Решение по гр. дело №1565/2025 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 521
Дата: 2 октомври 2025 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20251320101565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Видин, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Д.
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. С.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело №
20251320101565 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 150 от СК за увеличаване на издръжка.
Предявен е иск от П. Д. Р. с ЕГН **********, в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете Т. П. Д. с ЕГН **********, двамата
с адрес: с. ************** против С. С. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
****************** за увеличение на присъдена издръжка.
Ищцовата страна претендира увеличение на определената по гр.д. №
1631/2024 г. по описа на ВРС – Видин месечна издръжка от 270.00 лева.
Посочва се, че през последната една година след определяне на
последния размер на издръжка със Споразумението по гр.д. № 1631/2024 г. по
описа на ВРС, възрастта и нуждите на детето Т. нараснали. Твърди се, че
детето е с тежко ендокринологично заболяване – диабет, въпреки крехката си
възраст. Това налага специален режим на живот, хранене, периодични
посещения на болнични и рехабилитационни заведения и др. свързани с това
разходи, които са значителни по размер и честота. Излага се, че за подобряване
и стабилизиране на подрастващия организъм на детето били препоръчани
спортни занимания и то започнало да посещава Клуб по водни гребни
спортове „Бонония“ и Боксов клуб „Видин“, и двата в гр. Видин. С оглед на
специфичните изисквания за спортните занимания посочва, че са необходими
специални облекло и оборудване, които са скъпоструващи.
1
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде увеличен
размерът на присъдената издръжка, която майката С. С. П. да заплаща на
детето Т. П. Д., чрез неговия баща и законен представител П. Д. Р. от 270.00
лева на 400.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното изплащане, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменение или
прекратяване на задължението.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Посочва се, че заболяването на детето не е възникнало в последната една
година, което ищецът сочи като аргумент за предявяване на иска. Ответницата
твърди, че няма финансова възможност да заплаща по-висок размер
издръжка, тъй като работи на минималната работна заплата, като от сумата
1077.00 лева след приспадане на данък и дължими осигуровки получава
възнаграждение от 840.74 лева. Посочва, че след приспадане на сумата 270.00
лева /издръжката на детето/ реалната сума, която остава за нея е в размер на
570.74 лева месечно. Твърди, че тази сума я поставя дори под прага на линията
за бедност, която с Постановление на МС № 328/30.09.2024 г. за 2025 г.
линията за бедност на пълнолетно лице е определена в размер на 638.00 лева.
Излага също, че липсва втората кумулативна предпоставка на чл. 59, ал. 5 от
СК за увеличаване на издръжката: „Размерът на издръжката трябва да осигури
условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.“ Поддържа, че
няма финансова възможност да заплаща по-висок размер от минималната
издръжка за страната от 270.00 лева. Посочва, че не притежава никакви имоти,
от които да получава рента или наеми и няма никакви други доходоизточници,
освен минималната работна заплата. Моли съда да отхвърли иска за
увеличаване на издръжката като неоснователен.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства,
назначен е и е изготвен социален доклад от Д „СП“ - Видин.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз
2
основа на акт за раждане № ***/***** г. е видно, че страните по делото – П. Д.
Р. и С. С. Р.а са родители на детето Т. П. Д. с ЕГН **********.
От приложеното копие на Протоколно определение от 19.12.2024 г.
постановено по гр.д. № 1631/2024 г. по описа на РС - Видин, е видно, че съдът
е одобрил споразумение, с което ответницата се е съгласила да заплаща
месечна издръжка на детето си в размер на по 270.00 лева.
От представена служебна бележка № 599/16.06.2025 г. от Директора на
ОУ „И. В.“ гр. Видин е видно, че детето за 2024/2025 г. е било записано в 6В
клас в ОУ „И. В.“ гр. Видин.
От представена служебна бележка от 04.04.2025 г., издадена от Клуб по
водни гребни спортове „Бонония“ е видно, че детето Т. П. Д. участва в
извънучилищни тренировъчни занимания всеки ден от 15.30 до 17.30 ч.
