№ 9761
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
2024,0165781 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „, срещу Д. М. С., Н. Д. С. и В. М. С..
В исковата молба се твърди, че между страните са били налице
договорни отношения, свързани с предоставени ВиК услуги от ищеца за имот
с адрес: гр. София, , ,. Сочи, че за процесния период правоотношенията между
страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „,, одобрени от КЕВР на основание чл. 6,
ал. 1, т. 5 ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет
страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. Посочва, че със
заявление за промяна на партида от 13.09.2023 г. ответникът В. С. е уведомил
ищеца за промяна на собствеността в имота. Твърди, че тогава другите двама
ответници са дарили собствениците си 2/3 ид. ч. на В. С., като дружеството е
префактурирало неплатените задължения за период на консумация от
11.10.2020 г. до 16.02.2023 г.
Моли съдът да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
сумата в размер на 1078,79 лв., представляваща цена за доставени ВиК услуги
до имот с адрес: гр. София, ж,1 за периода от 11.10.2020 г. до 16.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от 26.08.2024 г. (датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
50891/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявения иск. Не оспорват, че на 17.02.2023 г.
В. М. С. е придобил собствеността върху имота, но оспорват да са били в
облигационни отношения с ищеца преди този момент. Правят възражение за
погасяването по давност на задълженията. Оспорват доставянето на ищеца на
1
услугите в претендирания размер. Твърдят, че общият водомер в сградата не е
преминал редовна метрологична проверка. Молят за отхвърлянето на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Правна квалификация:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. По иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е
да установи, че ответниците са потребители на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
В тежест на ответниците е да докажат плащане на задължението и
останалите възражения, наведени с отговора на исковата молба.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия на ВиК услуги
на потребителите от „С, АД.
5. По съществото на спора:
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от
25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва,
че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Като доказателство по делото е представено заявление за промяна на
титуляр на партида, депозирано на 13.09.2023 г., с което В. М. С. е поискал да
партидата да бъде променена на негово име в качеството му собственик на за
2
имот с адрес: гр. София, , ,.
За доказване на възникването на облигационни отношения с
ответниците ищецът е представил справка от имотния регистър за Н. Д. С., за
периода 01.01.1998 г. до 29.01.2024 г. От нея се установява, че на 17.02.2023 г.
Д. М. С. и Н. Д. С. са прехвърлили 2/3 ид. ч. на В. М. С.. В представената
справка е посочено, че на 17.01.2023 г. и на 10.01.2018 г. са налице
отбелязвания по вписани искови молби за процесния период. Въпреки това от
представената справка не би могло да се установи, че ответниците са били
собственици на процесния имот за периода 11.10.2020 г. до 16.02.2023 г., като
от нея не се установява как същите са придобили имота, при какви квоти и на
какво правно основание.
Като доказателство по делото е представена и информация от С,и“ за
данъчно задълженото лице за процесния имот. Посочено е, че съгласно
декларация по чл. 14 ЗМДТ за наследство и от 01.01.2018 г. данъчно
задължени лица за имота са Д. М. С. при квота 2/12 ид. ч., Н. Д. С. при квота
2/12 ид. ч., В. М. С. при квота 2/12 ид. ч, Е,а при квота 3/12 ид.ч. и М, при
квота 3/12 ид.ч. Посочено е, че не 09.01.2023 г. е подадена коригираща
декларация, в която е посочено, че М, не е наследник, поради което
собственици са били Д. М. С. притежаващ 2/12 ид. ч., Н. Д. С. притежаваща
2/12 ид.ч., В. М. С. при квота 2/12 ид. ч и Е,а притежаваща 1/2 ид ч.
Отбелязано е, че на 03.02.2023 г. е била подадена коригирана декларация, с
която са били декларирани като собственици до 31.12.2022 г. Д. М. С., Н. Д.
С. и В. М. С. при квоти 1/3 за всеки от тях.
Съдът приема, че представената по делото справка обвързва съда с
материална доказателствена сила само за това дали е подадена декларация по
чл. 14 ЗМДТ за имота, но тази декларация не установява право на
собственост, респ. на вещно право на ползване по отношение на процесния
имот, поради което съдът приема, че ищецът не е доказал пълно и главно, че
ответниците са потребители на Вик услуги и че същите са обвързани от
общите условия на оператора (така и Решение № 261294 от 25.02.2021 г. по в.
гр. д. № 6856 / 2020 г. на Възз. II-б. състав на Софийски градски съд).
В подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ фигурират и други лица като
собственици на имота, а от представената справка от имотния регистър за Н.
Д. С. категорично липсва информация за начина, по който е придобит имота,
както и че ответниците са били собственици на процесния имот в процесния
период.
По делото няма непротиворечиви доказателства, че тримата
ответници са били съсобственици на процесния имот при квоти по ⅓ ид.ч.,
което води до неоснователност на иска.
Дори да се приеме, че съсобствеността в процесния период се доказва
по косвен път, то ищеца не доказа че ищецът е доставил твърдяното в
исковата молба количество на потребени ВиК услуги.
Като доказателство по делото е приета съдебно-техническа експертиза,
3
в която е посочено, че имотът е водоснабден. В проведеното открито съдебно
заседание, вещото лице е посочило, че не е спазен духът на закона за
измерванията, защото по принцип „С, АД е длъжна минимум един път в
годината да прави реален отчет, но в случая не са представени реални отчети.
Посочила е, че всичките отчети са извършени на база. В процесния случай
ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и
чл.24 от Общите условия на „С, АД, тъй като не се изясни причината, поради
която служебно е отчитан водомера на ответниците. Не се представиха
доказателства, ответниците да са били уведомяван за датата на отчитане, чрез
поставяне на писмено съобщение или да са уведомявани по друг начин и да са
отказвали достъп до обекта на отчитане. Същевременно не е налице
извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана
така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани,
съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да се
извършва съобразно броя на обитателите на жилищата.
В открито съдебно заседание, вещото лице е посочило, че начисленията
от ищеца са относителна консумацията, като не може да се установи, че е
точно толкова. Ищецът не е представил допълнителни документи, от които да
може да направен точен извод за точното количество на доставената услуга.
Не са предоставени данни за и от индивидуални водомери от апартамента.
По делото е представена справка за формираните задължения за
процесния период, изготвена от ищеца, но доколкото същата представлява
частен документ, съдържащ изгодни за него факти, не би могло да се приеме,
че същата е годна да докаже реално доставеното количество ВиК услуги.
Съдът отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, за
предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка -
договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения - договор за
предоставяне на ВиК услуги, като в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване количеството доставена, отведена и
пречистена питейна вода в имота на ответника - така РЕШЕНИЕ № 1153 ОТ
27.02.2025 Г. ПО В. ГР. Д. № 4927/2024 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Съгласно чл. 32 Наредба № 4 от 14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост,
или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Установяването на
извършения отчет и резултатите от него се извършва по определен в
4
Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 Наредбата, отчетените данни по ал. 2
и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В настоящия случай, по делото не се установиха нито поставени
индивидуални водомери, нито данни от тях, дори да са налични индивидуални
водомери в обекта, не се установи, че ответниците не са предоставили достъп
до тях. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установи при
условията на пълно и главно доказване действителното количество доставена,
отведена и пречистена вода.
При това положение предявеният иск е изцяло неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски имат единствено ответниците. Ответниците са заплатили 400 лв.
адвокатско възнаграждение, за което са представили договор за правна помощ,
с оглед на което ищецът следва да бъде осъден за тази сума. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ищеца следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С, АД, ЕИК , срещу Д. М. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. М,1, ап.,, Н. Д. С., ЕГН: ********** с
адрес: гр. София, ж.к. М,1, ап., и В. М. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. М,1, ап.,, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, за признаването за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата в размер на 1078,79 лв.,
представляваща цена за доставени ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж,1
за периода от 11.10.2020 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва от
26.08.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50891/2024 г. по описа на
СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА „С, АД, ЕИК , да заплати на Д. М. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. М,1, ап.,, Н. Д. С., ЕГН: ********** с адрес: гр. София,
ж.к. М,1, ап., и В. М. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. М,1, ап., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК - на всеки по 133,33 лв. (⅓ от сумата в размер на
400 лв.), представляваща сторените от ответниците разноски в настоящето
производство.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6