№ 15300
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110161797 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано след като с определение № 3059/01.11.2023г. по
адм. д. № 2347/2023г. по описа на Административен съд - Варна производството по исковата
молба на "П" ООД с ЕИК ********* - гр. П срещу М... е разделено и иска за заплащане на
обезщетение в размер на 1015, 91 лв., ведно със законна лихва, във връзка с действията на
ответника преди и след сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ № ... от
02.12.2011г., е изпратено за разглеждане по родова и местна подсъдност на СРС.
С исковата молба, първоначално депозирана пред АС - Варна се иска да се осъди МИ сега
М. да запрати на "П" ООД сумата от 1015, 91 лв., представляваща заплатена от ищеца на ТД
на НАП - Варна законна лихва за периода от 27.02.2021г. до 13.04.2021г., дължима върху
сумата от 79 500 лв., представляваща неправомерно получени средства по договор за
безвъзмездна финансова помощ № ... от 02.12.2011г., изразяваща се в 10% бонус,
предоставен на ищеца като дружеството със статут на средно предприятие, ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2021г. - датата на настъпване на вредата, до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ответникът с отговор на исковата молба оспорва иска като недопустим и неподсъден на
районния съд. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за вреди по
договори, сключени през 2011г. и 2013г. Оспорва исковата молба и като неоснователна.
Ответникът признава сключването на процесния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с интензитет на помощта от 60%, предвид категорията на дружеството
ищец, която то е посочило – средно предприятие. Твърди, че е изпълнил договора като е
платил заявената безвъзмездна помощ.
Спорът между страните по делото се изразява в това добросъвестни ли са били действията
1
на всяка от тях при сключване на посочения договор, тъй като с решение за установяване на
нередност № .../05.04.2016г., изменено с решение за нередност № .../09.06.2016г., е установен
недопустим разход по посочения проект в размер на 79 500 лв.
Ищецът твърди, че сумата, предмет на иска, представляваща платена лихва върху
главницата от 79 500 лв., е платена поради недобросъвестни и незаконосъобразни действия
на административния орган.
Ответникът твърди, че действията му са били добросъвестни и законосъобразни, тъй като
тези решения са потвърдени с влезли в сила решения на АС - Варна и ВАС.
Предявения иск намира правно основание в чл. 12 от ЗЗД, затова всяка от двете страни по
делото следва да докаже, че е действала добросъвестно, ищецът - при представяне на
информацията, необходима за сключване на процесния договор, а ответникът – при
проверката и преценката й преди сключването на договора.
Не се спори между страните, че ищецът е платил на НАП сумата, предмет на иска.
При сочените от страните факти, по голяма част от които не спорят и представените
писмени доказателства, съдът прие, че е предявен осъдителен иск за осъждане на М... да
заплати на „П“ ООД сумата от 1 015.91 лева, представляваща заплатена от „П“ ООД на ТД
на НАП - Варна законна лихва за периода от 27.02.2021 г. до 13.04.2021 г., дължима върху
сумата от 79 500 лева, представляващи неправомерни получени средства по договор за
безвъзмездна финансова помощ № ..., изразяваща се в 10% бонус, предоставен на
дружеството със статут на средно предприятие, ведно със законна лихва, считано от
13.04.2021 г. – датата на настъпване на вредата, до окончателното изплащане на сумата,
както и да се присъдят направените от ищецът съдебни и деловодни разноски.
От фактическа страна следва да се счита за безспорно установено, че страните са сключили
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № ... от 02.12.2011г.,
като интензитетът на безвъзмездната финансова помощ е 60 % предвид категорията, която
дружеството е посочило – средно предприятие. Договорът е изпълнен, като са осъществени
плащания на заявената безвъзмездна помощ.
По Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика” 2007 - 2013 е извършван одит от страна на Европейската сметна палата.
Европейската комисия е потвърдила издадения от Европейската сметна палата окончателен
доклад (PF №...), като е указала от службите на Комисията да се предприемат последващи
действия по отношение на констатациите, по –специално във връзка с необходимите
финансови последици.
В изпълнение на горните актове, след преценка на събраните документи и указанията за
тълкуване на закона, управителният орган е издал Решение за установяване на нередност №
.../05.04.2016г., изменено с Решение за нередност №.../09.06.2016г., с което е установен
недопустим разход по проекта в размер на 79 500,00 лв., представляващ намаляване на
изплатената безвъзмездна финансова помощ с 10 % недопустим интензитет, т.к. категорията
на дружеството не позволява интензитет от 60 %. Същото е оспорено по съдебен ред от
2
бенефициента. С Решение №15615/19.12.2017г., по адм. дело № 11459/2017г., на ВАС 5 чл. с-
в. е потвърдено Решение №10339/2017г. на ВАС, 3 чл. с-в, като административният акт е
отменен на процесуално основание за неспазване на процедурата за уведомяване за налагане
на финансова корекция.
Проведена е повторна процедура за налагане на финансова корекция, която е приключила с
издаване на Решение № .../12.02.2021г. Същото отново е било обект на съдебен контрол и с
Решение № 474/12.04.2022г., по адм. дело № 524/2021г. по описа на Административен съд –
Варна жалбата е отхвърлена като неоснователна и административният акт е потвърден.
Решение е влязло в сила.
В заключение, „П“ ООД не е следвало да получи безвъзмездна финансова помощ с
интензитет на средно предприятие – 60%, а с такъв за голямо предприятие – 70%. Затова
дружеството е заплатило сумата от 79 500 лева по финансова корекция по (ДБФП) №... от
02.12.2011г., ведно със законната лихва в размер на 1 015.91 лева, считано от 27.02.2021г. до
13.04.2021г., за което е издадено платежно нареждане от 13.04.2021г.
Спорният въпрос в настоящото производство е добросъвестни ли са били действията на
всяка една от страните при сключване на процесния договор за безвъзмездна финансова
помощ № ....
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗЗД при воденето на преговори и сключването на
договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат
обезщетение. Нормата визира особен фактически състав, приложим към извъндоговорните
задължения за поправяне на вредите. В разглеждания казус ищецът претендира обезщетение
за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от недобросъвестно поведение на
ответника при воденето на преговори. Преддоговорното задължение за поправяне на
вредите се поражда при наличие на кумулативната даденост на следните елементи:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
вредите и вина.
Разгледан по същество предявения иск е основателен, поради следното:
Ищецът „П“ ООД е подал проектно предложение за участие в процедура за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-1.1.04 „Подкрепа за внедряване в
производството на иновативни продукти, процеси и предоставянето на иновативни услуги“
по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“
2007-2013г. Съгласно точка 1. 6 от Насоките за кандидатстване по процедурата за
безвъзмездна финансова помощ, допустими за кандидатстване са микро, малки, средни и
големи предприятия, като интензитетът на безвъзмездната финансова помощ е 70 % за
микро и малки предприятия, 60 % за средни и 50 % за големи. С Декларация за
обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия, дружеството
ищец се е определило като средно предприятие, което също така е свързано предприятие и
предприятие партньор. На основание представените от дружеството документи и
декларация е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП)
3
№... от 02.12.2011г., като интензитетът на безвъзмездната финансова помощ е 60 % предвид
категорията, която дружеството е посочило. Договорът е изпълнен, като са осъществени
плащания на заявената безвъзмездна помощ.
Съдът счита, че задължение на управителният орган на програмата е било своевременно,
преди сключването на договора да прецени събраните документи с указанията по
тълкуването на закона и да пристъпи към сключване на договора само ако кандидатът, в
случая „П“ ООД е изпълнил всички изисквания на оперативната програма и закона. В
разглежданият случай това не е сторено.
Статута на предприятието бенефициент е следвало да се прецени от управителният орган
на оперативната програма. Няма спор, че „П“ ООД се е декларирало като средно
предприятие, но също така е декларирало и свързаност с други дружества и ответникът е
следвало да прецени дали декларираната свързаност осъществява състава на чл. 4, ал.8, във
вр. с ал.5, т. 4 от ЗМСП. Налице са били документи, от които ответникът, при нужния
анализ, като лице разходващо средства по оперативна програма, е следвало да прецени дали
кандидатът отговаря на условията за сключване на договор съответно за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ като средно предприятие.
Не се спори от ответната страна, че видно от представените от кандидата документи,
76,03% от дяловете в „П“ ООД се притежават от И.Р.К., като управител е баща му Р.И.К..
Едноличен собственик на „П“ ЕООД е "ППС" АД, ЕИК/ПИК *********, в което
дружеството акционер с над 90 % от дяловете е Р.И.К.. При така създалата се фактическо
обстановка, Р.И.К., чрез свое дружество „ППС" АД притежава „П“ ЕООД и 23,9 % от „П“
ООД. Доколкото „П“ ЕООД притежава 23.96 % от дяловете в „П“ ООД, то се явява
съдружник в същото. За да се осъществи състава на нормата по чл. 4 от ЗМСП, следва да се
докаже наличието на споразумение с другите акционери/съдружници. При условие, че
единият съдружник И.Р.К. притежава 76.04% от дяловете, а останалите се притежават от
дружество, което е 100 % собственост на баща му Р К и същият междувременно е и
управител на „П“ ООД, то между тези лица може обосновано да се твърди, че е налице
споразумение.
Именно ответникът е трябвало да изследва свързаността между предприятията, като
изследва доколко Р.И.К. и И.Р.К. (баща и син), могат да се счита за група физически лица,
които действат съвместно. Ответникът е следвало преди сключването на процесния договор
да изследва въпроса дали освен съществуването на роднинска връзка между посочените
лице, които притежават тези две предприятия, те ги управляват едновременно и дали
съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на
разглежданите предприятия, което изключва възможността последните да се считат за
икономически независими едно от друго.
За ответникът, от представените документи и от данните в търговския регистър е било
видно, че предмет на дейност на „П“ ООД е строителство. В годишния доклад за дейността
на „П“ ООД за 2009, 2010г. изрично е било посочено, че приходите на дружеството са от
производство на инертни материали и от изпълнени строително-монтажни работи. Не се
4
спори, че в Проектното предложение, стр. 12, също било посочено, че предмет на дейност на
дружеството е строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на пътища.
Оборудването, което се закупува по проекта, е асфалтосмесителна инсталация. По
отношение на „П“ ЕООД е било видно, че дружеството е с предмет на дейност
„Строителство на пътища, самолетни писти и спортни терени“, видно от публикуваните
Годишни счетоводни отчети и Доклади на независим одитор за 2009 г. и 2010 г. С оглед на
изложеното е могло да се прецени, че двете дружества осъществяват своята дейност на един
и същ пазар, съответно са свързани по смисъла на чл. 4 от ЗМСП. Доколкото дружеството
„П“ ЕООД е голямо предприятие и то е свързано с „П“ ООД, то тогава „П“ ООД е следвало
да се декларира със статут на голямо предприятие. При това положение „П“ ООД не е
следвало да получи БФП с интензитет на средно предприятие, а с такъв за голямо.
Като е направил преценка за наличие на споразумение между съдружниците, за това, че
посочените предприятия извършват своята дейност или част от нея на същия съответен
пазар или вертикално свързани пазари, едва с решение за установяване на нередност №
.../05.04.2016г., изменено с решение за нередност № .../09.06.2016г., ответникът е осъществил
състава на преддоговорната отговорност по чл. 12 от ЗЗД и следва да обезщети вредите,
които са причинени на ищеца под формата на претърпяна загуба в размер на 1 015.91 лева,
заплатени от „П“ ООД на ТД на НАП - Варна като законна лихва за периода от 27.02.2021 г.
до 13.04.2021 г., дължима върху сумата от 79 500 лева, представляващи неправомерно
получени средства по договор за безвъзмездна финансова помощ № ..., изразяващи се в 10%
бонус, предоставен на дружеството като средно предприятие. Вземането не е погасено по
давност, която е 5-годишна и е започнала да тече от 13.04.2021г.
Законната лихва за забава върху присъдената сума следва да се присъди по правилото на
чл. 84, ал.2 от ЗЗД, от деня на поканата, в случая от датата на исковата молба, тъй като
отговорността по чл. 12 от ЗЗД не е отговорност по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца в размер на 318 лв., съгласно
представения от пълномощника му списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М... с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., да плати на
"П" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. С..., сумата от
1015, 91 лв., представляваща заплатена от "П" ООД на ТД на НАП - Варна законна лихва за
периода от 27.02.2021г. до 13.04.2021г., дължима върху сумата от 79 500 лв., представляващи
неправомерно получени средства по договор за безвъзмездна финансова помощ № ... от
02.12.2011г., платени на 13.04.2021г., изразяваща се в 10% бонус, предоставен на "П" ООД
като дружеството със статут на средно предприятие, ведно със законната лихва, считано от
06.04.2022г. - датата на исковата молба по адм. д. № 848/2022 г. по описа на АС - Варна, до
окончателното изплащане на сумата, по иска предявен по чл. 12 от ЗЗД.
5
ОСЪЖДА М... с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., да запрати
на "П" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. С..., сторените
по делото разноски в размер на 318 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6