Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114 10.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 2925 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И, срещу Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, с
която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищцовото
дружество за сума в размер от 362,60 лева, представляваща ½ от дължима главница за доставка на топлинна
енергия за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. Бургас, ж. к.
Славейков, бл. 62, вх. 4, ет. 5, ап. 13, сумата от 34,15
лева,
представляваща ½ от дължимата лихва за забава
върху общо дължимата главница за периода
от 01.02.2017 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 16.11.2018 г., до
окончателното плащане, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8456/2018 г. на БРС.
Сочи се в исковата
молба, че страните са били в облигационна връзка на основание чл. 150 ЗЕ за
продажба на топлинна енергия в жилище в гр. Бургас,
ж. к. Славейков, бл. 62, вх. 4, ет. 5, ап. 13. Ищцовото дружество е начислило
горните суми за топлинна енергия на база предоставени от топлинния счетоводител
отчети. Поддържа се, че Д.Т. и ДТ. са собственици на по ½ ид. ч. от
тополоснабдения имот. Ангажират се доказателства, като се моли за уважаване на
исковете и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответникът чрез
особен представител е посочил, че исковете са неоснователни, тъй като не е
доказано облигационното отношение между страните. В случай че съдът прецени, че
има валидно отношение между страните, оспорва размера на претенцията. Моли съда
да отхвърли исковете.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложена е
справка – извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за дължими суми по
фактури от 09.01.2017 г. до 10.10.2018 г. по партида за имот в ж. к. Славейков,
бл. 62, вх. 4, ет. 5, ап. 13 с абонати Д.Т. и ДТ., общо в размер на 725,20 лева
за главница и 68,30 лева за лихви.
Общото
събрание на етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот, на 15.11.2000
г. е взело решение за сключване на договор с „Белчевстрой” ЕООД за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“. На 04.12.2002 г. между „Топлофикация –
Бургас“ ЕАД и „Белчевстрой“ ЕООД е сключен договор за извършване на дялово
разпределение на топлинната енергия в абонатната станция в сгради етажна собственост
в гр. Бургас, в които „Топлофикация – Бургас“ ЕАД доставя топлинна енергия. Налични
са сред приетите писмени доказателства и отчетни карнети за процесния
апартамент.
От
представената справка от Служба по вписванията – Бургас от 29.03.2019 г. се установява,
че процесният апартамент е собственост на Я.Я.Т.. Представено е удостоверение
за наследници на Я.Я.Т., видно от което същата е починала на 05.09.2014 г. и е
оставила за наследници Д.Т. и ДТ..
Приета по
делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че
размерът на мораторната лихва върху дължимите суми по фактури, предмет на
производството, е 33,40 лева. Приета е съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която е посочило, че цялата главница сключва суми за сградна
инсталация, битово горещо водоснабдяване и дялово разпределение, като 362,60
лева е половината от дължимата за периода сума. Спазена е действащата
нормативна уредба при разпределяне на доставената топлинна енергия за имота,
като абонатната станция в периода е работела на отопление и битово горещо
водоснабдяване.
При така
обсъдените доказателства, настоящият състав на Бургаския районен съд намира
предявените искове за основателни.
Установява се
по делото от събраните писмени доказателства, че наследодателят на ответника Я.Т.е
била собственик на процесния имот, като е починала на 05.09.2014 г. и е
оставила за наследници синовете си Д.Т. и ДТ., които са наследили по ½ ид.
ч. от имота. Д.Т. е с регистриран настоящ и постоянен адрес в топлоснабдения
имот. Установява се от приложените писмени доказателства и от заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че
сградата, в която се намира апартаментът, е топлоснабдена. Съгласно въведеното
с нормата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката законово правило,
възпроизвело установеното с чл. 108, ал.
4 и ал. 5 чл.
от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), собственикът или титуляр на вещното
право на ползване в имот под режима на етажна собственост по презумпция на
закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, без да е
необходимо да сключва нарочен договор с дружеството. Съгласно чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) собственикът на топлоснабдяван имот
се счита за потребител на топлинна енергия. Аналогична е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. По делото са представени и
преписи от общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца, за които
между страните не е спорно, че са одобрени от ДКЕВР, публикувани в един
централен и местен ежедневник и влезли в сила. По смисъла на чл. 3 от общите
условия купувач на топлинна енергия е всяко лице, потребител на топлинна
енергия, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабден имот. Етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
дружеството – ищец, за извършване на вътрешно разпределение на разходите за
топла вода и издаването на обща и индивидуални сметки. Ответникът не оспорва,
че решението на общото събрание на етажната собственост е действително, при
спазване на предвидените в действащата материална разпоредба към момента на
вземането му кворум и обикновено мнозинство. Ответникът и неговият брат са
придобили качеството на потребител след смъртта на Я.Т..
Установява
се от приложените писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза количеството
топлинна енергия, доставена от ищеца, и компонентите на задължението – за сградна
инсталация, битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение, и начина на
калкулирането им съобразно цените за топлинна енергия за битови нужди.
Ето защо
съдът намира исковата претенция за основателна. Претенцията на мораторна лихва
следва да бъде уважена до размера, определен от вещото лице, а именно 33,40
лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 34,15 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в настоящото и в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 454,14 лева съобразно представения
списък.
Ето защо Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И, сума в размер от 362,60
лева (триста шестдесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща ½ от дължима главница за доставка на топлинна енергия
за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. Бургас, ж. к.
Славейков, бл. 62, вх. 4, ет. 5, ап. 13, сумата от 33,40
лева (тридесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща ½ от дължимата лихва за забава върху общо дължимата главница за периода от 01.02.2017 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 16.11.2018 г., до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8456/2018 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
обезщетение за забава за разликата над 33,40 лева до пълния претендиран размер
от 34,15 лева.
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Топлофикация - Бургас”
ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово,
представлявано от Х.И.И, съдебно – деловодни
разноски в настоящото и в заповедното производство в размер на общо 454,14 лева
(четиристотин петдесет и четири лева и четиринадесет стотинки).
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Белчевстрой“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева