Решение по дело №3471/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20191320103471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 399

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 21.07.2023г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на  двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

             Председател : Тодор Попиванов  

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3471 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Агенция за социално подпомагане, с адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” № 2, представлявана от Румяна Петкова, против Т.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД , вр. с чл. 43б от ППЗИХУ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.  

                   Обстоятелствата, от които произтича исковата претенция, са наличието на отпусната от ищеца целева помощ за покупка за слухов цифров апарат и батерии за него, на обща стойност 430 лева; че сумата е получена от ответника, но не е използвана по предназначение, за което бенефициентът е следвало да представи доказателства, поради което директорът на Д „СП“ – Димово е издал заповед № Д-ВН-Д-ВС-5/26.03.2018г. за възстановяването й ведно със законната лихва; че покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника, удостоверено с обрана разписка от 17.04.2018г., но не е последвало плащане, поради което ищецът е подал заявление и в реализираното заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.09.2018г. Но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, с разпореждане, постановено по ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС, производството по изпълнителното дело № 2364/2018г. по описа на СИС при ВРС, образувано въз основа на изпълнителния лист, е спряно, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането си.

                   Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи изпълнение - за заплащане на сумата в размер на 430.00 /четиристотин и тридесет/ лева - главница, представляваща отпусната, но неизползвана по предназначение от ищеца целева помощ за покупка за слухов цифров апарат и батерии за него на основание ППЗИХУ /отм./, 23.70 лева – лихва за забава за периода от 01.03.2018г. до 13.09.2018г. и 55.31 лева - мораторна лихва за периода от 14.09.2018г. до 20.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 20.12.2019г. до окончателното издължаване. Претендира разноските по производството.

                    В срока за отговор на исковата молба от ответника е постъпил писмен отговор чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска като неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Поддържа от своя страна, че не е доказано получаването на твърдяната целева помощ от ищеца, че не се доказва от известието от Български пощи АД, че на ищеца му е връчена именно покана за доброволно изпълнение, както и прави възражение за погасени по давност претенции за главница и лихви за забава върху нея. Не ангажира доказателства от своя страна.

                  

                   Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, както и след преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, в съвкупност и по отделно, намира следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

         - Че искът е предявен от ищеца с правно основание чл.422 от ГПК   във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД , вр. с чл. 43б от ППЗИХУ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, срещу ответника за връщане на неизползвана по предназначение отпусната на ищеца целева помощ за покупка за слухов цифров апарат и батерии за него, на обща стойност 430 лева, ведно с лихва за забава върху главницата, поради което искът е допустим. Искът е предявен по постоянния и настоящ адрес на ответника, поради което е подсъден на РС – Видин като първа инстанция;

                   - Че не се спори между страните, че ищецът е подал заявление – декларация за отпускане на целева помощ за закупуване на слухов цифров апарат и батерии за него до Д „СП“ – Димово на 18.12.2017г., като същата е одобрена, видно от Медицински протокол на лекарска консултативна комисия при МБАЛ „Св.Петка“ АД – Видин /лист 47 – 50 от делото/;

                   - Че ищцовата страна е конкретизирала начина на получаване на твърдяната предоставена целева помощ от ответника и съдът е допуснал конкретизацията, а именно – че сумата е получена от последния лично в пощенска станция в с.Цар Шишманово, за което лицето е подписало ведомост. Видно от представената такава /лист 64 от делото/, сумата е изпратена със запис до адреса на ответника и същият се е разписал за получаваното на сумата в размер на 430 лева на 22.01.2018г., поради което съдът приема за безспорно обстоятелството за получаването на главницата от ответника на твърдяното от ищеца обстоятелство – предоставяне на целева помощ, поради което е изправна страна в отношенията си с ответника.

                   - Не се спори също по делото, че ответникът е бил задължен за представяне за справка на оригинална фактура и фискална касова бележка от получаване на помощта на основание Заповед от 20.12.2017г. на Директор А „СП“ – Видин /лист 56 от делото/, връчена на ответника срещу подпис;

                   - Че с уведомително писмо от 01.03.2018г. ответникът е поканен за това, че на 22.02.2018г. изтича 30 – дневния законоустановен срок за представяне на доказателства за закупените от него медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения и е поканен в  7 – дневен срок да възстанови неусвоената целева помощ;

                   - Че с известие за доставяне /лист 58 от делото/, на 08.03.2018г. ответникът е получил срещу подпис писмо, изпратено му от ищеца. Неоснователен е доводът на ответника, че от известието не става ясно какво точно му е връчено. Видно от отношенията между страните, същите са общували единствено на основание предоставянето на ответника на целева помощ поради заболяване, а от хронологията на документите, издавани по преписката е видно, че известието за доставяне от 08.03.2018г. следва непосредствено датата на издаване на заповедта за възстановяване на неусвоената целева помощ от 01.03.2018г., поради което следва да се приеме, че ответникът е уведомен за задължението си за връщане на получената сума.

 

                   Поради изложеното, ответникът, като неизправна страна, дължи връщане на полученото на основание предоставяне на целева помощ в размер на 430 лева като неусвоена, тъй като не е представил доказателства за усвояването й – обстоятелство, което ако е налице, е в негова тежест да установи. Искът за пресъждане на главницата следва да бъде уважен като основателен и доказан.

                   Предвид уважаването на главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 23.70 лева за посочения период от 01.03.2018г. до 13.09.2018г., за размера на който не се спори. Същият е правилно изчислен, за което не се изискват специални знания и назначаване на съдебна експертиза. За останалия период след 14.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба и от подаваните й до окончателното издължаване, макар че е изчисляем – следва да се пресъди съгласно диспозитива на заповедта за изпълнение – ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2018г. до окончателното издължаване.

         Ищецът е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и в реализираното заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.09.2018г. Но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, с разпореждане, постановено по ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС, производството по изпълнителното дело № 2364/2018г. по описа на СИС при ВРС, образувано въз основа на изпълнителния лист, е спряно, поради което искът следва да се уважи като установителен иск за вземането по заповедта.

Неоснователно е възражението на ответника за погасени по далност искови претенции, тъй като основаните за предявяване на вземането на ищеца е възникнало през м. Март 2018г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което е образувано ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС, е подадено през м.Септември 2018г., тоест преди изтичане на петгодишната давност на главницата и 3 – годишната за лихвата за забава съгласно чл.110, съответно чл.111, б.в от ЗЗД.

        На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва: 300.00 /триста/ лева за особен представител и 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да понесе и разноските по делото за дължима се държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева общо по ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС и по настоящото гр. дело № 3471 по описа за 2019г. по описа на ВРС.

                  

    Воден от горното, Съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи изпълнение на парично задължение на Агенция за социално подпомагане, с адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” № 2, представлявана от Румяна Петкова, за следните суми: 430.00 /четиристотин и тридесет/ лева - главница, представляваща отпусната, но неизползвана по предназначение от ищеца целева помощ за покупка за слухов цифров апарат и батерии за него на основание ППЗИХУ /отм./ и 23.70 /двадесет и три лв. и седемдесет ст./ лева – лихва за забава за периода от 01.03.2018г. до 13.09.2018г. и ведно със законната лихва за забава върху главницата от 14.09.2018г. до окончателното издължаване.

                   ОСЪЖДА Т.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция за социално подпомагане, с адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” № 2, представлявана от Румяна Петкова, разноски по делото както следва: 300.00 /триста/ лева за особен представител и 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

                    ОСЪЖДА Т.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на РС - Видин, държавна такса в размер на 50.00 /петдесет / лева общо по ч.гр.Д. № 2383/2018г. по описа на ВРС и по настоящото гр. дело № 3471 по описа за 2019г. по описа на ВРС.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: