№ 11655
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110147752
по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца Б. Д. Г. срещу ответник „фирма“ ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване на установено спрямо ответника недължимостта на сумата от
340,58 лева, представляваща ½ от общото задължение за начислена топлинна
енергия, лихва за забава и дялово разпределение за периода от 01.01.2008 г.
до 31.12.2008 г. за имот, находящ се в /населено място/, като погасена по
давност.
Ищецът Б. Д. Г. , твърди, че има интерес от предявяване на иска, тъй
като ответникът претендира плащане на процесната сума с изпращането на
извънсъдебни покани под формата писма, фактури, публикация на справки за
дължими суми на интернет страницата на дружеството, обаждания и
посещения на адреса. Поддържа се, че вземанията, предмет на настоящото
производство са погасени по давност. Моли съда да уважи иска. Претендира
присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „фирма“ ЕАД оспорва предявения иск
като недопустим, като в условията на евентуалност счита същия за
основателен и моли за уважаването му. Оспорва ищецът да разполага с
правен интерес от завеждане на иска. Не оспорва, че процесното вземане е
погасено по давност. Оспорва да е претендирало неговото плащане чрез
принудително изпълнение. Поддържа, че ищецът е имал възможност да
поиска от дружеството да обяви процесните вземания за погасени по давност,
но такова искане не било отправено. Твърди, че не е дал повод за завеждане
на делото, с оглед което моли разноските да бъдат присъдени на ищеца.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е
да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост
на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства от
фактическия състав на предявената претенция, а именно, че претендираното
от ответника и оспорено от ищеца задължение за заплащане на исковата сума
е погасено по давност, тъй като не са настъпили обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността. Посочените обстоятелства изцяло се
признават от ответника с депозирания отговор на исковата молба.
Поради изложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника
исковата сума и предявения отрицателен установителен иск се явява изцяло
основателен.
По разноските:
Предвид приетото с Определение № 95/22.02.2018 година по ч.гр.д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, тълкуване, следва да се има предвид, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговора на исковата молба. Ето
защо и съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
С оглед направеното признание и предвид формирания извод, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в процеса следва да бъдат
възложени върху ищеца. Дружеството ответник е представлявано от
юрисконсулт, с оглед на което разноски за процесуално представителство
следва бъдат определени съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед
правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ,
материалния интерес и фактическата и правната сложност на процесния
правен спор, претенцията се явява основателна за сумата от 100 лева.
Освен гореизложеното, настоящият състав счита за допълнителен
аргумент за неприсъждане на разноски в полза на ищеца и процесуалния
представител за предоставена безплатна правна помощ обстоятелството, че
същите не съставляват необходими разноски за водене на делото. След
служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищцата Б.
Д. Г. е предявила срещу ответника „фирма“ ЕАД 16 /шестнадесет/ на брой
идентични претенции за отричане на вземания за топлинна енергия за
различни периоди от по няколко месеца всеки. Макар същото да е
2
гарантирано от закона право на страната с оглед предприемане желаната
стратегия за защита на субективните права, при добросъвестно упражняване
на правата, не би се стигнало до разноски в искания размер. Предвид цената
на исковете по всяко едно от предявените дела (58,57 лева по гр.д. №
34491/2022 г., 36,41 лева по гр.д. № 34494/2022 г., 40,64 лева по гр.д. №
34495/2022 г., 64,18 лева по гр.д. № 34497/2022 г.) генерирането на разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи
размера на исковата сума, несъмнено сочи на явна злоупотреба с процесуални
права по смисъла на чл. 3 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Г. , ЕГН
********** с адрес /населено място/ НЕ ДЪЛЖИ на „фирма“ ЕАД, ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „...”, ул. „....” №
23Б сумата от 340,58 лева, представляваща ½ от общото задължение за
начислена топлинна енергия, лихва за забава и дялово разпределение за
периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. за имот, находящ се в /населено
място/, като погасена по давност.
ОСЪЖДА Б. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на „фирма” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....” № 23Б на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
сумата 100 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3