Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 25.06.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа НАХД № 125 по
описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2021 година, докладвано от съдията, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-0239-001179/04.11.2020 г., издадено от
Началника на РУ-Асеновград– Петър Костадинов Бабугеров,
с което на А.Г.А. ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания:
1. на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
2.
На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е
останал А.А. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно
заседание чрез пълномощника – адв. К. формално се сочи, че същото е незаконосъобразно
и необосновано. Без да се отрича факта на нарушението се навеждат твърдения за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а
също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована
не изпраща представител, но в писмено становище моли за потвърждаване на НП,
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 01.07.2020 г. е
било констатирано, че на същата дата около 02.19 часа в гр.Асеновград, на ул. „Цар Иван
Асен ІІ“ до № 6 1 жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ РВ 4184 МС след употреба на алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта му установена с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510 с № ARDM 0252 е била 0,85
промила измерена в издишания от водача въздух. На същия е бил издаден
талон за изпращане на медицинско изследване Приложение № 1 към чл. 4 ал.3 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на
алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/, но същият отказал да
даде кръвна проба за медицинско и химическо изследване, както и да избере
алтернативния метод за установяване на употребата на алкохол чрез доказателствен анализатор. В талона за изследване, водачът А.А. саморъчно отразил, че приема показанията на техническото
средство. Съответно на заявлението си, че приема показанията на техническото
средство, водачът А. изобщо не посетил
здравно заведение и съответно не дал кръв за медицинско и химическо изследване.
При проверката от контролните органи А. не предоставил и СУМПС и КТ към него. За
констатираните нарушения на водача А.А. бил съставен
АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, същият го подписал и му бил
връчен екземпляр от акта. При предявяването на АУАН жалбоподателят А. не направил възражения, но отново саморъчно
вписал, че не желае кръвна проба. Писмени възражения не са били подадени и в
тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен за това
орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там
реквизити. Въз основа на съставеният АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосочените основания са му наложени съответните административни
наказания – глоби в общ размер от 1010
лв., както и административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца. Наказателното постановление
е издадено от компетентния за
това орган, подписано е от него, и е в
изискуемата от закона форма.
Съдът намира, че извършването на горните административни
нарушения е безспорно установено, което се потвърждава, както от съставеният
АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена
сила. Същите се потвърждават напълно и от гласните доказателства събрани
посредством разпита на актосъставителя С.. Те се
потвърждават категорично и от писмените доказателства приложени към административно наказателната
преписка, удостоверяващи процедурата по
извършване на проверката и факта, че водачът А. е приел показанията на техническото средство и
не е направил никакви възражения. Същият в жалбата си на практика не оспорва
факта на извършване на нарушението.
Първото описано в НП нарушение е квалифицирано
по 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, която санкционна разпоредба предвижда наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
глоба в размер на 1000 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух,в диапазона от 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително. Анализът
на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата
за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни
изследвания и технически средства. При проверка на процедурата за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта на водача А. по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда
за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози/, не се констатираха процесуални нарушения. Адекватно е приложено
правилото по чл. 6 ал.4 от Наредбата, според което при отказ на лицето да
избере един от двата алтернативни способа – доказателствен
анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване, се приемат
отчетените показания на техническото средство.
При определяне размера на наказанията – глоба
и лишаване от право на управляване на
МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на
наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В
случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и
оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган
и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил
закона.
По отношение на нарушението по т.2 от НП, същото
правилно е описано с всички елементи на неговия състав и правилно е посочена
нарушената материално – правна разпоредба. Нормата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по която е квалифицирано нарушението въвежда задължение за водачите на
пътни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Нарушението правилно е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба, а именно – чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, която предвижда
санкция за водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
Наложеното наказание глоба в размер на 10 лева е правилно определено.Санкцията
е предвидена в закона в абсолютен размер и оразмеряването на глобата не подлежи
на преценката на административно-наказващия орган. Следователно като е наложил
глобата, именно в този размер, същият правилно е съобразил критериите за
оразмеряване на наказанията по чл. 27
от ЗАНН и правилно е приложил закона.
По
отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
такива. В случая не се претендира възлагането на разноски от някоя от страните
и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с
оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0239-001179/04.11.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград – Петър
Костадинов Бабугеров, с което на А.Г.А. ЕГН **********
*** са наложени следните административни наказания:
1. на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца за нарушение по 5 ал.3
т.1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и
2 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: