Мотиви към присъда №109 по
НОХД 2236/2015г. по описа на ВТРС.
ОБВИНЕНИЕТО е срещу А.А.И., роден
на *** ***, ЕГН **********,***, български гражданин, не работи, с основно
образование, неженен, осъждан, в това, че в периода от 12.11.2014 год. -
20.02.2015 г., в местността " Дълбок трап", Селищно образувание
"Хоталич", гр.Севлиево, чрез свързване към проводник УП /усукан
проводник/, намирал се на конзолата на покрив на вилна постройка собственост на
Н.З., Г. /до който е доставена ел. енергия и след средство за търговско
измерване с абонат Михаил И. Попов с абонатен № ********** на „Енерго-про
мрежи" АД Варна/, на два проводника марка АС 35 и в последствие на същите
с ел. инсталация на вилна постройка обитавана от обв.И., през разклонителна
кутия, отнел чужда движима вещ - 4244 кВчс електрическа енергия, на обща
стойност 774.78 лв., собственост на Попов, намирала се във владението на Н.З.Г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, при което деянието
е извършено при условията на опасен рецидив /чл.29, ал.1, б."А" и
б."Б" от НК/ - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл. 194,
ал.1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д., моли провеждане на съкратено следствие по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Счита, че следва да се наложи наказание по
правилата на чл.58а от НК, под минимума предвиден за съответното престъпление.
Подсъдимият се признава за
виновен, прави пълни самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния
акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и дава съгласие да не се събират
доказателства за същите.
Съдът, след като прецени
направените самопризнания от подсъдимият и установи, че същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно :
подс. А.А.И. - роден на *** ***, вилна
зона, български гражданин,
безработен, с основно образование, неженен, ЕГН **********, според приложената
справка за съдимост е многократно / 18
пъти/ осъждан за тежки умишлени престъпления, като са му налагани наказания
лишаване от свобода.
С присъда №71 от 25.06.2010 год.
по НОХД №224/2010 год. по описа на РС -Севлиево, влязла в сила на 12.07.2010
год., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.З
предл.1 във вр. във вр.чл.194, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 от НК, на подс. нтон А.И.
е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е
определено същият да го изтърпи в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при
ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. Чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНС
Подс.А.А.И., живеел във вилна
постройка собственост на друго лице, намираща се в местността " Дълбок
трап", Селищно образувание "Хоталич", до гр.Севлиево.
Постройката обитавал съвместно със свидетелката З.П., с която живеел на семейни
начала. В посочената постройка се намирали електрически уреди -електрическа
крушка, електрически радиатор и телевизор. Към началото на месец ноември,
обитаваната постройка от подс.И. не била електрифицирана, поради което същият
решил да се свърже към доставяната електрическа енергия на съседна на него
постройка. За целта подс.И. на неустановена дата в началото на месец ноември на
2014 година отишъл до електромер поставен в електромерна кутия и на стълб, до
постройката граничеща с неговата, отворил електромерната кутия, след което
свалил шалтера и прекъснал захранването към чуждата постройка. След това към
проводник намиращ се на конзола на покрива на тая постройка и след средството
за търговско измерване, свързал два на брой проводници, които в последствие
прекарал през храсти и дървета разположени между двата имота и свързал към електрическата
инсталация на обитаваната от него постройка. В последствие подс.И. започнал да
консумира електрическата енергия доставяна до съседната на неговата постройка.
Постройката, до която била
доставена ел. енергия от „Енерго-про мрежи" АД Варна и от която подс.И.
отнел електрическа енергия била собственост на свидетеля Н.Г., а видно от
справка на посоченото дружество, същото доставяло ел.енергия на абонатен №
********** на „Енерго-про мрежи" АД Варна, на свидетеля М И. П. Свид.П
през месец декември на 2014 година получил електронна фактура от „Енерго-про
продажби" АД Варна, с която го уведомявали, че има непогасени задължения
към дружеството, в последствие продължил да получава такива фактури. От
показанията на свид.Н.Г. е видно, че същият от 2008 година до началото на 2015
година не плащал сметки за консумирана ел.енергия в имота закупен от него и
посочен по горе поради факта, че бил необитаем и не била консумирана такава
енергия. Около Нова година, свид.Г. бил уведомен от свид.Попов, че има
неплатени сметки за потребена ел.енергия. В последствие свид.Г. заедно с
представители на РУПолиция" на МВР Севлиево и на „Енерго-про мрежи"
АД Варна отишли до имота му, където констатирали, че е налице отнемане на
електрическа енергия доставена до имота собственост на свид.Г..
Консумираната от подс.И.
електрическата енергия възлизала на 4244 кВчс, със стойност от 774.78 лева.
От обясненията на подс.И. се
установи, че същият имал малко дете, което към момента на деянието било на 1
годишна възраст. В домакинството си не ползвал електричество, но след като
започнали да се натрупват сажди по носа на детето му, подс.И., решил да
прибегне към захранване на жилището си от съседния имот.
С оглед на установеното се
налагат следните правни изводи :
С деянието си подс.И. е осъществил
от обективна и субективна страна съставът на чл. 196 ал. 1 т. 1, във връзка с
чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква „а” и "б" от НК.
От обективна страна подс.И. е проникнал
в чужд имот и без съгласието на собственика е отнел от владението му електрическа енергия,
която по смисъла на чл.110, ал.2 от ЗС, се явява движима вещ -
на стойност от 774.78 лева. за съставомерността на деянието е необходимо
вещта да е чужда - т.е. да не принадлежи на дееца, което в случая е безспорно
установено, тъй -като се касае до отнемане след средството за търговско
измерване в чужд имот.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал, че електроенергията се доставя за чужд имот, че в резултат от
деянието консумираното количество електроенергия ще бъде отчетено, като такова
ползвано от собственика на имота, а ще
бъде потребено от подсъдимия, като пряко е целял този резултат. В конкретния
случай предвид особения характер на вещта фактическото отнемане съвпада с
потреблението, т.е. присвояването на електроенергията.
С оглед субекта на престъплението
- деянието е извършено от подсъдимият,
след като е бил многократно осъждан с влязла в сила присъда, за различни
състави на престъплението кражба и след като му е било наложено ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок по-голям от една година.
За извършеното престъпление по чл. 196, ал.1,
т.1 от НК, се предвижда наказание – лишаване от свобода за срок от две до
десет години.
Направеното от подс.И. признание на фактите е
предпоставка, за приложение на процедурата при съкратено съдебно следствие и
следващите се последици при индивидуализацията на наказанието по правилата на
чл.58а от НК. При индивидуализацията съдът, достигна до извода, че е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което обусловя приложението на чл.58а,
ал.4 от НК. Като такова съдът прие причината за извършване на деянието - необходимостта
от електроснабдяване за отглеждане на невръстното дете на подс.И.. Това обстоятелство
е облекчило процеса при вземане на решение от страна на подсъдимия за прибегне
към крайния вариант за осигуряване на по-благоприятни условия за отглеждане на
детето. Така с оглед проведеното
съкратено съдебно следствие и извършеното признаване на фактите от страна на
подсъдимя, съдът достигна до извода, че е по-благоприятно за дееца приложението
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при което наложи наказание -
ЛИШАВАНЕ ОТ СОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим
на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
Относно
режима на изтърпяване – подсъдимият се
явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, поради което на осн. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, бе определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
При
този изход на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Великотърновски районен съд сумата от 147.50 лева, представляващи направените в
наказателното производство разноски, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ ДТ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: