№ 49764
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110151367 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. А. срещу ******, с която е
предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума
в размер на 3559.13 лева, представляваща платена при липса на основание по клаузата
по чл. 6.6 от договора по договор за паричен заем № 775861/05.12.2022г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 29.08.2024г., до
изплащането.
Ищецът твърди, че на 05.12.2022г. сключил със ****** договор за паричен заем
№ 775861, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 1800лева, който
ищецът следвало да върне на 18 месечни вноски. Поддържа, че в договора е
уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора следвало да бъдат
обезпечени с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия
за това, конкретно посочени в клаузата на чл. 33, ал. 3 от общите условия към
договора, като в чл. 6.6 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по
чл. 33, ал. 3 от общите условия да се дължи фиксирана неустойка в размер па 3462.08
лева. В периода от 05.12.2022 до 25.06.2024г. кредитополучателят заплатил на
кредитора сума в общ размер на 5359.13 лв., като сумата е заплатена на 16 вноски,
съобразно погасителния план към договора. Поддържа, че с уговорената неустойка се
цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с
цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение
излиза извън пределите на предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и се
накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване
за другата страна по договора. В тази връзка посочва, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата
за експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР. При условие, че същите
бяха включени, действителният ГПР би възлизал на повече от 190%. Клаузата за
неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не
произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма
1
да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице
недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката
съставлявала допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора, дължимо
под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена
разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така
и клауза относно дължимостта на неустойка при непредоставяне на обезпечение била
уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на
изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй като не бил
налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не се посочвал
процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са включени в
него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на
целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране
на исковата молба ищецът е заплатил задължения по договора, като с оглед
нищожността на оспорената клауза за неустойка по договора, сумата за неустойка е
получена от ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно
съединен обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови
сумата от 3559.13лв., представляваща платена при липса на основание по клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на
кредитора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция,
до изплащането.
Представя под опис 18бр. писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане по чл.190
ГПК за задължаване ответника да представи процесния договор за паричен заем и
общите условия към него, както и справка за заплатените суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
******, в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния
договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на
ищеца, като твърди, че оспорената клауза за заплащане на неустойка от договора е
валидна. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на
обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния
процент на разходите. Излага, че неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да
обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Посочва, че
неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна
и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, от което следвало, че
към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът
предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за
кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от посочената
неустойка, както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за
предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора
и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис
2
на заповед. Излага, че кредитополучателят по своя инициатива е сключил още два
договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия, с
оглед на което ищецът е целял начисляването на неустойката, за да обоснове
формалното си право на иск от водене на настоящото производство, както и същото е
в пряко противоречие с принципа на добросъвестността в преддоговорните отношения
между страните. Поддържа, че не е налице противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне
и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата,
водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът
не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна
кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение и е дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да
предостави обезпечение и да не заплаща неустойка. Поддържа, че всички клаузи от
договора са валидно и индивидуално уговорени между страните, като впоследствие
потребителят отново е избрал същите условия и повторно се е задължил с тях, като
това поведение е повтаряно до сключването на 3 идентични договора, поради което и
било налице индивидуално договаряне, което изключвало неравноправността на
оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения,
които се поемат с тях. По изложените доводи поддържа, че всички платени от ищеца
суми са получени на валидно правно основание. Заявява, че не оспорва получаването
на процесните суми. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Представя под опис 3бр. писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са обективно кумулативно съединени
искове: осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има
сключен договор за паричен заем № 775861 от 05.12.2022г. с твърдените клаузи, по
който е отпусната сума в общ размер на 1800лева главница, при възнаградителна лихва
в размер на 40,05% годишно, ГПР в размер на 47.39%, като съобразно чл. 3 от
договора заемът следва да бъде върнат на 18 седмични вноски; че ищецът е заплатил
по договора процесната сума от 3559.13лв., както и че същата е получена от
ответника.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че на 15.12.2022г. е сключил с ответника
договор за потребителски заем № 792605 (безспорно); че е заплатил твърдяната сума
по договора (безспорно), че тя е постъпила в патримониума на ответника (безспорно),
че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства,
е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в
3
договор за паричен заем № 775861, въз основа на които са извършени начисления на
процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
По наведеното в исковата молба възражения в тежест на ответника е да докаже
валидността на клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне
на обезпечение, съответно, че: клаузата е индивидуално договорена, че не
представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на
ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, съответно, че клаузата не е неравноправна
и не излиза извън присъщите на неустойката функции, както и че не противоречи на
закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречи на добрите нрави.
Искът е обусловен от обуславящите възражения за нищожност, доколкото в
предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящото възражение), съответно спорът по обусловения иск се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по да представи заверен
препис на договор за паричен заем № 775861 от 05.12.2022г. следва да се остави без
уважение, доколкото посоченият документ е представен към отговора.
Следва да се задължи ответникът да представи общите условия към договора.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
5. Друго:
5.1. По искането по реда на чл. 213 ГПК:
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. В
разглеждания случай гр.д. № 51759/2024 г. е образувано пред СРС. След извършена от
съда справка в деловодната система на съда се установява, че гр. д. № 51759/2024 г. по
описа на СРС има за предмет договор за кредит, различен от процесния договор, с
оглед на което не е възможно постановяване на едно общо решение по тях, поради
което не следва да се присъединяват към настоящото делото другите висящи между
страните производства.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
4
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.03.2025 г. от 15:25 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК за
съединяване към настоящото гр. д № 51367/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, на
следното дело: гр. д. № 51759/2024 г. по описа на СРС.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190, ал.1 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи заверен препис от общите условия към процесния договор
за паричен заем № 775861 от 05.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му
част. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците по чл.161 ГПК, в случай на
неизпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5