РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20245300500648 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №5032/11.12.2023г., постановено по гр. д. №
-ви
5712/23г. по описа на Пловдивския районен съд, І бр. състав, с което се изменя
размера на присъдената с протоколно определение на Районен съд Пловдив от
10.01.2017 г., постановено по гр.д. № 12148/2016 от IV бр. с. месечна издръжка,
дължима от С. П. Ж., ЕГН: **********, на В. С. Ж., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител М. П. Г., ЕГН **********, като увеличава същата от 130
лева на 350 лева /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата
молба - 25.04.2023 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят С. П. Ж., ЕГН: **********, чрез адв. П. Т. счита, че неправилно
съдът е определил издръжка над размера от 250лв. месечно и моли съда да определи
месечна издръжка в посочения размер.
Въззиваемата страна В. С. Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител М. П. Г., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да
я остави без уважение, като потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от съдебна спогодба одобрена на
-ти
10.01.2017г. по гр. д. № 12148/16г. по описа на ПдРС, VІбр. с. и удостоверение за
раждане, издадено на ***г. от Община Пловдив, се установява, че В. С. Ж., родена на
***г. е дъщеря на С. П. Ж. и М. Г. Г.. С посочената съдебна спогодба съдът е одобрил
спогодбата на страните, според която бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 130лв. считано от ***г.
За определяне размера на необходимата месечната издръжка на малолетното
дете съдът съобрази възрастта му и съответните на нея ежедневни нужди от храна,
дрехи и при необходимост лекарства, както и обстоятелството, че е ученичка във
***клас и свързаните с това разходи за учебни помагала и занималня, както и доходите
на родителите му. От представените преписи от Заповед № 1/03.01.2023г. и от трудов
договор № 56/13.04.2023г. се установява, че М. Г. получава 390 лв. месечно трудово
възнаграждение, което се потвърждава и от справката от НАП, ТД Пловдив, а С. Ж. по
посочения трудов договор получава основно месечна трудово възнаграждение в размер
на 1 600лв., а посоченият с справката на НАП – ТД Пловдив осигурителен доход е 1
823.50лв.
И двамата родители представят доказателства, че заплащат наем за жилищата, в
които живеят, съответно майката в размер на 500лв. месечен наем, а бащата – 400лв.
месечен наем. Жалбоподателят има и друго дете, за което безусловно дължи издръжка
– С., роден на ***г.
От показанията на свидетелката И. Ж., която е майка на жалбоподателя, но
съдът кредитира нейните показания, като непротиворечащи на останалите
доказателства по делото, се установява, че нейния син купува дрехи, подаръци и
играчки на дъщеря си, давал ú е пари извън издръжката и веднъж я е водил на море.
От показанията на свидетелката М. Г. – майка на въззиваемата, чийто показания
съдът също кредитира като съответстващи на останалите събрани доказателства по
делото, се установява, че бащата заплаща дължимата до момента издръжка, като освен
това полага и допълнителни грижи за дъщеря си, като е помогнал при монтирането на
закупеното от нея бюро на В..
С оглед изложеното, както и с обстоятелството, че от определения със съдебното
решение размер на издръжката са изминали вече повече от седем години, в които са
нараснали нуждите на детето от издръжка, съдът намира, че необходимият и възможен
месечен размер на издръжката на малолетната В. възлиза на 550лв., от които бащата
следва да заплаща 350лв, а останалите 200лв. ще се поемат от майката, върху която
остават и непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. Претендираното увеличаване на издръжката до 250лв. е неоснователно, тъй
като това е почти минималния размер по чл. 142, ал.2 от СК, който обаче не е
2
съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на родителя, който я
дължи.
Върху този извод не влияе обстоятелството, че бащата е сключил договор за
потребителски кредит в размер на 15 000лв,. тъй като тази сума увеличава
патримониума на жалбоподателя, а това значи и неговата възможност да заплаща
издръжка, а закупуваните от въззивника дрехи, подаръци и играчки, както и
предоставените пари извън издръжката нямат системен характер и не са от естество да
изпълнят съдържанието на цялостна издръжка, за да бъдат евентуално приспаднати от
размера на дължимата издръжка.
Като е достигнал до същите правни изводи и е увеличил издръжката на 350лв.
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ввъзиваемата
сумата 550 лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5032/11.12.2023г., постановено по гр. д. №
-ви
5712/23г. по описа на Пловдивския районен съд, І бр. състав.
ОСЪЖДА С. П. Ж., ЕГН: **********, от *** да заплати на В. С. Ж., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител М. П. Г., ЕГН ********** и
двете с адрес *** сумата 550 (петстотин и петдесет) лева разноски, направени във
ввъззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3