК“/ гр.
Русе /в несъстоятелност/, ЕИК *** и Д.К.Н. ***, с която са предявени субективно
и кумулативно съединени искове, квалифицирани от него като такива с правно основание чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ и
в условията на евентуалност чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите сключения между КСК „РПК“, представлявана от Ю.Г.Д. – председател и Д.К.Н. *** договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том **, рег. № **, дело
** от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК
София, с район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/12.10.2016
г., акт № **, том **, дело № **.
Ищецът твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г.
постановено по т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността
на к.с.к. „р.п.к.“ /в несъстоятелност/, ЕИК **, с начална дата 30.04.2018 г. С
определение № 440/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 132/18 г. по описа на
РОС е назначен за постоянен синдик.
Счита, че процесния договор е относително недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката е извършена на 10.10.2016 г. и попада в двугодишния период преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. -
30.04.2018 г., извършена е от несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на
несъстоятелността защото с отчуждаването на имуществото се намалява
съдържанието на масата на
несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството и
получената от реализацията му сума да
бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.
Излага подробни доводи за това, че с
извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява
целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите, като намалява възможността останалите от неговите кредитори,
различни от купувача по сделката да получат удовлетворяване на вземанията си
към длъжника.
Признава обстоятелството, че вторият ответник Д.К.Н. ***
е имала ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник к.с.к. „р.п.к.“ за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които Н. е направила в
кооперацията, като вместо изплащане на дължимата парична сума к.с.к. „р.п.к.“ й е прехвърлила правото на собственост
върху процесния недвижим имот, подробно
описан в нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело ** от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК София, с район на
действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/12.10.2016 г., акт № **, том **,
дело № **.
Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия
имот е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на
23.07.2016 г. в гр. Русе, по силата на което поради липса на ликвидни парични
средства в кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си е дадена
възможност на всички член – кооператори, които писмено заявят, че желаят да
приемат вместо плащане недвижими имот, притежаван от кооперацията по пазарна
цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат
това чрез прихващане на вземането от кооперацията.
В подкрепа на тезата си за
осъществен състав, покриващ нормата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, ищецът излага
доводи за това, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито
приема, че са първият и вторият ответник, в качеството си на член – кооператор,
прилагайки по аналогия & 1, ал.1, т.4
от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците
в дружество с ограничена отговорност.
По отношение на предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД също счита, че са налице всички
елементи от фактическия състав на правната норма – сделката е увреждаща
кредиторите, като за увреждането важи изложеното за иска по чл. 647 ТЗ. Намира,
че при извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление на представляващия
кооперацията неин председател Ю.Д. на проведеното извънредно общо събрание, а
именно, че е в невъзможност да погасява задълженията си поради липса на
ликвидни парични средства, но може да ги погаси като вместо плащане прехвърли
право на собственост върху притежавани от нея недвижими имоти по изготвени
пазарни оценки от независим оценител. Счита, че е налице и знание за
увреждането у приобретателя по сделката – втория
ответник, тъй като приема, че същият
като член – кооператор в КСК „РПК“ се явява свързано лице и по
презумпция е запознат с делата на търговеца.
Препис от исковата молба и
доказателства към нея са изпратени на
ответниците, които са подали в срок писмен отговор.
Ответникът к.с.к. „р.п.к.“ /в
несъстоятелност/ представлявана
от десезирания орган на управление – председателя Ю.Д.
чрез адв. Ф.М. *** е подал отговор на исковата молба.
Счита,
че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Излага доводи за това,
че сделката между кооперацията и
останалите двама ответници е сключена на пазарната
цена към датата на изповядването й и е
налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на
длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността
е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в
резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на масата на
несъстоятелността, трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска от пазарната.
Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица, доколкото в нито
един нормативен акт не се съдържа такова определение за свързаност, което да
касае отношенията между кооперация и член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното
извънредно общо събрание на к.с.к. „р.п.к.“ гр. Русе, въз основа на което е
извършена процесната сделка е взето
почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила.
Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да
прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой
член – кооператор ще закупи имота като в много случаи член- кооператорите са се
обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Приложено представя
нотариални актове на други член –
кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени,
тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер
на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
Ответницата Д.К.Н. *** чрез адв. Д. Х. – АК гр. Русе е депозирала отговор и също счита,
че исковете са процесуално допустими, но неоснователни, за което развива
подобни съображения. Категорично твърди, че изложеното в исковата молба относно
финансовото състояние на кооперацията към момента на провеждане на извънредното
общо събрание на кооперацията – 23.07.2016 г. не кореспондира с истината. Акцентира върху обстоятелството, че към този
момент действително е била на лице невъзможност за плащане, но само що се
отнася до изплащане на всички задължения наведнъж. Плащанията не са били
спрени. При такава хипотеза /спрени плащания въобще/, то и решението за
откриване на производство по несъстоятелност би било с различен диспозитив в частта за определяне на началната дата на
неплатежоспособност. Освен това, видно от приложените протоколи от проведените
събрания, кредиторите не са разделяни на такива с по-големи и по-малки по
размер вземания и от това да са черпили съответно права да придобиват чрез
прихващане имущество. Напротив – това право е предоставено на всички
член-кооператори. Не на последно място като контратеза
– въобще не е видно от решенията на ОС да е била налице воля за създаване на
увреждащ механизъм, а напротив – видно е намерението и изразената воля в тази
насока за стабилизиране на дейността на кооперацията, включително чрез
трансформиране на вноските в заеми съгласно т.5 от решенията, разсрочване на
дългове за по-големи периоди, продажба на активи с оглед поетапно връщане на
сумите към член-кооператорите, предвид невъзможността на всички да се плати
едновременно и незабавно.Решенията на общото събрание на кооперацията не са
оспорени и са влезли в сила.
Счита, че с така извършените
сделки не е налице увреждане на кредиторите, тъй като сключването на договор за
покупко – продажба на недвижим имот сам по себе си не уврежда масата на
несъстоятелността. От масата на несъстоятелността е излязло едно имущество, но
също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното
прихващане. Налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността. Акцентира
върху категоричността на съдебната практика по въпроса относно обстоятелството,
че за да е налице увреждане на масата на несъстоятелността, което е и
единствената предпоставка по чл. 647, ал.1,т.6 ТЗ, то трябва да е извършена
сделка на цена, по-ниска от пазарната, което не е налице в настоящия случай.
Освен това въз основа на получените суми от извършените сделки са направени
няколко транша от плащания на дължими суми по направени допълнителни вноски,
като към момента е платено частично на много от член-кооператорите въз основа
на направени от тях заявления и по този начин са намалили и задълженията на
кооперацията. Счита за безспорен факта, че ръководството на кооперацията се е
„престарало“ в намерението си да защити интереса на кооперацията и членовете й
като на практика е предлагало имущество за продажба на значително по-високи от
пазарните цени и това естествено е довело до недоволство сред
член-кооператорите. Приложено прилага писмо вх. № 17/16.08.2016 г. видно от
което, се възразява именно срещу тези действия на ръководните органи на
кооперацията, като се сочат действия на ръководството по изкуствено всяване на
страх у член-кооператорите с оглед да бъдат мотивирани да закупуват имущество
дори и на прекомерно висока цена.
Навежда доводи за това, че вторият ответник въобще не е имал намерение
да придобива имоти и не е имал такъв интерес, но е имал нужда от възстановяване
на личните си средства, поради което и веднага
след придобиването на процесните имоти, ги е
предложил за продажба, която е осъществена след многократно предлагане на цена,
по-ниска от тази на закупуване.
Счита за неоснователна и претенцията
по чл. 135 ЗЗД като освен изложеното по главния иск твърди, че не е налице нито
знание, нито намерение за увреждане у която и да е от двете страни по сделката, както не е налице
увреждане и не е налице свързаност между страните по сделката.
Моли да се постанови решение, с което
претенциите срещу него да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените в
производството разноски.
В законоустановения
срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените
искове по чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД по изложените преди това доводи.
Признава се обстоятелството, че чрез продажбата на недвижимия имот първия
ответник – несъстоятелен длъжник е изпълнил свои парични задължения към член –
кооператор, т.е. изпълнението е извършено чрез даване вместо изпълнение като
способ за погасяване на парични задължения. Моли като ответник в производството
да бъде конституиран Р.К.Н.- съпруг предвид обстоятелството, че същият е бил в
граждански брак с втория ответник Д.К.Н. към датата на сделката – 10.10.2016 г.
Допълнителен писмен отговор е постъпил
само от ответницата Д.К.Н., в който се поддържа изложеното от него до този
момент за неоснователност на заявените претенции. Счита, че атакуваната сделка
не е в резултат на създаден „увреждащ механизъм“ от кооперацията и не уврежда
кредиторите. Имуществото за продажба е предлагано и реализирано на значително по-високи от пазарните цени,
което безспорно не е във вреда на кооперацията.
Съдът
преценява, че предявените искове са допустими и подсъдни на Русенски
окръжен съд. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127
и 128 ГПК вр. чл. 377 ГПК. Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – чл. 647,
ал.1 т.6 ТЗ и чл. 135, ал.3 ЗЗД.
С оглед
на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът следва да
се произнесе с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК
В съдебно заседание и двете страни
поддържат изложеното от тях при размяната на книжата, като не спорят относно
обстоятелството, че атакуваната сделката е осъществена по пазарна цена и не е
налице нееквивалентна размяна от
гледна точка на имуществото на длъжника, което
образува масата на несъстоятелността, тъй като от
масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също
така със същата стойност
са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното
прихващане.
Не се спори и обстоятелството, че вторият
ответник Д.К.Н.
е имала ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник к.с.к.
„р.п.к.“ за изплащане на срочни
допълнителни парични вноски, които Н. е
направила в кооперацията, като вместо изплащане на дължимата парична сума к.с.к.
„р.п.к.“ й е прехвърлила правото на
собственост върху процесния
недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело **
от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК София, с
район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/10.10.2016
г., акт № **, том **, дело № **..
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото няма спор, че с влязло в сила решение № 162/15.10.2018 г., постановено по търг. д. №
132/2018 г. на Окръжен съд Русе на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на КСК „р.п.к.“ гр. Русе с начална дата на
неплатежоспособността – 30.04.2018 г., която е и датата на подаване на молбата
в деловодството на съда /л.9-14 от делото/. Решението е вписано по партидата на
кооперацията в ТРРЮЛНЦ на 19.10.2018 г. с номер на вписване 20181019101923. За
временен синдик е назначен И.С.Т., който впоследствие с определение №
440/16.11.2018 г. е назначен и вписан като постоянен синдик. Посочените
обстоятелства се установяват и от обявените в ТРРЮЛНЦ актове по партидата на кооперацията.
Представен
е договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № **, том **, рег. № **,
дело ** от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК
София, с район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/10.10.2016 г., акт № **, том **, дело № **., видно от който
след проведен търг „р.п.к.“ гр. Русе /в
несъстоятелност/, ЕИК ** е продала на Д.К.Н. ***, подробно описан в нотариалния акт. С подписването на
договора страните заявяват, че се погасяват задълженията на продавача към
купувача по посочените в него договори за допълнителни парични вноски и до
посочения в договора размер и всяка от страните няма каквито и да било
претенции във връзка с извършеното прихващане.
Сделката е осъществена на продажна цена
от 70 000,00 лв, като вместо заплащането й е
извършено прихващане задължението за плащане на цената по сделката с насрещните
задължения на продавача - кооперацията /първия ответник/ към купувача /втория ответник/ по вземанията й
като член-кооператор от срочните допълнителни вноски, които тя е направила до
размера на продажната цена по нотариалния акт.
Видно от
представена счетоводна справка изх. № 37/30.09.2020 г., издадена на база
счетоводните книги на КСК „р.п.к.“ гр. Русе /л. 185 от делото/ размерът на
паричното задължение на несъстоятелния длъжник за изплащане на ликвидните и
изискуеми срочни допълнителни парични вноски към датата на сделката 10.10.2016 г. към член-кооператора Н. е в размер на 72 843,67 лв, от която сума са прихванати по сделката 70 000,00 лв и е останал неизплатен остатък от 13 018,15 лв.
Представен
е и протокол от проведено на 23.07.2016
г. в гр. Русе извънредно Общо събрание
на кооперацията, на което е взето единодушно решение поради липса на ликвидни
парични средства в кооперацията и невъзможност същата да погасява задълженията
си да бъде дадена възможност на всички член – кооператори, които писмено
заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижими имот, притежаван от
кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран
оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането им от кооперацията. Това
решение на Общо събрание на кооперацията не е обжалвано и е влязло в сила, като
въз основа на него са осъществени множество продажби на недвижими имоти при
провеждане на тръжна процедура с възможност за участие на всички изявили
интерес и желание член-кооператори.
Приложен е и Протокол № 765/31.08.2016 г. от
проведено извънредно заседание на УС на КСК „РПК“ в изпълнение на решението на извъредното ОС от 23.07.2016 г.
По отношение
продажбата на процесния недвижим имот е представен Протокол от заседание на
тръжната комисия към КСК „р.п.к.“, проведено на 05.10.2016 г., видно от който
интерес към имота е заявен само от
ответника Д.К.Н., която е била и единствен наддавач
и като такава е определена за купувач. Търгът е проведен в изпълнение на
взетите от Общото събрание на кооперацията решения.
Представено е удостоверение от Община Русе,
дирекция „Местни данъци и такси“ изх. №
11-10-115#1/25.11.2019 г.,
видно от което по данни от информационния масив на дирекцията, актуални към 22.11.2019
г. данъчната оценка на гаража е в размер
на 26 264,00 лв.
Общата сума на оценката на двата имота възлиза на 59 554,30 лв, в какъвто размер се претендира цената на иска.
Към доказателствата са приобщени и протокол №
33/11.03.2017 г. и протокол № 34/10.03.2018 от проведени годишни отчетни ОС на
КСК „РПК“
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
иск на синдика на к.с.к. „р.п.к.“ /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, срещу к.с.к. „р.п.к.“ /КСК „РПК“/ гр. Русе /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, Д.К.Н. и съпругът й Р.К.Н.,***, за обявяване за недействителен
по отношение на кредиторите сключения между КСК „РПК“, представлявана от Ю.Г.Д. – председател, Д.К.Н. *** договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело ** от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК София, с район на
действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/10.10.2016
г., акт № **, том **, дело № **., при въведени
в евентуалност твърдения за сключване на
сделката в увреда кредиторите при хипотезата на чл.
135 ЗЗД поради: извършване
на сделката в двугодишен период преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. -
30.04.2018 г., извършването й от несъстоятелния длъжник и увреждане на
кредиторите на несъстоятелността, тъй като с
отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и респ. същото не
може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му
сума да бъде разпределена между
кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ; купувачът по сделката е
свързано лице с длъжника.
В правната теория разпоредбата на
чл. 647 ТЗ дава
възможност на синдика като процесуален субституент да поиска
да бъдат обявени за недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг действия и сделки, увреждащи кредиторите на несъстоятелността, при наличието на
съответните, специфични за отделните фактически
състави, елементи. Хипотезата
на правната норма на чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ предвижда, че може да бъде обявена за
недействителна сделка, която уврежда
кредиторите, по която страна е свързано с длъжника лице и която е сключена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Този фактически състав въвежда като основен
елемент наличието на увреждаща сделка, при това сделка, която уврежда масата
на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като
пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от такова
увреждане / случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/ като от
значение е дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на
съответните срокове преди предявяване на молбата по чл.625 ТЗ . /в този смисъл Решение № 224/18.12.2017 г.