От служебна бележка, издадена от Боксов клуб Видин е видно, че детето
Т. Д. посещава редовно тренировките на спортен клуб „Боксов клуб Видин“ от
01.03.2025 г.
Представено е и ЕР № **** от зас. № 42/08.08.2024 г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Проф. д-р Георги Златарски“ ЕООД гр. Белоградчик, от което се
установява, че ТЕЛК определя на детето Т. Д. 80 % ВСУ за 1 година с чужда
помощ поради инсулинозависим захарен диабет, без усложнения.
От представената епикриза от „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Вършец от 17.04.2025 г.
се установява, че детето Т. П. Д. е било прието на 11.04.2025 г. и изписано на
17.04.2025 г. с диагноза: Z50.8 Лечение включващо други видове
рехабилитационни процедури, Е10.9 Инсулинозависим захарен диабет без
усложнения.
Представени са етапна епикриза и амбулаторни листове на детето Т. П.
Д. от лекар ендокринолог.
От представеното удостоверение изх. № 95-57/29.05.2025 г. е видно, че
бащата на детето П. Д. Р. работи в Център за спешна медицинска помощ –
Видин като **** и за период от 6 месеца /от декември 2024 г. до май 2025 г./ е
получил общо нетно трудово възнаграждение в размер на 9284.87 лева, като
за април месец 2025 г. – нетно възнаграждение 1616.79 лева и за май 2025 г. –
1614.85 лева.
3
От представеното удостоверение изх. № 70/25.07.2025 г. е видно, че
майката на детето С. С. П. работи във фирма „Г.“ ЕООД като работник кухня и
за период от 12 месеца /от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г./ е получила общо
нетно възнаграждение в размер на 9373.05 лева, като за месец май 2025 г. –
840.47 лева и за месец юни 2025 г. – 840.74 лева.
От изготвения социален доклад е видно, че за малолетното дете Т. П. Д.
се полагат адекватни грижи от неговия баща П. Д. Р. подпомаган от майка си
Т. Р., която е и личен асистент на детето. За момчето е осигурена сигурна и
спокойна семейна среда. Закупени са дрехи и обувки, съответстващи на пола и
сезона, осигурен е достъп до образование. Бащата споделя, че се налага да
закупува допълнително ленти за инсулин за своя син, тъй като отпуснатите от
РЗОК са недостатъчни, като за тях заплаща различни суми. Във връзка със
заболяването на Т. се налага през два месеца състоянието му да се проследява
от д-р Ч. П. в гр. Плевен и да пътуват до там. Посочено е в социалния доклад,
че малолетният Т., придружен от своята баба, която е негов личен асистент са
били в балнеосанаториум в гр. Вършец, където на детето са извършвани
лечебни процедури, като предстои отново детето да бъде заведено на
балнеосанаториум. Социалният работник, изготвил доклада не е осъществил
контакт с майката на детето
По делото е разпитана свидетелката Т. М. Р. – баба на детето по бащина
линия. От нейните показания се установява, че тя се грижи за детето Т. и е с
него постоянно. Посочва, че внукът й има здравословен проблем и тя му е
личен асистент. Твърди, че Т. е с диабет и е на инсулин, посочва, че е ученик.
Твърди, че бащата на детето, който е неин син се грижи за детето. Ходят да
следят здравословното състояние на Т. в гр. Плевен и гр. Монтана в болнични
заведения и ходят на почивки с цел подобряване на здравословното му
състояние. Сочи, че инсулин се поставя на Т. 3 пъти, мерят кръвната захар 3 –
4 пъти. Излага, че детето не е на специален хранителен режим, ходи на бокс и
на плуване, като за тези спортове твърди, че му трябват специални екипи.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на
4
детето, следва да се установи, че ответникът е родител на детето, като следва
да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Съдът намира, че от определяне размера на издръжката на 19.12.2024 г.
до датата на подаване на исковата молба – 16.06.2025 г. са изминали едва шест
месеца, през който период ,и при данните по делото ,не може да се приеме,че
нуждите на детето са се увеличили. От представените медицински документи
е видно, че заболяването на детето не е възникнало в последната една година,
а е било налице и към 19.12.2024 г., когато е определен размер на издръжката
– 270.00 лева.Извънучилищните тренировки в клуб по водни гребни спортове
и клуб по бокс не са задължителни такива. На детето е препоръчан спорт с
оглед заболяването му, но не му е препоръчан конкретен спорт – гребане и
бокс, поради което съдът намира, че детето може да упражнява и други видове
спорт, които не са свързани със скъпоструващи специални облекла и
оборудване, какъвто е единият от аргументите на ищеца за увеличение
размера на издръжката.
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя, от една
страна, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга –
от възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал.1 от СК.
От една страна съдът следва да прецени нуждите на детето, като
5
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се
това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина
на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т.н.
Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила
раздялата между родителите му. Всеки един от тях, въпреки раздялата, е
длъжен да поеме своята част от отговорността към детето си.
От събраните писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда,
съдът намира за доказано, че малолетното дете посещава редовно училище,
посещава и извънкласни дейности, също така и се налага през два месеца
състоянието му да се проследява от д-р Ч. П. в гр. Плевен и да се закупуват
допълнителни ленти за инсулин. Безспорни са ежедневните му нужди от
храна, отопление, облекло, джобни средства, здравни и образователни
потребности, развлечения в рамките на обикновените за възрастта. Съдът
приема за доказано, че детето е в период на активен растеж и се налага често
да му се закупуват дрехи, обувки, които, предвид възрастта му, са на
значителна стойност. Детето ежедневно има разходи, изискващи джобни
средства, както за училище, така и за поддържане на социален живот, предвид
възрастта и потребностите. Като ученик, разходите за учебници, помагала
ежегодно са на значителна стойност. Взема се предвид, че възрастта на детето
предполага един по-активен социален живот, срещи с приятели, занимания,
свързани с личностното развитие на детето, които безспорно са в негов
интерес, също така и извънкласните спортни занимания, които са му
препоръчани с оглед заболяването му.
При така констатираните разходи на детето съдът намира, че месечно за
неговите обичайни нужди, които стоят в основата на определяната издръжка,
са необходими около 500.00 лева, от които 270.00 лева се осигуряват от
майката.
Относно възможностите на майката – другият критерий за определяне
размера на издръжката са възможностите на родителя, който е задължен с нея.
При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената
издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение за издръжка към
други лица.
От представеното по делото удостоверение изх. № 70/25.07.2025 г. е
видно, че майката на детето С. С. П. получава нетно месечно възнаграждение
6
в размер на 840.47 лева. Не са ангажирани доказателства за други алиментни
задължения на ответницата.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер
на 1077.00 лева съгласно Постановление № 359 на МС от 23.10.2024 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, т.е.
минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от
269.25 лева.
В случая ,при направения извод,че нуждите на детето не са се
увеличили,включително съобразявайки и ниското възнаграждение на
ответницата,което след приспадане на сумата за издръжка е на ниво под
прага на бедност , искът за увеличаване на издръжката от 270.00 лева на
400.00 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат на
страните, а същите следва да останат така както са направени, тъй като от
ответницата са сторени разноски за адвокатско възнаграждение, но не е
поискано присъждането на същите.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от П. Д. Р.
с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете Т. П. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: с.
**************, против С. С. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
****************** за увеличаване размера на издръжката, която С. С. П. е
осъдена да заплаща, съгласно Протоколно определение от 19.12.2024 г.
постановено по гр.д. № 1631/2024 г. по описа на РС - Видин, на своето дете Т.
П. Д., чрез неговия баща и законен представител П. Д. Р., от 270.00 лева на
400.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд -
Видин в двуседмичен срок от съобщаването му.
7
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8