№ 16872
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110118779 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Кредит Инкасо Инвяестмънтс БГ“ ЕАД
срещу М. Д. Ч. кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № 908522 от 11.07.2012 г.,
обявен за предсрочно изискуем, сключен между длъжника и „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД, което е прехвърлило вземанията си на заявителя
с договор от 17.04.2014 г., а именно: сумата от 3696,32 лв. – чиста стойност по
кредита и застрахователни премии; ведно със законната лихва за времето от
15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2,53 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 10.01.2012 г. до 17.04.2014 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 15957/2019
г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 11.07.2012 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и М. Д. Ч. (кредитополучател) от
друга, е бил подписан Договор № 908522 за отпускане на потребителски
паричен кредит с чиста стойност на кредита в размер на 3000,00 лв. (три
хиляди лева). Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит
чрез 120 анюнитетни месечни вноски, всяка от които в размер 75,65 лв.
1
(седемдесети пет лева и шестдесети пет стотинки), като първата падежна дата
е била 14.08.2012 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната
по сметка на Кредитодателя в края на периода, е била в размер на 9078,00 лв.
(девет хиляди и седемдесет и осем лева). На 17.04.2014 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е бил
сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД цедирал вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД/като цесионер/. В предмета на сключения Договор за цесия от 17.04.2014
г. е било включено вземането по Договор за потребителски паричен кредит №
908522 от 11.07.2012 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и М. Д. Ч.. Към дата на цесията, придобитото вземане възлизало на
4,218.90лв. /четири хиляди двеста и осемнадесетлева и деветдесет стотинки /,
от които: 4,216.37 лв. / четири хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и
седем стотинки/ остатък от непогасена главница и 2,53 лв. /два лева и петдесет
и три стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 11.01.2012 г до
17.04.2014 г. С пълномощно от 17.04.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от
сключения Договор за цесия „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
упълномощило „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземанията
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
17.04.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника
си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща
до длъжника М. Д. Ч. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.
Същата не е била получена на посочения адрес. Счита, че ответницата следва
да се счита за уведомена и с отговора на исковата молба. Твърди, че всички
задължения по кредита са с настъпил падеж, като ответницата е изпаднала в
забава. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е уведомена за
извършената цесия. Прави възражение за погасяването на задълженията по
давност. Оспорва доказателствената стойност на всички документи
представени с исковата молба. Моли за отхвърлянето на исковете.
2
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
За основателността на предявения установителен иск с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице кумулативно следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на
валидно сключен договор за потребителски кредит № 908522 от 11.07.2012 г.
за заем с твърдяното съдържание; предаване на заемната сума от страна на
заемодателя на заемателя; настъпил падеж за връщане на заемната сума от
заемателя на заемодателя включително предпоставките, уговорени в договора
за настъпване на изискуемост и предсрочна изискуемост; липса на плащане от
страна на заемодателя; прехвърляне вземанията на длъжника в полза на ищеца
по силата на договор за цесия и уведомяване на ответника за извършената
цесия.
При доказване на горното в тежест на ответника е било да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е било да докаже наличието на обстоятелства, настъпването на които обуславя
спиране, респ. прекъсване на давността по см. на чл. 115 и 116 ЗЗД.
По настоящото дело е представен като писмено доказателство - договор
за потребителски паричен кредит № 908522 от 11.07.2012 г., ведно с
погасителен план и Общи условия, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника. От съдържанието на неоспорения договор се
установява, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател, сключили договор за потребителски
кредит, по силата на който кредиторът поел задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева, които кредитополучателят
се е съгласил да върне при следните параметри и условия: фиксиран годишен
лихвен процент – 19,50 %, годишен процент на разходите – 22,38 %, брой
месечни вноски 120, размер на месечната вноска: 75,65 лева. Посочено е и, че
3
се начислява комисионна за администриране на кредита при отпускане в
размер на 114,00 лева, както и застрахователна премия в размер на 866,40
лева. От съдържанието на договора се установява, че общият размер на
кредита е 3980,40 лева. Съгласно приложен по делото погасителен план
първата вноска е следвало да се извърши на 14.08.2012 г., а последната на
14.07.2022 г. В допълнение към това е посочено, че договорът се сключва при
приложими Общи условия от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД.
Процесният договор носи подпис на страните по делото и съдържа
задължителните реквизити по ЗПК, не нарушава императивните правила на
чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК, посочените съглашения не противоречат на
добрите нрави, клаузите не заобикалят закона и не са неравноправни. По
делото не е установено годишната лихва и годишния процент на разходите да
са различни от тези, посочени в договора.
В отношенията между страните по делото е безспорно, че кредиторът
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е изпълнил задължението си по
силата на облигационната връзка като е предоставил уговорената сума на
заемателя, съответно за заемодателят е възникнало правото да претендира
насрещната престация – връщане на заетата сума, а за заемателя –
кореспондиращото на това право задължение за погасяване на дълга на
вноски, съгласно уговорения погасителен план.
Не е спорно между страните, а и от представената справка от 09.04.2024
г., издадена от цедента, се установява, че ответникът е извършвал плащания
по процесния договор, във връзка с което е погасил сума в общ размер на
1084,72 лева, като е налице остатък от редовна главница в размер на 3709,74
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, б. „а“ от ОУ заемодателят
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД има право да прекрати едностранно
кредитното правоотношение с Потребителя и да обяви всичките си вземания
за предсрочно изискуеми при допуснато просрочие и/или неплащане на три
последователни вноски по Кредита, при условие че допуснатите нарушения
и/или неизпълнения на бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат
погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска.
Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от два
4
юридически факта – неизпълнение на длъжника и упражняване на
правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски
кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост
при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. В случай, че в договора са предвидени конкретни
способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на
връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. Предвид
на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника /укриване или
отказ да получава съобщения/ следва да може да се изведе от договора между
длъжника и кредитора. Допустимо е в договора страните да са предвидили, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата
грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на
адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. При
липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при
които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява
полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на
неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна,
настоящият състав приема, че договорът и ОУ не предвиждат фингирано
връчване на съобщения. При нарочно оспорване от страна на ответника съдът
намира, че ищецът не установява упражняване на правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, чрез изявление до длъжника, което да е получено от
последния преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
5
извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В
тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис
от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател,
ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за
загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото, каквото е то към момента на
приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на
кредита (така Решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ІІ ТО на
ВКС).
Същевременно съобразно указанията по т. 1 от ТР 8/02.04.2019 г. по
тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС и т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС съдът следва да
съобрази настъпването на падежа на погасителните вноски след
предявяването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, към датата на приключването на
съдебното дирене. Предвид уговорените от страните срокове досежно
задължението на ответника за плащане, към датата на устните състезания –
17.06.2025 г. е настъпил падежът и за последната вноска, съобразно
договорения погасителен план, поради което цялото вземане по договора за
кредит е изискуемо.
Вземанията по процесния договор са били прехвърлени на ищеца.
Налице е активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от договор
за цесия от 17.04.2014 г. и подписано към него Приложение № 1, сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца. Независимо, че
лично връчване на уведомлението по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, не е осъществено,
цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на
6
длъжника/ответник с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление. В установената съдебна практика (Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., по т.д. 2352/2013г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о.) е възприето становището, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен
длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е налице и
тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства, че
цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово
име. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно
чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор
(цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД. Ето защо като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено
от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл и
практиката на ВКС (например Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК, I
ГО, постановено по т.д. № 193/2018 г.). Предвид изложеното съдът счита, че
ответницата е надлежно уведомена за цесията с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея на назначения й особен представител,
сред които е и уведомлението за цесията.
В този смисъл съдът намира, че ищецът доказва материалноправната си
легитимация като кредитор по договора за потребителски кредит по силата на
договор за цесия за вземане, което при съобразяване на извършените от
ответника плащания, възлиза на 3709,74 лв.
Предвид извода за дължимост на процесната сума, съдът следва да
разгледа и своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване
на задълженията по давност.
7
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
По отношение на вземането за главница е приложима общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, като този извод не се променя от факта, че кредиторът
се е съгласил да получи изпълнение на части. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС (например Решение № 38 от 26.03.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК). Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС, при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, а при обявяване на
дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск за вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за вземането се счита
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Т.
е. в разглеждания случай искът се счита предявен на 20.03.2019 г., респ.
всички вноски, чиято изискуемост е настъпила преди 20.03.2014 г. са погасени
по давност, съответно вноските с падеж от 14.04.2014 г. до 14.07.2022 г. не са
погасени по давност и са дължими, доколкото от страна на ответника не бяха
представени доказателства, от които може да се установи по безспорен начин,
че са погасени чрез плащане или по друг начин. На основание чл. 162 ГПК
съдът определи, че главницата за този период възлиза на 3709,74 лв., но
доколкото ищецът претендира по-малка сума – 3696,32 лв., с оглед принципа
на диспозитивното начало следва да се присъди именно тя.
Не е спорно, че при сключването на договора е уговорена
възнаградителна лихва като цена на предоставената финансова услуга, от
8
която ищецът претендира заплащане само на 2,53 лева за периода от
10.01.2012 г. до 17.04.2014 г., за погасяването на които чрез плащане от страна
на ответника не се събраха доказателства, което обуславя основателността.
При това положение следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване по давност и на вземанията за лихви, което съдът намира за
основателно на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД като възникнали три години
преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 20.03.2019 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат
и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 966,94
лв., от които за заповедното производство 73,98 лв. за ДТ и 35,95 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 76,18 лв. за ДТ,
680,88 лв. депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 966,28 лв.
Ответникът не претендира и не доказва извършването на разноски в
заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. Ч., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД дължи на „Кредит Инкасо Инвяестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 908522 от 11.07.2012 г., обявен за предсрочно
изискуем, сключен между длъжника и „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД, което е прехвърлило вземанията си на заявителя с договор от 17.04.2014
г., а именно: сумата от 3696,32 лв. – чиста стойност по кредита и
застрахователни премии; ведно със законната лихва за времето от 15.03.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 2,53 лв. – възнаградителна лихва за периода от
10.01.2012 г. до 17.04.2014 г. като погасена по давност; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 15957/2019 г. по
9
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА М. Д. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Кредит Инкасо Инвяестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
966,28 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10