постановено по търг.дело № 513/2017 г. ВКС, II т.о.; Решение № 56/01.08.2018
г., постановено по търг.дело № 1538/2017 г. ВКС, I т.о./. Действията и
сделките, които създават т.нар. „преферентен ефект“
на едни кредитори спрямо останалите, като осигуряват привилегировано положение
на първите при удовлетворяването им от
имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността са предмет на правна
уредба по чл. 646 ТЗ.
Фактическият състав на
главното въведено от синдика основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ включва извършване от несъстоятелния длъжник на
сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника,
извършена в двугодишен срок.
В
конкретния случай молбата за откриване на производство по несъстоятелност по т.
дело № 132/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе е подадена на 30.04.2018
г., която дата съдът е приел и за начална дата на неплатежоспособността. Посочените
обстоятелства се установяват от служебна справка по т. дело № 132/2018 г. по описа на РОС, по което с решение №
162/15.10.2018 г. е обявена неплатежоспособността на кооперацията и е открито
производство по несъстоятелност, както и
от обявените в ТРРЮЛНЦ актове по партидата на кооперацията, включително
и молбата, въз основа на която е инициирано производството по т. дело № 132/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе. От така изложените
факти, за които по делото няма и спор, се установява, че атакуваната сделка,
предмет на иска по чл. 647 ТЗ,
е извършена в двугодишния срок 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г. преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ.
За
да е налице осъществена хипотезата на т. 6 от цитираната разпоредба, следва да
се установи и, че извършената сделка уврежда
кредиторите и страна по нея е свързано
лице с длъжника.
В конкретният случай съдът намира, че ищецът
не е успял да докаже наличието на тези елементи от фактическият състав на
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 т.6 ТЗ.
Съобразно
правната теория и константна съдебна практика увреждаща кредиторите сделка ще е
налице тогава, когато със сделката се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане
е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в.т.ч.
извършено чрез опрощаване на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес ,
сключването на договор за наем за относително дълъг период години и вписването
на договора на основание чл. 237, ал.1 ЗЗД
и др. Като резултат се постига ефект на затрудняване на осребряването на
това имущество от синдика на несъстоятелния длъжник, а оттук и до намаляване на
възможността за удовлетворение на всички негови кредитори в производството по
несъстоятелност. Особеното в случая е, че синдикът не се позовава и не твърди
осъществено увреждане на масата на несъстоятелността, както и категорично
отрича извършването на нееквивалентна имуществена размяна при атакуваната
сделка. Доводите се свеждат до това, че чрез осъщественото изпълнение на
изискуемо негово задължение е намаляла
възможността останалите кредитори, различни от купувача по сделката да получат
удовлетворяване на вземанията си към длъжника.
В настоящия случай ищецът признава обстоятелството, че вторият ответник е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия
ответник к.с.к. „р.п.к.“ за изплащане на
срочни допълнителни парични вноски,
които Н. е направила в кооперацията, като вместо
изплащане на дължимата парична сума к.с.к. „р.п.к.“ й е прехвърлила правото на
собственост върху процесния недвижим
имот.
С
така осъществената сделка не е накърнена
масата на несъстоятелността, още повече, че изобщо не се твърди от ищцовата страна наличие на
нееквивалетна размяна. Налице е еквивалентна
имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува
масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло
имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат
на извършеното прихващане.
С даването
вместо изпълнение длъжникът - КСК „р.п.к.“
е погасила един изискуем
дълг като е отстъпила права
срещу погасените задължения. Налице е еквивалентност. Едновременно с намаляването
на актива е намалял и пасивът, при това
значително над цената на актива. По тези съображения не може да се счита
накърнено общото удовлетворяване
на кредиторите и следователно в случая
липсва увреждане по смисъла на
чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ.
Предвид липсата на увреждаща
сделка ирелевантен остава въпроса за това дали
страните по сделката са свързани лица, още повече, че в нито един нормативен акт не се съдържа
такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и
член – кооператор, а прилагането по аналогия отношенията – съдружник –
дружество е недопустимо. Понятието
"свързани лица" е легално дефинирано с разпоредбата на § 1, ал. 1 ДР
на ТЗ. В цитираната разпоредба точно и изчерпателно са хипотезите, с които
законодателят дефинира понятието свързани лица. Разширително
тълкуване и прилагане на легална дефиниция е недопустимо.
Предвид сходството на претенцията по чл. 135 ЗЗД с тази по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ и тук задължителен елемент е сделката
да уврежда кредиторите, която предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице увреждане и
този иск се явява също неоснователен.
Последователно различни състави
на ВКС в постановените по реда на
чл. 290 ГПК актове: Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д.
№ 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 407/29.12.2014 г. по
гр. д. № 2301/2014 г. на
ВКС, IV г. о., Решение №
18/04.02.2015 г. по гр. д.
№ 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 261/25.06.2015 г. по
гр. д. № 5981/2014 г. на
ВКС, IV г. о, Решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, т.
о., Решение № 93/28.07.2017 г. по
т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о. и др. приемат, че в хипотезата на отменителен
иск по чл.
135 ЗЗД увреждащо интереса на кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или
по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр.
При извършването на покупко-продажбата
едновременно с прехвърлянето на собствеността върху процесния недвижим имот по
пазарна цена е намаляло и едно ликвидно
и изискуемо задължение на кооперацията. И тук е налице едновременно намаляване както на актива, така
и на пасива, поради което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се
счита накърнено.
Доколкото в съдебно заседание ищцовата страна признава наличието на ликвидно и изскуемо вземане на Д.К.Н. за изплащане на направените от нея срочни допълнителни парични вноски и
това, че вместо парична сума кооперацията - длъжник, впоследствие изпаднала в
неплатежоспособност, вместо да му изплати дължимите суми и погаси своето
задължение, й е прехвърлила правото на собственост, т.е. както изрично е
заявено в допълнителната искова молба „чрез продажбата на недвижимия имот
несъстоятелният длъжник е изпълнил свои парични задължения към член-кооператор,
т.е. изпълнението е извършено чрез даване вместо изпълнение, като способ за
погасяване на парични задължения“, то в случая действително би могло да е
налице по-благоприятното третиране на Н. като кредитор на длъжника. Но този правопораждащият
факт очертава приложимост на хипотезата
на преферентния иск по чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ, какъвто
в случая не е предявен.
Само за
прецизност следва да се отбележи
дефинираната в правната теория и съответстваща й практика разлика между по-благоприятното
третиране на даден кредитор на
длъжника в резултат на факта, че този кредитор получава изпълнение или
вещно обезпечение, които му позволяват в по-голяма степен на удовлетворяване в
сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото на длъжника
според правилата на чл. 722 ТЗ и имущественото увреждане на кредиторите на
масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна
на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане.
Тези две категории правни и фактически действия законодателят не случайно е
разделил и регламентирал изрично в нормите на чл.646 и чл. 647 ТЗ и предвидил в
тях различни хипотези и срок на защита.
Евентуалната претенция по общия ред на
защита по чл. 135 ЗЗД също остава недоказана. От една страна не се установява
твърдяното увреждане на масата, доколкото с даването вместо изпълнение
длъжникът е погасил вече изискуем дълг. Отделно, не е за пренебрегване
обстоятелството, че продажбата е извършена при цена почти двукратно
по-висока от данъчната оценка на имота, след проведен явен търг.
Действително, в практиката по Павловия
иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни активи винаги е
увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата на
несъстоятелността, следва да се отчита универсалния характер на производството.
В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е намалял и пасива,
с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се счита накърнено.
При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за общо
удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще отпадне при
отмяната на сделката. Поради този ефект, застрашаващи масата са преферентните погасявания, но само тези извършени след
спиране на плащанията - чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. В настоящия
случай масата е намаляла, но насрещната престация е
известна и реституцията с цел попълване на масата ще породи и нова конкурираща
претенция – тази на втория ответник. С
наведените от синдика фактически твърдения в исковата молба увреждащият
характер на процесната сделка е очертан като предварителна преференция в полза
на получилия плащане кредитор преди да е възникнало основанието за
универсалната конкуренция. Договарящите се следва да са целели именно преферентен ефект на даването вместо изпълнение. По
делото не се събраха такива данни. В случая не се доказа категорично намерение
и на двете страни да увредят бъдещите кредитори на несъстоятелния прехвърлител.
Напротив, установи се наличие на
типичната за този вид договаряне цел - погасяване на дълг с цел ограничаване на
неблагоприятните последици от евентуално принудително изпълнение. Това се
установява от приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на
23.07.2016 г. Само доказаното намерение за увреждане и у двете страни е
основание за уважаване на иск, предявен от синдик, доколкото общността на
кредиторите, чийто права той защитава, не може да се счита възникнала преди
сделката, съответно и единствено приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Предвид
гореизложеното заявените субективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ и в условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД се
явяват неоснователни и като такива следва
да бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца са
направените от ответните страни разноски, за което е представена справка по чл.
80 ГПК. На основание чл. 649, ал.6 ТЗ дължимата държавна такса по сметка на
Окръжен съд Русе следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Цитираната от адв. Ф.М. като
процесуален представител на КСК „р.п.к.“ /в несъстоятелност/, представлявана от
управителя Ю.Д. съдебна практика – Определение № 163 от 13.06.2016 г. по
ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о., е неотносима към настоящия казус относно присъждането на
разноски по реда на чл. 38, ал.2 ЗА за
адвокатско възнаграждение при липса на договор за правна помощ и уговорена в
него безплатно представяна такава, поради което съдът намира, че не са налице
основания за присъждането им.
Водим
от горното, Русенски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т. - постоянен синдик на к.с.к.
„р.п.к.“ /в несъстоятелност/, ЕИК **, срещу к.с.к. „р.п.к.“ /КСК „РПК“/ гр.
Русе /в несъстоятелност/, ЕИК **,
Д.К.Н. и съпругът й Р.К.Н.
***, иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ за обявяване на
недействителен по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността сключения между КСК „РПК“, представлявана от Ю.Г.Д. – председател и Р.К.Н. *** договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело **
от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК София, с
район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/10.10.2016
г., акт № **, том **, дело № **., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т.
- постоянен синдик на к.с.к. „р.п.к.“ /в несъстоятелност/, ЕИК **, срещу к.с.к. „р.п.к.“ /КСК „РПК“/ гр. Русе /в
несъстоятелност/, ЕИК **, Д.К.Н. и съпругът
й Р.К.Н.,***, иск по чл. 135, ал.3 ЗЗД за обявяване на недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник сключената сделка, обективирана в нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело
** от 10.10.2016 г. на н. П.Т., рег. № ** на НК
София, с район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № **/10.10.2016 г., акт № **, том **, дело № **., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
к.с.к. „р.п.к.“ /в несъстоятелност/, ЕИК **,
представлявана от И.С.Т. – постоянен синдик да заплати на Д.К.Н., ЕГН: **********
направените от нея разноски в размер на 2 000,00 лв
за заплатен адвокатски хонорар съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА к.с.к. „р.п.к.“
/в несъстоятелност/, ЕИК **, представлявана от И.С.Т. – постоянен синдик да
заплати по сметка на Окръжен съд Русе за исковете по чл. 647, ал1, т.6 и чл. 55
във р. с чл. 57 ЗЗД държавна такса в
размер на 760,50 лв
на основание чл. 649, ал.6 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: