Определение по дело №71/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 478
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 15 април 2025 г.)
Съдия: Крум Динев
Дело: 20251200500071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478
гр. Благоевград, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е образувано по молба на
“ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез адв. П. В., с която е отправено искане за
изменение на Решение № 124 от 10.03.2025 г. по настоящото дело в частта за
разноските. В молбата се настоява, че присъдените в полза на ответника Й. С.
Д. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 814.10 лева
за две съдебни инстанции са прекомерни, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. предвиденото възнаграждение за иск с материален
интерес до 1000 лева е 400 лева, като в случая цената на иска е 987.80 лева. С
оглед частичното отхвърляне на исковата претенция, дължимото адвокатско
възнаграждение за ответната страна следва да е в размер на 329.97 лева за две
съдебни инстанции. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
страна на ответника Д., който намира молбата с правно основание по чл. 248,
ал. 1 ГПК за неоснователна, като се акцентира, че приложеният договор за
правна услуга и съдействие удостоверявал плащането на адвокатското
възнаграждение, но отделно от това релевираното възражение за
прекомерност едва на този етап било несвоевременно.
Окръжният съд, след като съобрази иницииращата настоящото
производство молба, намира същата да е подадена в законоустановения за
това срок, с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което
искането е допустимо, но по същество неоснователно.
1
С Решение № 124 от 10.03.2025 г. по в.гр.д. № 71 по описа за 2025 г.
въззивният съд след частична отмяна на обжалвания първостепенен съдебен
акт е приел за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца парична
сума в размер на 419.88 лева, като за горницата до пълно претендирания
размер от 987.80 искът счел за неоснователен. По компенсация съдът е
определил, че в полза на въззивника Д. се дължат разноски в размер на 814.10
лева, който за въззивната инстанция претендирал 800 лева, а за първата такава
1 400 лева. Видно е от мотивите към решението, че съдебният състав е уважил
възражението за прекомерност на ищеца срещу хонорара на процесуалния
представител на ответника, дължим за въззивната инстанция, намалявайки го
наполовина, обосновавайки се кои са причините за това, при това без да е бил
обвързан от посочените от въззиваемия размери на минимални адвокатски
възнаграждения в цитираните подзаконови разпоредби, като съдът не намира
основания за допълнително редуциране на поисканото възнаграждение. При
разпределяне отговорността за разноските съдът е използвал като база за
изчисление именно намаления размер на възнаграждението. В хода на
първоинстанционното производство в нито един момент до приключване на
устните състезания в съдебно заседание представител на ищцовото дружество
не е релевирал възражение за прекомерност срещу претендираните 1 400 лева
адвокатско възнаграждение, дължимо за първата съдебна инстанция, поради
което по съразмерност, с оглед отхвърлителния диспозитив на решението,
действително дължимата сума е 804.90 лева. Ето защо не са налице основания
нито за изменение, нито за допълване на решението в частта за разноските.
Само в допълнение, с оглед направеното искане в молбата ответникът да бъде
задължен да представи данни за налична банкова сметка, следва да се посочи,
че липсата на този реквизит в исковата молба, респ. в отговора към нея не
съставлява процесуален порок, който да налага представяне на съответните
указания до страната.
С оглед цената на исковата претенция решението на въззивния съд е
окончателно, поради и което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК настоящото
определение не подлежи на обжалване (така и Определение № 284 от
22.05.2012 г. по ч. пр. д. № 237/2012 г. на Върховен касационен съд) .
Предвид изложеното, съдът на основание чл. 278, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4262/18.03.2025 г. с правно
основание по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* за
изменение на Решение № 124 от 10.03.2025 г. по в.гр.д. № 71 по описа за 2025
г. по описа на Окръжен съд - Благоевград в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3