Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.01.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е
състав, в публично заседание на десети декември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от
мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 4238 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20220401 от 8.10.2020 г. по гр.д. № 34981/2019 г. на
Софийски районен съд, III г.о., 141 състав, е признато за установено по
реда на чл. 422 ГПК, че М.Г.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение от 1.03.2019 г. по ч.гр.д. № 9323/2019 г., както следва:
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ – сумата 3258,04
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 209796 за
периода от м.05.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата 67,50 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за период м.02.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2019 г. до погасяване на вземанията, като са
отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ, за установяване на дължимост на
вземане за стойност доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 4079,03 лв. като погасено по давност, както и за установяване на
дължимост на вземане за стойност на цена на услуга за дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 70,00 лв. и за м. януари 2016 г. като
погасен по давност, и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за установяване на
дължимост на сумата 559,47 лв., претендирана като мораторно обезщетение за
забава за периода 14.09.2016 г. до 5.02.2019 г. върху главницата за стойност на
доставена топлинна енергия и за установяване на дължимост на сумата 12,97 лв.,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 1.03.2016 г. –
5.02.2019 г. върху главницата цена на услуга за дялово разпределение. Осъдена е
ответницата М.Т. да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и
разноските за заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна
на страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Срещу решението, в частта, с която е признато за установено по реда на
чл. 422 ГПК, че М.Г.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение от 1.03.2019 г. по ч.гр.д. № 9323/2019 г., както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ – сумата 3258,04 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 209796 за
периода от м.05.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата 67,50 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за период м.02.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2019 г. до погасяване на вземанията, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответницата М.Г.Т., чрез
процесуалния ѝ представител адв. М.Р., с която се излагат съображения за
недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че
същото е постановено по нередовна искова молба, тъй като изложените от ищеца
обстоятелства, на които се основавали исковете, не били достатъчни, за да бъдат
индивидуализирани вземанията. Освен това в изложението на обстоятелствата, на
които се основават исковете, името на ответницата било изписано като „М.Г.Т.“,
докато в „заглавната част“ на исковата молба и в петитума било изписано като „М.Г.Т.“.
Освен това не бил спазен срока за предявяване на иска по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Първоинстанционният съд не бил обсъдил тези възражения. По същество се твърди,
че не било доказано наличието на облигационно правоотношение между страните.
Заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза било
изготвено въз основа на частни документи и отразени върху тях предполагаеми суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва. Претендират се разноските
за въззивното производство.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от третото
лице подпомагаща страна „Б.“ ООД.
Решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявените от „Т.С.“
ЕАД искове са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно.
По наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на решението,
въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК, при подадено от длъжника възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, искът за установяване на вземането на
заявителя се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят
довнася дължимата държавна такса. В случая се установява, че заповедта за
изпълнение е издадена на 1.03.2019 г., съобщена е на длъжницата на 8.04.2019
г., която своевременно е подала възражение по реда на чл. 414 ГПК, депозирано
на 15.04.2019 г. Заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на
иск по реда на чл. 422 ГПК, като е указан и срокът за предявяването му и
неблагоприятните последици от пропускането на този срок. Видно от приложеното
по заповедното производство съобщение с указанията на съда, същото е връчено на
заявителя на 23.05.2019 г., а искът е предявен на 19.06.2019 г., т.е. спазен е
едномесечният срок за предявяването му. Действително в исковата молба е
посочено, че разпореждането на съда с указанията за предявяване на иска е
получено на 18.04.2019 г., като в тази връзка въззивният съд приема, че в
исковата молба е допусната техническа грешка, доколкото разпореждането на
съдията докладчик с указанията за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК е
постановено на 14.05.2019 г., т.е. няма как ищецът да е получил същото на
18.04.2019 г.
Възраженията за нередовност на исковата молба са неоснователни.
Обстоятелствата, на които се основават исковете, са достатъчно ясно изложени –
посочени са правопораждащите юридически факти и претендираните вземания са
индивидуализирани от ищеца по пера, периоди и размер на вземанията, с позоваване
и на издадените от дружеството общи фактури за дължимите суми.
Действително в изложението на обстоятелствата, на които се основава
искът, ответницата е посочена като „М.Г.Т.“ вместо като „М.Г.Т.“. Касае за допусната
техническа грешка, която не влияе на редовността на исковата молба, доколкото
както и въззивницата сочи, в петитума на исковата молба, както и на другите
места, на които името на ответницата е посочено, същото е изписано коректно. За
пълнота следва да се отбележи, че в заявлението по чл. 410 ГПК, както и в
издадената въз основа на него заповед за изпълнение, името на ответницата също
е посочено коректно.
По изложените съображения и доколкото не се констатират пороци, водещи
до недопустимост на решението, включително служебно от въззивния съд, същото се
явява допустимо.
По същество то е правилно
в обжалваната част, при съобразяване на ограниченията, въведени с чл. 269, изр.
2 ГПК, за произнасяне по правилността на обжалваното решение само по доводите и
възраженията, релевирани с въззивната жалба.
В изпълнение на задълженията
си да обсъди всички доводи и възражения на страните, въззивният съд намира
следното:
Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за
продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
В случая от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 109, т. ХХХ, дело № 7520/1998 г. на нотариус И.Д., се
установява, че топлоснабденият имот с адрес гр. София, район „********“, ул. „*********по
отношение който се претендират сумите за доставена топлинна енергия и услуга по
дялово разпределение, е собственост на М.Г.Т.. За имота е открита партида с
абонатен № 209796. Между етажната собственост на сградата бл. ********и „Б.Б.“
ООД е сключен договор № 1706 от 26.08.2002 г. за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на
топлинната енергия. Договорът е бил сключен след взето решение на общото
събрание на етажната собственост, обективирано в протокол от 27.06.2002 г., към
който е приложен списък на собствениците в етажната собственост, като под № 9 е
записана М.Г.Т.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че тя е била
и упълномощеното от етажните собственици лице, което е сключило договора с „Б.“
ООД /предишно наименование „Б.Б.“ ООД/ от името на етажната собственост. Претендират
се вземанията за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабдения имот, описан по-горе, за периода м.05.2015 г. до
м.04.2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********
от 31.07.2016 г., № ********** от 31.07.2017 г. и ********* от 31.07.2018 г.;
вземането за лихва за забава в размер от 559,47 лв. от 14.09.2016 г. до
5.02.2019 г., както и незаплатените задължения за дялово разпределение в размер
от 70,00 лв. – главница за периода м.01.2016 г. – м.04.2018 г. и сумата от
12,97 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 1.03.2016 г. до 15.02.2019 г. Решението като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която предявените искове са отхвърлени. Установява се, че в
топлоснабдения недвижим имот са монтирани пет отоплителни тела с монтирани
разпределители на топлинна енергия. Ответницата не оспорва, че за процесния
период имотът е бил топлоснабден и е ползвана топлинна енергия. С оглед
изложеното, доказва се качеството на М.Г.Т. като клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дефиницията на „битов клиент“, съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ. Възражението на въззивницата в обратния смисъл е неоснователно.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба и определението на съда по чл. 140 ГПК. Заключението
на вещото лице следва да се кредитира като пълно, компетентно изготвено и
неоспорено своевременно от страните. Същото е изготвено въз основа на направени
справки по документите за извършеното за процесния период дялово разпределение,
изготвени от фирмата за дялово разпределение „Б.“ ООД по отчетни периоди, като
съобразно изложеното от вещото лице, следва да се приеме, че дяловото
разпределение за имота за процесния период е извършено в съответствие с
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването. Вещото лице е изготвило справка по месеци за процесния
период относно показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция на
ЕС, количеството топлинна енергия, приспадано като технологични разходи, както
и топлинната енергия за разпределение в ЕС на ул. „********Заключението на
вещото лице е изготвено след направени справки както при ищеца, така и при третото
лице подпомагаща страна „Б.“ ООД, както и при ТР „Земляне“ относно ежемесечните
отчети на общия топломер, доставената топлинна енергия в абонатната станция,
приспаднатите технологични разходи в абонатна станция и количеството топлинна
енергия за разпределение в сградата етажна собственост за процесния период.
Направена е и проверка на документите относно метрологичните проверки на
топломера, както и справка относно стойностите на компонентите, участващи при
изчислението на технологичните разходи в абонатната станция. Вещото лице е
констатирало, че съгласно документите, представени от „Б.“ ООД, в процесния
период до имота е осигуряван достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение, като в имота е имало пет отоплителни тела с монтирани
разпределители на топлинна енергия тип електронни с визуално отчитане, по които
са били правени отчетите, описани с конкретни стойности в заключението. Не е
констатирано добавяне на топлинна енергия (Q над макс.) към изчислената
топлинна енергия за СИ от фирмата за дялово разпределение и за трите отчетни
периода. Изчислени са дължимите суми по периоди и по пера /за отопление на имот
и битово горещо водоснабдяване, като за сградна инсталация не са начислявани
суми/, като към заключението е приложена
справка по месеци за процесния период от м.05.2015 г. до м.04.2018 г.
относно показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция на
етажната собственост, количеството топлинна енергия, приспадано като
технологични разходи, и топлинната енергия за разпределение в етажната
собственост на ул. „********Съгласно изготвеното заключение, дължимата сума за
потребена топлинна енергия за периода 1.02.2016 г. до 30.04.2018 г.
включително, с включен ДДС, при изравняване с изравнителните сметки от фирмата
за дялово разпределение, възлиза на 3165,04 лв. Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че това е размерът на дължимата сума за непогасените по
давност вземания за този период.
Неоснователно е възражението, че заключението е изготвено на базата
единствено на представените от ищеца частни документи – размерът на сумата за
употребена топлинна енергия е определен не въз основана на извлеченията,
представени от ищеца, а на базата на показанията на средствата за измерване,
установени от вещото лице съгласно изложеното по-горе.
Първоинстанционният съд е приел, че дължимата сума за главница за
топлинна енергия следва да се определи съгласно заключението на вещото лице в
размер на 3165,04 лв. и 93,00 лв. – „изравнително“ вземане, възникнало според
първоинстанционния съд за първи път с издаването на обща фактура по чл. 32, ал.
2 от Общите условия /одобрени с решение №
ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г./ Доколкото във въззивната
жалба липсват наведени доводи и възражения във връзка с тези изводи на
първоинстанционния съд, въззивният съд не следва да се произнася по правилността
им, предвид ограничението за произнасяне по въпроси относно правилността на
решението, въведено с чл. 269, изр. 2 ГПК.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че вземането за услугата дялово разпределение
е в размер от 67,50 лв. за периода от м.02.2016 г. до м.04.2018 г. включително,
при съобразяване направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По делото не се
твърди, нито се установява, че дължимите суми за непогасените по давност вземания
са заплатени от ответницата или са погасени по друг начин.
При тези съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора разноски се дължат на въззиваемата страна. Искане за присъждането им е
направено своевременно с писмения отговор на въззивната жалба, като същите
представляват юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Редът за
определяне на размера на това възнаграждение е по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25а от Наредбата за
заплащането на правната помощ – в размер от 50 лв., предвид осъществената
защита – подаване на писмен отговор и молба-становище, без явяване в съдебно
заседание. Възражението на въззивницата, че възнаграждение за юрисконсулт не се
дължи, доколкото това лице получава възнаграждение по трудов договор, е
неоснователно – възможността за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в
полза на юридическото лице, ако същото е било защитавано от такъв, е
регламентирана в закона – чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което без значение е
обстоятелството, че лицата, заемащи длъжност „юрисконсулт“, получават възнаграждение
по трудов договор.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220401 от 8.10.2020 г. по гр.д. №
34981/2019 г. на Софийски районен съд, III г.о., 141 състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че М.Г.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение от 1.03.2019 г. по ч.гр.д. № 9323/2019 г. по
описа на СРС, 141 състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ – сумата 3258,04 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за абонатен № 209796 за периода от м.05.2015 г. до 30.04.2018
г., сумата 67,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
период м.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.02.2019
г. до погасяването на вземанията.
ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща съдебни разноски за въззивното производство – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решение № 20220401 от 8.10.2020 г. по гр.д. № 34981/2019 г. на Софийски
районен съд, III г.о.,
141 състав, като необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД искове са отхвърлени.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна „Б.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***, привлечено на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.