№ 45974
гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110116923 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Същото е образувано по искова молба, подадена от „Инвоитикс АГ“ –
акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на
Швейцарската конфедерация, чрез „Инвоитикс АГ – клон България“ КЧТ,
ЕИК *********, срещу „ЕН POУT“ ООД, ЕИК ********* и П. Ш., роден на
********** г. в гр. Охрид, Република Северна Македония, с персонален номер
1207995430026, гражданин на Република Северна Македония, с която са
предявени кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците, в условията на
солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 2
765.50 евро, представляваща дължими суми по фактури, както следва:
• по фактура № 230606-4614-0001 от 06.06.2023 г. – дължима
главница в размер на 315 евро с дата на падеж: 05.08.2023 г., както и сума в
размер на 25 евро - неустойка съгласно чл. 6, буква „Б“ от Договора;
• по фактура № 230727-4614- 0001 от 23.07.2023 г. – дължимата сума
е в размер на 10 евро, с дата на падеж: 11.09.2023 г.;
• по фактура № 230727-4614-0003 от 07.07.2023 г. - дължимата сума
е в размер на 750 евро с дата на падеж: 26.08.2023 г.;
• по фактура № 230728-4614-0004 от 28.07.2023 г. - дължимата сума
е в размер на 400 евро с дата на падеж: 28.08.2023 г.;
• по фактура № 230801- 4614-0001 от 01.08.2023 г. - дължимата сума
е в размер на 1100 евро с дата на падеж: 31.08.2023 г.;
1
• по фактура № 230803-4614-0003 от 03.08.2023 г. - дължимата сума
е в размер на 175 евро с дата на падеж: 02.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от 24.03.2025 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на
вземането.
В 1-месечния срок по чл. 131 ГПК нито един от двамата ответници не се
е възползвал от правото си да депозира отговор на исковата молба.
Представените към исковата молба писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
Доказателственото искане на ищеца за допускане до изслушване на
ССчЕ е допустимо и относимо, но по неговата необходимост, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, с оглед процесуалното поведнеие на
ответниците.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото,
съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че по силата и при условията на Договор от 01.03.2023 г. за
фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по
закупуване на фактури дружеството предоставя, а клиентът „ЕН РОУТ“ ООД
може да ползва набор от услуги, които включват бързо изплащане на фактури,
управление на вземания и обработка на плащания, заедно с управление на
просрочени вземания. Сочи, че съгласно уговореното в договора в чл. 2 от
2
същия, клиентът може да поиска плащане в рамките на 48 часа от завършване
на транспортната услуга, извършена от него, като качи документите за
извършения превоз и избере опция „Изкупуване“ в онлайн платформата на
invoitix. Твърди, че цената по траспортната услуга се изплащала в полза на
клиента след приспадане на отстъпка съгласно Приложение А. Поддържа, че
по силата на сключения между страните договор предоставил на „ЕН РОУТ“
ООД финансиране, както следва. Ищецът твърди, че дължимите суми на
финансирането по посочените фактури били преведени от страна на
дружеството по разплащателна сметка на ответника „ЕН РОУТ“ ООД. Сочи,
че съгласно чл. 6, буква „А“ от договора, възможно най-скоро, но не по-късно
от 14 дни след качването на фактурата в приложението на invoitix, клиентът
трябвало да отпечата фактурата, генерирана от invoitix и да я изпрати по
пощата заедно с оригиналните транспортни документи на длъжника, като в
същата клауза било предвидено, че ако оригиналните документи, заедно с
фактурата, генерирана от invoitix, не са изпратени на длъжника от клиента в
рамките на 14 дни, invoitix имал право в случай на фактура за
„ИЗКУПУВАНЕ“ да я преобразува в такава за „ОБСЛУЖВАНЕ“ (съгласно чл.
3 от договора) и да начисли сумата му обратно на клиента. Пояснява, че
съгласно чл. 6, б. „Г“ от договора, кредитно неизпълнение от страна на
длъжника се определя или като несъстоятелност на длъжника (или подобна
процедура съгласно местното законодателство) или ако фактура не е платена в
рамките на 180 дни от датата на падежа и invoitix не е получил никакви други
плащания от този длъжник за този период от време. Посочва, че съгласно чл. 7
от договора, всички приспадания или насрещни искове, направени от
длъжника, или намаления, поискани от длъжника, като просрочена неустойка,
разходи за размяна на палети, застраховки, оригинали, изпратени твърде късно
и т. н. били за сметка на клиента, като било прието, че това не се влияе от това
дали гореспоменатите суми са били правилно удържани от страна на
длъжника. Ищецът твърди, че сумите по фактури 230727-4614-0001,230727-
4614-0003,230728-4614-0004, 230801- 4614-0001 и 230803-4614-0003 са изцяло
изискуеми на основание чл. 6, буква „Г“ от договора, доколкото твърди, че
същите не били заплатени в срок от 180 дни от датата на падежа по тях, в
който случай клиентът дължал изцяло заплащането им на invoitix на
основание „кредитно неизпълнение“. Евентуално твърди, че сумите по 30727-
4614-0001 и 230803- 4614-0003 били дължими на основание чл. 7 от договора,
3
доколкото длъжниците по същите били направили приспадане от дължимите
по фактурите суми и заплатили по-ниска сума към invoitix, в който случай
клиентът дължал заплащане на разликата по дължимата по фактурата сума
към invoitix, на основание „кредитно неизпълнение“. Пояснява, че договорът
за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги
по закупуване на фактури, сключен на 01.03.2023 г., представлявал по своята
същност договор за факторинг, който съдържал уговорки на договор за цесия
(прехвърляне на вземане по фактура), който в случая твърди да е породил
действие между страните от неговото сключване. Поддържа, че поради
неизпълнение на законовите (уведомяване на цедирания длъжник) и
договорните задължения на първия ответник, то същият следвало да заплати
на ищеца всички суми по процесните фактури. Твърди, че вторият ответник П.
Ш. поел лична отговорност за всички загуби, понесени от ищеца,
включително в случаите, в които клиентът имал неизплатено задължение към
инвоитикс, произтичащо от всяка друга услуга. Излага, че тази уговорка има
силата и правните последици на поемане на солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121 ЗЗД - договор за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД. По
изложените аргументи моли съда да уважи исковите претенции и да му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, а и до настоящия момент ответниците не са се
възползвали от правото си да подадат отговор на исковата молба.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да
4
докаже следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по твърдения договор от
01.03.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на
вземания и услуги по закупуване на фактури; че е предоставил на първия от
ответниците възможността да ползва набор от услуги, които включват бързо
изплащане на фактури, управление на вземания и обработка на плащания,
заедно с управление на просрочени вземания, съобразно уговореното в
договора; стойността на всяка фактура; страните да са уговорили валидна
клауза за неустойка в случай на забава, както и предвиденото в договора
основание за търсената солидарна отговорност на втория ответник.
В тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задълженията
си по договора, поради което не дължат и сумите по фактурите, респективно
че са погасили съдебно предявените вземания.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане до
изслушване на ССчЕ за датата на откритото съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният
за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията
е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра
спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. от
09:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
5
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска
не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на
делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и
заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията
към него като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в
него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6