Решение по дело №581/2012 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 27. 12. 2012 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на    двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                Районен съдия: Петър Петров

при секретаря Р.И.…………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00581  по описа за 2012 г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е молба за развод по взаимно съгласие от  И.Д.С. и Р.Д.С., двамата от гр. Г. Т.

   Към молбата се съдържа споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.

В съдебно заседание съпрузите подържат молбата за развод, като изразяват сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на брака.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 04. 02. 2010 год.  пред ДЛГС  при Община гр. Д.- град. По делото е прието за безспорно установено, че от брака си страните нямат родени деца.

  Депозираното пред съда споразумение по чл.51, ал.1  СК не противоречи на закона, тъй като в него съпрузите са се споразумели относно имуществените отношения между съпрузите след развода, фамилното име на съпругата след развода, както и относно издръжката между двамата съпрузи след развода. В споразумението си страните са заявили,че към момента на депозиране на молбата не притежават в съсобственост движими и недвижими вещи в режим на семейна имуществена общност, а относно банковите си влогове желаят те да останат в собственост на всяка една от страните, както са ги разкрили.Страните заявяват, че към момента нямат семейно жилище по смисъла на закона, предмет на предоставяне за ползване след развода.  

С оглед на изложеното съдът приема за безспорно установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и съдържание.

Постигнатото споразумение,като непротиворечащо на закона и добрите нрави и защитаващо интересите на двамата съпрузи, следва да се утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3  ГПК.

Предвид тази  фактическа и правна обстановка, съдът : 

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                              

     Прекратява с развод по взаимно съгласие сключения на 04. 02. 2010 год.  пред длъжностно лице по гражданско състояние при  Община гр. Д.- град

граждански брак между И.Д.С., ЕГН ********** *** и Р.Д.С., ЕГН ********** ***.

 

На осн. чл. 330, ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК  между страните по следния начин:

1. Страните нямат родени от брака си деца.

2. Страните нямат претенции за собственост, владение и ползване на семейно жилище, тъй като не притежават към момента такова.

3. Страните към момента не притежават в семейна имуществена общност недвижими и движими вещи и нямат претенции един към друг за такива.

4.Страните са съгласни банковите им влогове да останат в собственост на всяка една от страните, така, както са ги направили.

5. След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка по между си.

6. След прекратяване на брака съпругата ще    носи  предбрачното си фамилно си име- И.

 

    ОСЪЖДА И.Д.С. и Р.Д.С. / И/ да заплатят всеки един от тях по 7. 50 лв по сметка на съда , представляваща окончателна държавна такса по делото.

                 Решението не подлежи на обжалване.

                                

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :