№ 2926
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100106007 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Б. Н. Н. срещу ЗК „Лев
инс“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
за заплащане на сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
търпени болки и страдания от ПТП на 03.10.2023 г. и на сумата от 2 315.72
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лечение, медицински изделия и медикаменти, ведно със
законните лихви от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2023 г. настъпило ПТП, вина за
което имал водачът на л.а. „Опел Корса“ с ДК № ********* – И. И. Д..
Водачът на превозното средство се движил по бул. „Самоковско шосе“ от
околовръстен път към ул. „Хан Аспарух“, когато срещу № 93 участва в ПТП с
попътно движещия се велосипедист – ищецът Б. Н..
Непосредствено след пътния инцидент ищецът бил откаран в УМБАЛ
„Света Анна – София“. В клиниката по неврохирургия установили спинална
контузия, контузия и компресия на миелона в шиен отдел на гръбначния
стълб, мозъчно сътресение и контузия на меките тъкани на главата. При
изписването му дали указания за продължаване на лечението, рехабилитация,
носене на шийна яка за период от три месеца и прием на антитромботични
1
медикаменти. Назначили последващи прегледи и насочване към специалисти
за проследяване на състоянието му. Н. провел консултации със специалисти.
На 25.10.2023 г. постъпил в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, където установили
травматична дискова херния на ниво С5-С6, наложила оперативна намеса, при
която му поставили медицинско изделие, за което заплатил 1 920 лева.
При рентгенография на гръбначни прешлени от 24.11.2023 г. се
установило счупване на първи шиен прешлен.
В началото на 2024 г. било диагностицирано посттравматично стресово
разстройство на Н..
Вследствие претърпения инцидент, ищецът загубил съзнание, оплаквал
се от главоболие и световъртеж, отпадналост, повишена раздразнителност,
загуба на координация и шум в ушите. Продължителното носене на шийна яка
му причинило силен дискомфорт.
Търпените болки и страдания оценява на сумата от 80 000 лева. За
лечението пострадалият направил разходи на обща стойност 2 315.72 лева.
Гражданската отговорност на водача И. И. Д. била застрахована при
ответното дружество, поради което следвало да се ангажира отговорността на
ЗК „Лев инс“ АД за обезщетяване на търпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
На 18.10.2023 г. Б. Н. предявил претенция пред застрахователя за
заплащане на обезщетение, но ответникът не се произнесъл в законовия срок.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2 315.72
лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от
18.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените от ищеца искове с твърдения, че с поведението си Н. е
станал причина за произшествието, като е нарушил чл. 79 и чл. 80, т. 1 от
ЗДвП. При условията на евентуалност възразява за съпричиняване на вредите
от ищеца, който нарушил правилата за движение по пътищата, включително
чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП, регламентиращо безопасно извършване на маневра.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди счита за
прекомерно, а за имуществени вреди - за неоснователно.
Оспорва и причинната връзка между описаните в исковата молба
телесни увреждания и процесното ПТП.
2
Оспорва и началния момент, от който се претендират мораторни лихви,
тъй като ищецът не посочил своя банкова сметка нито в претенциите си към
застрахователя, нито в исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ответника – И. И. Д. не изразява
становище по предявените срещу ЗК „Лев инс“ АД претенции за заплащане на
обезщетения от вреди, получени при ПТП на 03.10.2023 г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред ответното дружество на 18.10.2023 г., а с молби от
22.11.2023 г. и от 22.03.2024 г. – претенции за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори между страните в производството, че за управлявания от И.
И. Д. лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с ДК № ********* е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗК „Лев инс“ АД към 03.10.2023 г. и това обстоятелство е отделено като
безспорно между страните с определение от 17.10.2024 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
на причинна връзка между получените увреждания и противоправното
поведение на виновния водач.
3
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
административно-наказателна преписка и показанията на свидетеля, и след
прилагане на специални знания, включващи изчисления и техническа
визуализация, вещото лице инж. С. К. е установил следния механизъм на
ПТП: л.а. „Опел Корса“ се е движил в дясна пътна лента на двупосочно
двулентово платно за движение със скорост 40 км/ч, а пред него със скорост 12
км/ч се е движил велосипедистът Борсилва Н., който завива наляво с цел
престрояване. С предната си лява част автомобилът е ударил задното колело
на велосипеда, след което тялото на велосипедиста се е вдигнало нагоре,
придобило ъглова скорост в посока, обратна на часовниковата стрелка и
преминало косо над предния капак на автомобила в посока от дясно наляво.
Под въздействие на ударния импулс тялото на Н. е било отхвърлено напред и
наляво, след което е паднало на пътната настилка и се е плъзгало и търкаляло
до крайното си положение на пешеходната пътека. Опасната зона на спиране
на автомобила е била около 22 м. Преди маневрата на Н. за престрояване
движението му в дясната пътна лета е било на около 1.5-1.7 м от дясната
граница на платното за движение. Велосипедистът започнал да завива наляво
на около 21.2 м преди пешеходната пътека, като до момента на удара изминал
около 12.6 м. Към момента, когато велосипедистът е започнал маневрата по
отклоняване наляво, автомобилът бил на около 42 м от мястото на удара, 29.6
м зад велосипеда. При тези данни, вещото лице е заключило, че водачът на л.а.
„Опел Корса“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то, като
своевременно възприеме отклоняването наляво на велосипедиста и
предприеме спиране. От своя страна, велосипедистът също могъл да
предотврати настъпването на ПТП, като преди предприемане на маневрата
възприеме попътно движещия се зад него вляво автомобил и преустанови
маневрата.
Въз основа на така даденото заключение, се установява, че водачът на
л.а. „Опел Корса“ И. Д. не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
да избере скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Не е намалил скоростта, нито е предприел спиране,
въпреки че е могъл и е бил длъжен да възприеме възникналата опасност. Дали
4
причината за това е в обстоятелството, че И. Д. не е бил правоспособен водач е
ирелевантно. Поради проявена самонадеяност, нарушавайки правилата на
ЗДвП, водачът на лекия автомобил е допуснал да настъпи произшествие,
създаващо опасност за живота и здравето на участниците в движението.
Като е реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на застрахователя а гражданската му
отговорност – ЗК „Лев инс“ АД.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Приетата по делото медицинска документация съдът не обсъжда
самостоятелно, доколкото тя е послужила на вещото лице д-р Х. М. за
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза. В причинна
връзка с ПТП на 03.10.2023 г. са получените от Б. Н. увреди: контузия и
разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата; мозъчно сътресение;
контузия и компресия на гръбначния мозък в шиен отдел; травматична
спондилолистеза на ниво С5-С6; травматична дискова херния С5-С6; синдром
на увреда на полунапречника на гръбначния мозък - средно тежка
десностранна хемипареза и загуба на температурен усет вляво и травматични
шийна радикулопатия.
Непосредствено след инцидента е било проведено е 7-дневно
комплексно медикаментозно и инфузионно болнично лечение в клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ – София. Въз основа на направените
изследвания, при които е установена стеноза на шиен отдел на ищеца е било
предложено оперативно лечение - декомпресия на нервните структури в шиен
отдел с последваща стабилизация. Тази операция той отказал, а на 25.10.2023
г. постъпил в клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ –
София, където е извършено оперативно лечение с поставяне на предна шийна
стабилизация с РЕЕК кейдж с вградена титаниева плака и два винта.
Интервенцията се е наложила от травматичните увреждания при получената
5
при ПТП на 03.10.2023 г. гръбначно-мозъчна травма. При Н. са установени
дегенеративни изменения на гръбнака, но определящата причина за
извършване на операцията е шийната травма. Именно тази травма, а не самите
дегенеративни изменения, са причина и за главоболие, световъртеж,
отпадналост и шум в ушите.
Черепно-мозъчната травма е била лекостепенна - мозъчно сътресение
без пълна загуба на съзнание и е причинила на ищеца временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Шийната гръбначна травма е причинила
трайно затруднение на движенията на врата - за повече от 30 дни, в случая - за
срок до 6 месеца. Травматичното увреждане на гръбначния мозък - контузия и
компресия на ниво С5-С6 с компресионно-исхемична миеломалация, е била
проявена клинично със синдрома на Brown-Sequard и е причинила трайно
затруднение на движенията на десните крайници. При Н. движенията все още
не са възстановени, което д-р М. е констатирал при извършения на 04.04.2025
г. личен преглед.
От друга страна, при никое от направени образни изследвания не се
диагностицира счупване на първи шиен прешлен, нито данни за мозъчен едем.
Диагнозата е била работна и датира от 24.11.2023 г., но обективно
изследванията не установяват сочената увреда.
Цялостният лечебно-възстановителен процес на травматичната увреда
на гръбначния мозък – контузионно-компресивна миеломалация на ниво С5-
С6 с клиничен израз на синдрома на Brown-Sequard отнемал от две до четири
години, като пълно анатомично и функционално възстановяване било малко
вероятно.
При личния преглед на пострадалия е установено леко ограничение в
движенията на врата при наклон на главата напред и назад.
В причинна връзка с инцидента е състоянието на посттравматично
стресово разстройство, по повод на което психиатър е предписал
медикаментозно лечение, продължило и след 20.02.2024 г. При личния
преглед д-р М. е установил, че при Н. стресовите изживявания са отминали и
ищецът може да кара колело.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Н.а.
Разказва, че видяла съпруга си след инцидента в УМБАЛ „Света Анна“.
Съпругът й лежал на маса, с огромна рана на челото, от която се стичала кръв.
6
Изглеждал много уплашен и почти не можел да се движи. Не могъл и да
подпише декларация, която лекар му дал. По време на престоя му свидетелят
ходела да се грижа за него всеки ден, тъй като съпругът й бил абсолютно
безпомощен. Поставили му твърда яка, която носил дълго време след това.
След изписването от болницата се наложило за Н. да се полагат непрекъснати
грижи по цялостното му хигиенно-битово обслужване. Освен че бил изцяло
неподвижен, имал световъртежи и проявявал неадекватност. Имал проблеми
със съня, защото твърдата яка му пречила да почива пълноценно. Изпитвал
много силни болки и за облекчаването им се нуждаел от прием на големи дози
обезболяващи, макар те да увреждали стомаха му. Наложили се допълнителни
прегледи, които направили в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. За избягване на
тотална парализа на тялото се направила операция, а след нея -
продължителна рехабилитация. Пострадалият се учел наново да ходи и все
още не може да пази равновесие. Не смеел да си движи свободно. И след
операцията грижите за него продължили, а съпругата му постоянно отлагала
свои служебни ангажименти и да работела дистанционно. Паралелно с това,
нужда от грижи имала и 10-годишната им дъщеря. Около 2-3 месеца отнел
периодът на възстановяване до степен Н. да започне относително
самостоятелно да се обслужва. Преди инцидента работел, но повече от
половин година бил нетрудоспособен. На работа се върнал през април 2024 г.
Работата му била свързана с носене на тежък куфар с инструменти и с доста
физически усилия. Затова се налагало да прибягва до помощ на колеги. След
24-часови дежурства се чувствал доста изтощен и му отнемало много време да
се възстанови. Страхувал се да излиза навън и на моменти бил разсеян. Все
още била засегната фината моторика на ръката и затова изпускал предмети.
При така събраните по делото доказателства и като съобрази възрастта
на пострадалия – 52 г. към датата на процесното ПТП, характера на увредите,
невъзстановеното здравословно състояние и трайните последици за
двигателната му активност, оперативната интервенция, продължителните и
интензивни болки и прием на медикаменти, посттравматичното стресово
разстройство и продължителността на възстановителния период относно
травмата на гръбначния мозък и песимистичните прогнози за пълно
възстановяване, съдът намира, че 60 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. Съдът съобразява и обстоятелството, че сочената от ищеца
увреда – счупване на първи шиен прешлен, не се доказа. Определянето на
7
размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния
за определяне на обезщетението момент – 03.10.2023 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите.
Основателна е и претенцията на ищеца за получаване на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за прегледи,
медицински изделия и медикаменти. В епикризата от 30.10.2023 г. са
предписани медикаменти и изделия, за които са представени фактури и
фискални бонове за закупуване на изписаните лекарствени средства.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
В срока за отговор ответникът е направил своевременно възражение за
нарушение на правилата за движение и от страна на ищеца, който е предприел
рискована маневра по отклоняване наляво. Изрично е посочено установеното
от заключението на авто-техническата експертиза нарушение от страна на Н.
на чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП. Като не се е погрижил за собствената си
безопасност преди да се отклони наляво, нито да е подал сигнал за
предстоящата маневра, ищецът е допринесъл за собственото си увреждане.
Това обосновава намаляване на размерите на обезщетенията с 1/4, или с
15 000 лева на обезщетението за неимуществени вреди и с 578.93 лева –
обезщетението за имуществени вреди.
Ответникът не доказа да е заплатил на ищеца каквато и да е част от така
определените обезщетения, поради което следва да бъде осъден да заплати
сумите съответно от 45 000 лева и 1 736.79 лева.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от
8
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 18.10.2023 г.
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС,
I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 18.10.2023 г. и от тази дата ЗК „Лев инс“
АД дължи да заплати законна лихва върху сумата от 45 000 лева. Претенции
за имуществени вреди са предяви с последващи молби – от 22.11.2023 г. и от
22.03.2024 г. Върху сумата от 1 605 лева мораторна лихва следва да се начисли
от 22.11.2023 г., а върху сумата от 131.79 лева – от 22.03.2024 г.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка
на СГС сумата от 1 869.47 лева държавна такса. Съобразно указания на съда
от открито съдебно заседание на 16.04.2025 г., ЗК „Лев инс“ АД е следвало да
заплати допълнително 500 лева депозит за експертиза. До момента сумата не е
внесена, поради което е налице основание за събирането й по реда на чл. 77 от
ГПК.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Б. Н. е сторил разноски в размер на 900 лева, от които му се дължат 511
лева.
Адвокат Г. Й. е оказал на ищеца безплатна правна помощ, изразяваща се
в процесуално представителство и защита, поради което му се дължи
адвокатско възнаграждение. С оглед вида и характера на спора, броя на
проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални
действия, адвокатското възнаграждение съдът определя на 5 000 лева.
Съразмерно на уважената част от претенциите, ответникът дължи на адв. Й.
2 838.87 лева адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи да заплати
на ответника сумата от 773.68 разноски за производството.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати на Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Илиянци“, ул. „********* сумата от 45 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 03.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева, 1
736.79 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
прегледи, медикаменти и медицински изделия, ведно със законната лихва
върху сумата от 1 605 лева от 22.10.2023 г. до окончателното изплащане, а
върху сумата от 131.79 лева – от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за горницата до 2 315.72 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати по сметка на СГС сумата от 1 869.47 лева държавна
такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати по сметка на СГС сумата от 500 лева депозит за авто-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати на Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Илиянци“, ул. „********* сумата от 511 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. Георги Й. Й., с
адрес гр. София, бул. „********* сумата от 2 838.87 лева адвокатско
възнаграждение.
10
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. Н. Н., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „Илиянци“, ул. „********* да заплати на ЗК „Лев инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 773.68 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на И. И. Д., ЕГН ********** –
трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11