Решение по дело №27723/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3496
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20211110127723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3496
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА

ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ИВ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20211110127723 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от [ФИРМА] срещу Н. ИЛ. Р., ЕГН
**********, с адрес ... в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата
568,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 72,91 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 8.1.2021 г., сумата от 31,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от
15.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,36 лв. за периода от 31.1.2018 г. до
8.1.2021 г. и направените по делото разноски. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело №2295/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответницата подала
възражение срещу заповедта за изпълнение. При така изложените факти и като поддържа, че
ответницата, като собственик на топлоснабден имот на адрес: ..., аб.№ .... е потребявала
топлинна енергия за посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че същата дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор. Във възражението,
депозирано по ч.гр.дело №2295/2021г. по описа на СРС, 25 състав, обаче е посочено, че
1
ответницата не ползва услугите на [ФИРМА], няма топла вода и парно и сумите са
нереални.
Трето лице помагач на страната на ищеца [ФИРМА] не оспорва исковете.
След насрочване на производството за разглеждане в първо по делото съдебно заседание от
Н. ИЛ. Р. на 21.09.2021г. е постъпила молба, с която се представя вносна бележка за
678,92лв. и основание за плащане „по дело 27723 от 2021г. 25с-в“.
С молба от 01.10.2021г. [ФИРМА] признава извършеното плащане.В първо по делото
заседание [ФИРМА] поддържа молбата, като посочва, че ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на исковете и следва да понесе разноските в исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение, доколкото само те са останали
непогасени.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи
следното от фактическа и правна страна:
Като се вземат предвид депозираните по делото доказателства и направеното плащане в
хода на процеса, може да се приеме, че сумите за които са предявени настоящите искове
действително са били дължими от Н. ИЛ. Р. към момента на депозиране на искане за
издаване на заповед по чл.410 ГПК. По реда на чл.235, ал.3 ГПК обаче следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, настъпили в хода на процеса, които са от значение за
спорното право, поради което независимо, че вземанията са съществували към момента на
подаване на заявление, към момента на приключване на устните състезания претенциите
вече са удовлетворени. С оглед плащането предявените искове следва да се отхвърлят, но не
на основание недължимост на вземанията, а поради плащане.
Видно от изявлението на [ФИРМА] всички претендирани суми са заплатени, включително и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство. Посочено е
единствено, че не е заплатено възнаграждение за представителство от юрисконсулт в
исковото производство. Съдът намира, че Н. ИЛ. Р. следва да бъде осъдена да заплати
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство доколкото с подаване на
възражение и плащане на доста късен етап е станала причина за ангажиране на защита.
Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв., като общо двете възнаграждения в заповедното и исковото производство,
формират дължимия минималния размер.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от [ФИРМА], със седалище и адрес на
управление: ..., против Н. ИЛ. Р., ЕГН **********, с адрес ..., за признаване за установено,
2
че Н. ИЛ. Р. дължи на [ФИРМА] сумата от 568,92 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г. потребена в
топлоснабден имот на адрес: ..., аб.№ ...., ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 72,91 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 8.1.2021 г., сумата от 31,73 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва
от 15.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,36 лв. за периода от 31.1.2018 г. до
8.1.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело №2295/2021г. по описа на СРС, 25 състав, поради постъпило плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Н. ИЛ. Р., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на [ФИРМА], с ЕИК ..., с
адрес ... на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в настоящето
производство в размер на 50лв.
Решението е постановено при участието на [ФИРМА], като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3